Около 20 на брой са най-известните приложения, които следят колко време прекарвате пред екрана на мобилния си телефон и позволяват на родителите на контролират общуването на децата си със смартфона.
11 от тях са с ограничен достъп или са директно изтрити от App Store на Apple.
Изглежда сякаш това е наказание, защото те влизат в пряка конкуренция с приложението на Apple, което върши същата работа.
Или още по-лошо - защото може да отнемат от времето на потребителите с продуктите на компанията. Много от тези приложения налагат доста по-строг контрол върху употребата на смарт устройствата. От Apple се оправдават, че правят всичко в името на сигурността и защитата на личните данни.
Конкурентните им приложения изискват регистрация с имейл, местоположение или Facebook профил, особено ако става въпрос за родителски контрол над смартфоните на децата. Apple имат горчив опит с пробиви в системите им за сигурност, най-известният от които е #TheFappening. Тогава десетки голи снимки и клипове на знаменитости станаха публично достояние.
Оттогава компанията придоби мания за контрол над мобилната си операционна система.
Всичко - само в интерес на това да запази софтуера и приложенията си максимално неуязвими към хакерски атаки, каквито най-лесно могат да дойдат през външни за Apple програми.
От друга страна обаче потребителите започват да възприемат поведението на Apple като монопол, а не като загриженост за безопасността им.
Това не е първият път, в който приложения в App Store са спрени от компанията. През януари тази година Apple ограничи контрола на Facebook върху приложение, което събира данни за непълнолетни потребители. Действията доведоха до краткотраен хаос в екипите на Facebook, защото забраните засегнаха други приложения като синхронизирани календари и графици.
В светлината на скандала около продадените на Cambridge Analiytca данни е нормално Тим Кук и екипите му да са загрижени за сигурността. Колкото по-малко информация имат трети страни за потребителите, толкова по-добре.
Но контролът на Apple над AppStore напомня по неприятен начин на антиконкурентното поведение на САЩ към Microsoft - случай, който промени из основи технологичната индустрия.
В средата на 90-те Microsoft работи върху Internet Explorer - браузър, който работи под Windows и който се стреми да измести конкурентите си и най-големия си враг в лицето на Netscape. Само че амбициите им предизвикват съдебен процес, който през 1998 г. Microsoft окончателно губи.
Смята се, че точно този процес отваря пазара за стартъпи (по онова време) като Google и Facebook.
Сега фирмите, които се изстреляха на върха, докато компанията на Бил Гейтс е заета да води дела в съда, прилагат същите тактики за неутрализиране на конкуренцията. Тогава поведението на Microsoft е било нечувано - да очертае ясна стратегия за привличане на потребителите и увеличаване на пазарния дял на Internet Explorer за сметка на други браузъри.
В онзи период компанията убеждава провайдъри, да направят сайтовете си съвместими с Explorer, но трудни за използване с други браузъри. Въпреки това Microsoft никога не е забранявал на клиентите си да инсталират други браузъри.
Ако потребителите искат, могат да използват Netscape, дори и сега.
Но Apple правят почти невъзможно да си инсталираш приложение извън одобрените и качени в App Store. Ясно е, че компанията контролира какво може и не може да се инсталира на iPhone или iPad. Нещо повече, Apple прибира до 30 на сто от печалбата на приложения, които се продават в App Store, но не са техни. А тези приложения няма как да стигнат до потребителите по друг начин, освен през онлайн магазина на Apple.
Компанията например не ограничава приложения като Spotify или Amazon Kindle, но и те не могат да избягат от 30-процентната "такса".
И те влизат в пряка конкуренция с Apple Books и Apple Music - допълнителен довод да си плащат, за да си осигурят място в App Store. Spotify например дава между 15 и 30 на сто от приходите си от потребители на Apple, за да запази позициите си в тяхната платформа за приложения.
Spotify наскоро заведе дело в Европейския съд като твърди, че ограниченията, наложени от Apple, са в противоречие с европейските практики за защита на конкуренцията.
В САЩ Върховният съд от своя страна разследва съмнения за монополизъм, който ощетява потребителите, защото 30-те процента, искани от Apple, оскъпяват услугите на разработчиците.
Но дали следва нов случай на "Властта срещу Microsoft" и дали от него големият губещ ще е Apple - тепърва предстои да видим.
