"Когато чета непрекъснато страниците във Facebook с описания от мои приятели колко красноречиви са малките им деца, как съпрузите им са нежно любящи и как те ще хапнат домашно приготвена храна, направена от местни органични продукти, се чувствам малко по-нещастен. Много други хора, които правят същото, вероятно се чувстват също малко по-кофти", пише Стивън Марч в The Atlantic през 2012.
"Въпросът на бъдещето," пише Марч, "е дали Facebook е част от отделянето или част от събирането; дали той е сплотяващ в името на топлотата или отхвърлящ надалеч в името на болката?"
Най-точният отговор на този въпрос би трябвало да бъде: зависи как го използвате
Предишни изследвания са показали, че стабилният поток от позитивни ъпдейти от приятели кара човек да се чувства изолиран, нещастен и като цяло по-неудовлетворен от обстоятелствата в своя живот. Но социалните медии също така побират пълната гама от човешки емоции - и за всеки човек на стената ви, напомнящ ви, че е #благословен, има друг, който излива тъжни емоджита към публикация как мрази работата си, или туитва не твърде деликатни заяждания с бивше гадже.
Подобно на много други неща, онлайн активността ни - включително изборът на профили, които да преглеждаме - до голяма степен се определя от настроенията ни. Ново изследване загатва, че има и обратна страна на предизвиканата от социалните медии меланхолия, описвана от Марч: за тези, които се чувстват кофти, Facebook и други подобни сайтове предлагат и странно удовлетворяващо, не в добрия смисъл, средство за подобряване на настроението. Изследване, публикувано наскоро в изданието Computers in Human Behavior, констатира, че когато хората се чувстват кофти, те е по-вероятно да търсят в мрежите си хора, които се справят още по-зле.
Учените са предизвикали у 168 студенти позитивно или негативно настроение, като са ги карали да изпълняват задача на компютър, проверяваща способността им да разпознават двусмислени в емоционален план лица. Независимо от отговорите им, на половината от студентите е било казано, че са се справили чудесно със задачата (добро настроение), докато другите са научили, че са се провалили (лошо настроение). После участниците са били приканени да разгледат имитация на фалшив уеб сайт, наречен SocialLink, за който учените са им казали, че е прототип на нова социална мрежа за хора, завършили университет. Главната страница на сайта е съдържала осем профила, всеки от които е бил придружаван от два набора рейтинги: поредица от доларови символи с надпис "Кариерен успех" и поредица от сърца с надпис "Рейтинг по привлекателност".
Изследването не споменава дали студентите са приели за странно, че университетът им е поискал от възпитаниците си взаимно да се оценяват по привлекателност, но това е съвсем отделен въпрос
В дизайна на сайта, учените са положили всички усилия да гарантират, че случайно определените високи или ниски рейтинги са единственото, по което профилите да бъдат оценявани: снимките са били размити, а всеки измислен потребител е имал приблизително един и същ брой "приятели". Когато студентите са кликвали на профилите, всеки от тях е включвал серия от еднакво банални постове от рода на "ето какво вечерях днес".
Когато са взели предвид количеството време, което студентите обикновено прекарват в социалните медии, учените са констатирали, че тези в лошо настроение са прекарвали повече време от по-позитивните си колеги, преглеждайки профилите на по-малко привлекателните и не толкова успешните потребители (и съответно не са прекарвали толкова време в преглед на профилите на по-привлекателни и успешни потребители).
В психологията този феномен е известен като "низходяща социална съпоставка," или търсенето на контекст, който кара вашите собствени изживявания да изглеждат по-позитивни
"Като цяло повечето от нас търсят позитивното в социалните медии," казва д-р Бенджамин Джонсън, доцент в университета в Амстердам. "Но ако се чувствате уязвими, имате потребност от хора във Facebook, които имат ужасен ден или не са толкова добри в представянето си в позитивна светлина, просто за да се почувствате по-добре."
"Ако имате нужда от вдигане на самочувствието, ще гледате хора, които са по-зле от вас," коментира съавторката на изследването Силвия Ноблок-Уестъруик, професор по комуникации в университета в Охайо. "Вероятно няма да гледате хората, които току-що са получили чудесна нова работа или току-що са се оженили".
Това е същата причина, поради която нещастно влюбените се чувстват привлечени от песни за хора с романтични трудности, както е констатирала Ноблок в предишно изследване - напомнянето, че нещата могат да бъдат и по-зле, странният хибрид между злорадство и благодарност. Може и не всичко да ви е чудесно, но поне не сте човекът, чиито проблеми в момента кънтят в колонките ви или запълват екрана ви.
