Дизел, ще ме научиш ли да бягам?

„Ще ме научиш ли да бягам?” пита момче на около 10 г., което е на разходка с баба си в Борисовата градина. Едва ли знае, че задава този въпрос на Кирил Николов-Дизела, един от най-правилните хора, които може да помолиш да те научат да бягаш. Вероятно е видяло, че го снимаме как бяга и затова се е осмелило да попита.

Кирил Николов е един от онези много успешни български спортисти, за които се знае малко, въпреки всичките му постижения. Просто спортовете, в които ги постига, не са чак толкова популярни у нас.

Дизела е многократен балкански и държавен шампион по ориентиране и многократен държавен шампион по крос кънтри и планинско бягане (sky running). Има две шести места на световни шампионати по ориентиране, както и шесто и второ място на европейски първенства. Той е човекът, надбягал Дрaгалевския лифт и изкачил най-високите върхове на петте най-високи планини в България за по-малко от 24 часа. През 2015-та година VIVACOM става основен партньор на звездата в неговите екстремни и планински бягания.

Дизела е роден в Сливен. Първият спорт, с който се занимава сериозно и професионално, е ориентирането към клуба „Сини камъни Сливен”. Говори за първия си треньор – Илиян Дянков – като за част от семейството. „Когато бях на 15-16 г., родителите ми дойдоха да живеят в София, а ние с брат ми останахме в Сливен при баба ми. Треньорът ми беше и като родител, така че връзката ни е доста силна.”

След това идва и неговото време да се премести в столицата, за да започне образованието си в НСА. Разказва, че конкуренцията в ориентирането е по-сериозна, отколкото в планинското бягане, въпреки че за последното има много по-добри условия.

Тази година почти е зарязал ориентирането и се е насочил основно към sky running-а. Sky running-ът се провежда на голяма надморска височина. Както казва Дизела "в сериозната планина". Трасетата са доста технични - с трудни за преминаване места и спускания, които изискват специални умения.

Минимумът на дължината на трасетата е 20 км, а най-дългото състезание е 45 км. Специфичното е, че се стартира и финишира на едно и също място.

Има три типа sky running – класик, ултра и екстрийм, обяснява ни Дизела. "Ултрата включва също включва технични трасета, но са по-дълги, до 90 км. А екстрийм са вече доста по-трудни трасета, които включват дори леки катерения. Аз се състезавам в най-популярната дисциплина – класика."

Календарът на световния шампионат този сезон включва 12 трасета – 10 в Европа и по едно в САЩ и Китай. Правилата са благосклонни към състезателите. Крайното класиране се изготвя, като на всеки участник се вземат петте топ резултата през сезона. По този начин всеки може да прецени дали да участва на всяко едно състезание, или да пропусне някое с идеята да се представи възможно най-добре на следващото. Точно така ще постъпи и Кирил, който няма да участва на предстоящото състезание в Швейцария и ще се готви директно за това в САЩ.


В какво се изразяват тренировките ти?

В бягане. Бягам по един или два пъти на ден, в зависимост от тренировъчната ми програма. Специално през август бягам по 12-15 часа седмично, което са 120-150 км. Тренирам постоянно, защото ако не тренираш, резултатите няма да са такива, каквито искам. Когато съм в София, най-лесната алтернатива е Борисовата градина, защото ми е много близо. Естествено, има Витоша, а сега, в жегата, е много приятно там, но в дните, в които имам повече ангажименти, паркът е по-лесната алтернатива. За щастие, планини има.

Защо бягането стана толкова популярно в последните години?

Специално бягането и ориентирането са достъпни и социални спортове, които могат да практикуват много хора. Много деца също. Много е хубаво, че медиите обръщат внимание на това.

Ком – Емине: 600 км преход за рекордните 109 часа

През 2015-а Кирил постави рекорд, преминавайки най-дългия туристически преход в България – Ком – Емине – за рекордните 109 часа, или по-точно за 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди. Успехът обаче не идва лесно. Година по-рано Дизела прави неуспешен опит за подобряване на рекорда и се отказва на около 10 км преди края.

„Идеята не беше просто аз да бягам и да поставя един рекорд. Мисля, че социалният отзвук беше много голям. Много хора научиха и след това тръгнаха по Ком – Емине, който беше много забравен маршрут. Направихме филм за този опит, който спечели награди по международни планинарски филмови фестивали. Наскоро дори имахме и първата жена, направила скоростно преминаване на Ком – Емне – Антония Григорова.

Следващата година беше по-лесно и с намирането на спонсори. Хубавото беше, че докато бягам, хората ме посрещаха, знаеха какво се случва, подкрепяха ме, радваха се. На някои места бяха отишли специално за да ме видят, което бе доста учудващо за мен.

Най-странното беше между село Лакатник и връх Мургаш. Най-близкото село беше на 3 км и няма асфалтов път, а дотам са само пътеки. Бяха дошли мъж и жена с внука си специално за това. Беше буквално по средата на нищото – една поляна и една гора. Чули хората сутринта по телевизията, че съм на Лакатник и си казали, че ще отидат да ме видят.”

Все пак, Кирил успя да постави нов рекорд и подобри този на Божидар Антонов с 23 часа.

По колко часа спа? Как изобщо се заспива в такава ситуация? Как се успокоява сърдечния ритъм след цял ден бягане?

Доста трудно беше и заспиването, и събуждането. Имах три основни почивки – първата, втората и третата вечер. С по от 5 до 7 часа спиране, като последната вечер почивката беше около два часа и малко, от които 40-50 минути сън.

Това беше най-големият проблем – сънят. В един момент си просто един бродещ сомнамбул по горите и по пътеките. Но ако искаш да направиш такова време, няма друг начин. Накрая чувството беше супер.

Казах си, че имам недовършена работа и отидох да я свърша. Доказах на себе си, че мога да направя Ком – Емине за под 5 дни, каквато беше и моята цел. Разбира се, може да се направи и за по-бързо, което съм сигурен, че в близките няколко години все някой ще направи.

Много по-лесно е, когато знаеш графика на човека, който е поставил рекорда – откъде е минал, къде и колко е почивал. И от опитите (за подобряване на рекорда, засега неуспешни) се вижда, че най-много време може да се спести точно от тези спирания, да се намали спането, но пък няма гаранции, че в един момент организмът ти няма да каже „стоп”.

Очаквам хората, преминаващи Ком – Емине, да се увеличават, което донякъде е много яко, че успяхме да създадем нещо подобно, но и до някаква степен започва да става едно и също.

Ако някой го подобри? Готов ли си отново да се върнеш и да поставиш ново най-добро време?

Може би, евентуално, след като приключа спортната си кариера. Моята цел, която си бях поставил, е изпълнена. Целият проект. Имаше и филм, който беше много успешен. Сега има и нов филм, за рекорда – „109 часа”. Има толкова други интересни неща, които мога да правя, защо да правя отново едно и също? Имаме идея за нов подобен проект в България догодина, но засега не искам да разкривам повече, защото концепцията не е избистрена напълно.

Тази година Кирил ще навърши 35. От около месец е семеен и признава, че приоритетите му леко са се променили, но засега няма никакво намерение да спира с активната си кариера.

С какъв екип работиш?

Човекът, който най-много ми помага и наистина гори в това, което прави, е Димитър Димитров, председателят на Федерацията. Той е един от основните ми спонсори като един от собствениците на магазините за спортна екипировка Base Camp. Постоянно ме натиска и иска от мен да съм подготвен достатъчно добре.

През последните две години сам изработвам тренировъчната си програма. От другия сезон обаче ще помисля за чуждестранен треньор. В България тази дисциплина е доста нова и няма хора с достатъчно с опит. По-лесно е с чужд треньор, който има опит, отколкото да работя на принципа проба-грешка с наши специалисти.

Как ти помага Федерацията?

Федерацията е много млада в момента, все още няма бюджет и помага с каквото може. В момента сме в процес по лицензиране. Съществува от доста дълго време, но няма лиценз от Министерството на спорта, защото се изисква да има определен брой клубове, брой участници и т.н. В момента работим по това. От тази година възобновихме дейността й и вече има национален шампионат с идеята част от тези състезанията да влязат в календара на Международната федерация. Те хващат едно интересно място по света и с рекламата, която му правят чрез техните канали, само за 4-5 години броят на участниците се увеличават в пъти.

Освен професия, какво е бягането за теб?

Много голяма част от живота ми, да не кажа почти целия. Не си представям живота си без бягане. Ако трябва да се върна 10-15 години назад във времето, пак бих избрал да се занимавам с това. Много обичам природата и най-много ми харесва, че докато практикувам спорта си, съм точно там, където най-много обичам да съм.

Обиколил съм целия свят благодарение на бягането. И за разлика от други спортисти, на които програмата им е летището-хотела-залата-летището, аз се занимавам с такъв спорт, който ми позволява да се докосна до природата и до най-различни места в държавите, които съм обиколил. 55.

Какво предстои за теб освен завършване на сезона, за което ти пожелавам да е успешно. В следващите 5 години, например?

Ожених се преди месец и вече, освен спорта, ще имам още един друг приоритет – семейството. В следващите 4-5 години двата приоритета са спортът и семейството, като семейството вече може би започва да излиза на преден план. Но аз не си представям да се занимавам с нещо много по-различно от спорт, дори след като спра състезателна дейност. Имам много идеи. Ако намеря смисъл, със сигурност, ще стана и треньор.

Имаш ли любимо приложение, което ползваш в тренировките, във всекидневието?

Polar Flow (апът на часовниците Polar). Другият е за foot pod-а ми и се казва Stryd.

Предпочитани социални мрежи?

Facebook и Instagram. Много помагат. В днешно време, когато си търсиш спонсори, веднага те питат как си позициониран в социалните мрежи, с каква фенова база разполагаш, какъв трафик имаш на страниците си. Така че не може без тези неща.

Какъв телефон ползваш?

Samsung Edge 8.

И накрая, един съвет за начинаещи бегачи? Как да бягат правилно и да избягват контузиите?

Когато започвах да тренирам, нямаше тази информация, която ни залива в момента. Тогава всичко се случваше по естествен път. Може би основното е да слушаш тялото си. Когато ти казва, че си уморен, трябва да си почиваш. Когато усещаш някаква болка, я лекуваш, а не да продължаваш по същия начин и тя да се превърне в хронична. Грижете се за тялото си, защото ако се грижите за тялото си, и то ще се грижи за вас.

 

Новините

Най-четените