Може би си мислите, че споровете в света на смартфоните нямат нищо общо със скандалите за високи токчета.
Ала всъщност и двете се отнасят до една критична граница в копирането и конкуренцията: използването на дизайна за спечелването на контрол над функционалността - а оттам и контрол над пазарите.
Двата спора, които не слизат от главните страници на бизнес изданията от миналия месец, са Apple срещу Samsung, където Apple обвиниха Samsung в копиране на дизайна на продуктите им iPhone и iPad; и Кристиан Лобутен срещу Ив Сен Лоран, в който Лобутен обвини YSL за това, че копират характертните негови червени подметки.
Макар че е оправдано да има някаква степен на защита на дизайна, тези казуси илюстрират опасностите от това да оставим притесненията от плагиатство да надраснат необходимостта от конкуренция.
Да вземем например атаката на Apple срещу Samsung
Apple твърдят, че имат защитени авторски права не само върху познатите функции на сензорния дисплей като мащабиране чрез докосване и мащабиране чрез жест с два пръста. Освен това компанията претендира за монопол върху правоъгълната форма на електронните си устройства.
В съдебната зала Apple се опитаха да използват патентите си за формата на iPad и iPhone, за да блокират разрастващия се арсенал от продукти на Samsung с подобен дизайн.
Нова и отличителна ли е базовата форма на iPhone и iPad? Не. Правоъгълна е и формата на телевизорите, на компютърните монитори, на списанията, книгите - това е основната форма, която доминира представянето на съдържание още от времената, в които Мойсей открива 10-те божи заповеди.
Следователно има основателни причини да се запитаме дали на първо място е било редно да се одобрява патент за дизайн с такава базова форма. Особено поради причината, че Apple далеч не са първите, които предлагат дизайн на правоъгълен телефон - LG Prada например използва същата основа за дизайна си, много преди да се появи iPhone.
Вторият проблем е свързан с неизбежното преплитане на дизайн и функционалност
Макар че формата може да изглежда като въпрос на естетика, на практика тя носи значими функционални предимства на потребителите. Можете ли да си представите смартфон и таблет с някаква друга форма?
Вярно, че в сериала "Офисът", излъчван по NBC, героят Дъндър Мифлин се опитва да докара триъгълен таблет, ала това само по себе си доказва тезата, че единствената приемлива и общоприета форма е точно правоъгълната. Ако Apple имат контрол над правоъгълната форма, това ограничава практически всичките им сериозни им конкуренти на пазара за смартфони и таблети.
Вярно, че съдиите не решиха, че Samsung са откраднали патентите на Apple, използвайки правоъгълната форма на iPad. Но за сметка на това подведоха южнокорейската компания под отговорност за нарушаването на някои от патентите на Apple, отнасящи се до правоъгълната форма на iPhone. А дори и по отношение на правоъгълния патент на iPad, съдът не отреди, че този патент за дизайн на Apple е недействителен.
Така че Apple имат пълната свобода да преследват други производители заради това, че правят таблети и телефони с форма, подобна на продуктите на Apple. И тук подчертаваме думата "подобна".
Защото телефоните на Samsung, макар и да са правоъгълни и със заоблени ъгли, все пак не са идентични с тези на Apple. Ако съдилищата възприемат тази практика и в бъдещето, много други производители на мобилни телефони биха имали същия проблем: HTC и Nokia например са само две имена в бранша.
Битката между Кристиан Лобутен и Ив Сен Лоран пък не е за формата, а за цвета
Лобутен твърди че той (и единствено той!) има право да използва ярко червени подметки при женските обувки. Първоинстанционният съд, пред който първоначално бе разгледан съдебният спор, отхвърли това твърдение, обосновавайки се, че в света на модата цветът не е единствено въпрос на естетика, а освен това носи и функционалност.
В крайна сметка жените не си купуват обувки с високи токове, за да им топлят краката - правят го, за да изглеждат по определен начин. Цветът е съществена част от тази визия. Пълният контрол върху определен цвят от страна на една-единствена модна къща би ограничило пазарната конкуренция твърде много.
В решението, обявено наскоро, апелативният съд в Ню Йорк не отрече, че цветът може да има функционална стойност в контекста на модата, която да предоставя категорично конкурентно предимство.
И все пак, решението бе в полза на Ив Сен Лоран, постановявайки, че техния модел на обувка имал червена подметка И горна част, така че не нарушава правата на Лобутен. Защо? Защото запазената марка на Лобутен е именно в контрастиращите червени подметки. Следователно, една изцяло червена обувка не би трябвало да е проблем.
Макар че казусите с Apple и Лобутен са различни по много начини, и двата са пример за нещо много важно. Правата върху интелектуалната собственост (ИС) в продуктовия дизайн могат да имат сериозни ефекти върху конкуренцията. Тези дела подчертават клопките, които поставят твърде всеобхватните права върху интелектуална собственост в дизайна на продукти.
Това води до нещо дори още по-значимо по отношение на тези права
Интелектуалната собственост може да изпълнява важна, дори решаваща функция в една икономика, базирана на иновациите. Ала освен това, тя може и да смазва конкуренцията и да забавя въпросните иновации.
Един от възможните начини, по които правата върху интелектуалната собственост биха могли да навредят както на конкуренцията, така и на иновациите, е блокирането на възможността на конкурентите да подобряват и доусъвършенстват съществуващия дизайн.
Иновациите често биват идеализирани с идеята, че се отнасят само до големия "Еврика!" момент на откритието, но в много случаи те се случват чрез хващането на една добра идея и доизпипването й до нещо велико.
По-големият контрол на фирмите по отношение на форми и цветове спъва този процес с юридически средства - особено ако имат разрешение да ограничат базова функция, която пресича несигурната граница между чистия дизайн и функционалност.
