Модата е преходна, но влечението към идеала за красота е вечно. Днешните козметични процедури и болезнени пластични операции може да изглеждат като напълно (не)оправдани интервенции и ехо от безумието на времето ни, но не са нищо ново.
Напротив, през цялата си история хората са си причинявали всевъзможни страдания в името на красотата или поне в името на актуалния за епохата си идеал, който след това е бил развенчаван от следващия.
От древността до почти наши дни бялата кожа се е смятала за знак на благородство, и за да се постигне, жените са нанасяли старателно върху лицата си белила с олово, което освен че те трови, може в краен случай и да те убие.
В Китай векове наред идеал е било лотoсовото стъпало, заради което краката на момичетата са били чупени, а идеалът е водел до болка безкрай, инфекции и трудна подвижност.
Да не говорим, че днес този "идеал" изглежда ужасяващо и отблъскващо.
Също сравнително доскоро изключително тънката талия е приемана за особено желана. В резултат жените са носели корсети, които не са им позволявали да дишат нормално и са пренареждали вътрешностите им.
••• И днес има крайности:
На този фон един сравнително устойчив за последните векове аксесоар не изглежда толкова екстремно, но и далеч не толкова безобиден.
Високите токове.
Те са болезнени и неудобни, и това го знае всеки, който е прекарал повече от половин час на подобни обувки. Но извън това дългото и редовно носене на токове може да доведе до хронични проблеми.
От наглед малка промяна във формата на стъпалото - повдигнатата от обувката пета, могат да настъпят промени в цялото тяло. Когато петата е повдигната, се променя разпределението на тежестта на тялото, носена от ходилото.
То се пренасочва към възглавничката на стъпалото и пръстите му, на които се налага да носят повече килограми при всяка стъпка, отколкото при нормалното положение на стъпалото.
В резултат настъпват структурни промени във възглавничката, тя не може да изпълнява функцията си на амортисьор на стъпалото и не може да предпазва т.нар. метатарзални кости - тези, които свързват средното ходило с фалангите на пръстите. Може да се появи хронична болка и възпаление в областта на тези кости, както и възпаление на нерви, които води до усещане на парене и болка в пръстите.
Когато възглавничката се деформира, натискът от тежестта се прехвърля към пръстите на краката, което засилва риска от т.нар. кокалче, или халукс валгус - изместването на първата метатарзална кост и изкривяване на големия пръст. За "кокалчето" има и други фактори като наследственост и форма на ходилото, но токовете могат да форсират появата му.
Друго изменение са чуковидните пръсти - повдигнати в ставата и свити обикновено втори и трети пръст.
За сметка на това "неизползваната" заради променената тежест задна част на ходилото също понася промени. Ахилесовото сухожилие "свиква" със скъсената си позиция и при носене на обувки без ток се появява болка. Мускулите на прасеца също са в постоянно съкратено състояние и рискът от схващания и възпаления расте.
Това може да доведе и до претоварване на ахилесовото сухожилие и т.нар. ахилесов тендинит, или до възпаление на плантарната фасция - съединителната тъкан, която свързва петата с пръстите и поддържа свода. Резултатът отново е болка.
Хората, които редовно ходят на висок ток, рискуват и промени в стойката и походката.
Високите токове променят центъра на тежестта напред. Това води до променена стойка, тазът се накланя и се увеличава извивката в кръста, за да се запази равновесие. Следствието може да са болки в гърба и кръста.
Заради промяната на оста на тялото коленете трябва да поемат по-голямо натоварване, което пък води до по-бързо износване на колянната става.
Компенсацията стига до главата, която леко се измества напред и се появява хронично напрежение във вратните мускули, болка и скованост във врата и раменете.
Ако това не е достатъчно - високите токове са и пряк път към спешното отделение заради далеч по-високия риск от спъване, стъпване накриво и фрактури на глезена.
Естествено, нищо от това не е гарантирано, особено ако не носите постоянно тесни обувки с високи токове. За да се предотвратят последствията, е добре токът да не е прекалено висок, а обувките да се носят със стелки.
За предпочитане в ежедневието са токове до 3-4 см. Не са особено секси, но пък са далеч по-функционални и влияят минимално на центъра на тежестта и на натоварването на стъпалото.
До 5-6 см ток е вече високо и не бива да се носи всеки ден, макар че е допустимо да се ползва сравнително редовно. Най-високите токове, над 7 см, са разрешени само за специални поводи и за по няколко часа.
Важен е и самият ток - по-широките разпределят по-добре натоварването. Заостреният връх притиска пръстите и спомага допълнително за кокалчета и чуковидни пръсти.
Силно препоръчително е да се редуват обувките и да има дни с ниски обувки, без ток, за да може натоварваните части на тялото да се възстановят и върнат към нормална функция.
И разбира се, да се внимава при ходене.
••• В спешното се попада за какво ли не:
