"Ако беше 400-500 лева, щях да си помисля", ми каза наскоро един познат и заклати глава по адрес на iPad-а на Apple. Според него той е твърде скъп и твърде безмислен, за да го накара да промени ежедневието си и да започне да чете книги, списания и вестници в електронен вариант.
В Западна Европа и САЩ обаче този проблем не съществува, защото там нивото все пак покрива психологическата граница - цената на iPad-а започва от около 500 долара/евро. Електронната дистрибуция на съдържание е нещо твърде голямо и неизбежно. Неизбежно е, макар че откъм камбанарията, построена между Калотина и Капитан Андреево, вероятно изглежда и далечно.
Но светът върви натам и подобно членството на държави като България и Румъния в НАТО и Европейския съюз, този бизнес модел ще навлезе и в България, въпреки привидната ни неподготвеност. Четци на книги, таблети, смартфони, нетбуци - формите на консумация крият всякакви предимства и недостатъци, но всички притежават огромния бонус, че ти създават потенциалната възможност за повече - повече да знаеш, повече да четеш, повече да слушаш музика, повече да гледаш видео, повече да бъдеш модерен човек.
Касичките звънят
Има няколко много важни случки в моментното развитие на технологиите, които категорично сочат, че без електронна дистрибуция на съдържанието няма да се размине. Първата се нарича интернет. След като потребителите в световната мрежа вече наближават 2 милиарда, това неминуемо повдига въпросът за монетаризацията. Засега всичко е безплатно (добре, почти всичко).
А уеб като технология е свободен и не може да бъде подлаган на ограничения с такси и абонаменти - вижте печалните примери от последните години или се ухилете ехидно на Рупърт Мърдок, който загуби над 60% от аудиторията на Times Online заради въведения модел с плащане на съдържание.
Ето защо все по-често ще се търсят и намират технически решения, които позволяват на продуцентите на съдържание, образно казано, да държат ножа и хляба в двете си ръце. Това се случи вече с музиката, предстои да се случи и с видеото, сега е горещо и актуално как ще се случи и с текста.
Нагледен пример, че техническите пречки са изгладени, е iPad. Вижте iPad изданието на произволно списание или вестник и след това вижте истеричните погледи зад очилата на мениджърите в издателствата на въпросните медии. За достъп през iPad се плаща.
Правилното поколение
Друга причина за възхода на цифровата дистрибуция е поколението Х. Онези млади хора, които се бунтуваха в началото на 90-те години на 20 век, слушаха Nirvana и протестираха срещу скуката на подредения свят на родителите си, днес са родители, ръководители и основен фактор в световния трудов процес.
Но по-важното - те са израснали заедно с популяризирането на персоналния компютър, с усмивка на уста са приели навлизането на мобилния телефон и разполагат често с финансовия ресурс да инвестират в дигитални решения за своя живот, защото вярват в смисъла им. Както преди 20 години родителите им са вярвали в смисъла на втория автомобил в семейството, инвестицията на борсата или някоя друга иновация от близкото минало.
Тези хора не трябва да бъдат адаптирани - те често намират за удобно четенето на електронни документи. На този етап им пречи шрифтът (с годините диоптрите се увеличават) и липсата на адекватен формат (не всеки pdf е като другия pdf).
Без излишък
Третият фактор за развитие на електронната дистрибуция на текст се нарича Азия и САЩ. Ако не сте били на тези места, то можете да си представите мащабите на разстоянията между две точки на картата. Ако не сте били, то знайте, че в Европа живеем в един компактен и обозрим свят.
Разстоянията и времето са естествени пречки на дистрибуцията на каквото и да било. Ето защо цифровото разпространение на книги, списания и вестници всъщност ще реши един много сложен проблем за всички издатели по света - първо, ще се елиминира посредникът-дистрибутор, второ ще се елиминира брака (количеството непродадени копия) и трето, заглавията ще бъдат достъпни за абсолютно всички.
В момента цената на електронни четци пада главоломно, като дори в България вече можете да си купите подобни устройства на цена под 400 лева. И тогава моят приятел най-накрая ще може да каже други аргументи срещу е-четците, таблетите и всичко останало. Ако все още ги има - и не си е купил такъв.
Това на снимката е Таблет. Електронният четец НЕ Е таблет. И "под 400 лева" за нещо черно-бяло и елементарно като изработка съвсем не е "достъпна цена".
Универсалните електронни устройства са хубаво нещо, но само не много умен човек би чел книга на нещо като АйПад и да си боде очите при наличие на технологията електронно мастило. Така че бъдещето на електронните книги е в тия устройства , които поради спецификата си не са подходящи за други цели. А който чете комикси и книжки с картинки нека си купи АйПад
до номер 3: Проблемът е, че авторът май не прави разлика между дисплеите с "електронно мастило" и традиционните дисплеи. Или ако разликата му е известна, по някаква причина е пропуснал да я посочи в статията. Както знаем, идеята на "електронното мастило" е да не се натоварва зрението при продължително четене, да има добра видимост при ярка светлина, да консумира малко енергия... както ти посочи, не става за книжки с картинки Между другото, за вестници става, защото една камара издания в САЩ вече разпространяват новите си броеве безжично, точно предназначени за четене на електронни четци. Другото, което скромно е премълчано, е драстичната разлика в цените - 6-инчов "Сони" в САЩ струва, 200 долара (около 290 лева по днешен курс), в България китайска марка се продава за не по-малко от 400 лева. VEB620 на "Вюсоник" в САЩ е 150 долара (220 лева), в България - над 450 лева. Е, много се извинявам, но е прекалено!
смарт фона ми HP ми върши чудесна работа имам над 1500 книги голям дисплей и удобен софтуер, за къф чеп мие буклучаво устройство да мъкна само за четене?
смартфона си е смартфон очите са си твои щом те кефи чети, и колко да е голям диспея 6 инча или 7 ))
Нипчо, ам що не си си купил някоя съветска машинка, моето момче, ами пълниш гушите на империалистите