Според Херодот, древногръцкият тиранин Хистией някога е използвал новаторски метод за изпращане на тайно послание: той обръснал главата на най-доверения си слуга, разпоредил заповедта му за въстание да бъде татуирана на черепа на мъжа, след което изчакал косата на роба да порасне и го изпратил на път.
Историята не завършила добре за самия Хистией - той бил обезглавен от персийски генерал - но е останала за поколенията като един от първите известни примери за интригуваща форма на изкуство: стеганографията - вграждането на скрити послания в публично достъпни източници.
Стеганографията като понятие в наши дни се използва конкретно за изпращането на съобщения, чието съществуване е известно само на изпращача и получателя. (За разлика от криптографията, която кодира съобщенията и ги прави нечетими, но за всички е очевидно, че съобщение има.)
Въпреки че е изгубил главата си, Хистией е запазил репутацията си: човекът, който той се е опитал да свали, не е вярвал в неговата виновност - и дори е погребал отрязаната му глава с почести.
Близо 2 хилядолетия по-късно, нов вид тайнопис бързо набира популярност в Интернет
Той се нарича "социална стеганография" - фраза, създадена от учения Дана Бойд, която има предвид употребата на споделени социални практики като вид код: за да бъдат скрити послания пред очите на всички, чрез употребата на отправки, които само определени хора могат да разберат.
Да вземем нещо толкова просто като Facebook или Twitter пост. Ако някой, когото не харесвате, пострада при неприятен инцидент и вие ясно заявите в социалните медии, че се радвате на това събитие, оставяте следа, която може да бъде използвана срещу вас в бъдеще.
Ако обаче публикувате смайлче или текст от триумфална песан, само най-близкият ви кръг вероятно ще се досети, че ликувате. Ясното значение остава неизказано и ненаписано.
И що се отнася до по-голямата част от света, единственото оставащо като архив съобщение е само няколко невинни символа, които биха могли да се отнасят до всичко.
Очевидно този тип тайна онлайн комуникация не е останал незабелязан и за учените
През май т.г. Pew Research Center публикува доклад, в който се анализира поведението в социалните медии и защитата на личната информация сред тийнеджърите. Според изследването 58% от тях използват подобни техники, за да скриват позицията си в социалните медии, "споделяйки "фирмени шеги" и други кодирани послания, които само определени техни приятели ще разберат."
Коментирайки доклада на Pew, Бойд констатира, че той описва показателен съвременен феномен, където много т.нар. "обитатели на цифровия свят са "изоставили опитите за контролиране на достъпа до съдържание... Вместо това те започват да се фокусират върху контрола на достъпа до смисъла му."
А това е промяна с последици, в огромна степен надминаващи областта на поведението в социалните медии на тийнеджърите.
Насред продължаващите скандали за масово тайно подслушване и следене на комуникациите, политиката на смисъла - или това, което може да бъде прочетено между редовете, които пием - става все по-наложителна.
По същината си алгоритмите за следене са системи за генериране на смисъл. Те вземат почти невъобразими количества данни и ги преобразуват в индекс на подозрение: вероятността, че някоя дейност или потребител онлайн са опасни или нежелателни.
Таен бунтовен зов
Въпреки че подобна стратегия без съмнение има и своите плюсове, тя не е лишена и от сериозни клопки. Аргументът, че невинните хора няма от какво да се боят и какво да крият, звучи кухо.
При наличие на достатъчно данни могат да бъдат подбрани доказателства, подкрепящи почти всяко подозрение, а почти всеки може да бъде опетнен от познанства или съвпадения.
Обмислете последиците от този факт в свят, в който може да бъдете обявени за престъпници, ако сте хомосексуални в Уганда, ако обидите монарха в Тайланд, или ако кажете каквото и да е, което режимът на Ким Йон Ун не одобрява в Северна Корея. Какво още би могло да спре да бъде "невинно" в очите на бъдещите алчни за данни правителства?
Това обяснява защо вече онлайн съществува фин вид социална стеганография. В Китай, където могат да се похвалят с вероятно най-сложната световна система за наблюдение и цензура на Интернет, любимият евфемизъм на държавата за смазване на несъгласните - "he xie", или "хармония" - се е превърнал в таен призив за общ бунт, благодарение на съзвучна игра на думи.
Тъй като мандаринският китайски е тонален език, смисълът на думите може да се променя с интонацията на само една сричка. И така леко променено произношение на "хармония" води до фразата "речен рак", измислено създание, използвано като сатиричен инструмент за осмиване на цензурата.
"Речният рак" на свой ред е отстъпил името си на серията онлайн политически карикатури и комикси Hexie Farm, забранена от китайските власти през 2011 г., но все пак спомага за стартирането на кампании за свободно слово и защита на човешките права.
По подобен начин фразата "кон сред кална трева" - "cao ni ma" - звучи почти идентично с нецензурен израз, отдаващ почит на нечия майка.
За първи път използвана през 2009-а като начин да се избегнат китайските правителствени филтри срещу нецензурните изрази, изписването й в онлайн форуми се е превърнало в подобие на присъединяване към кибер-култ.
На мемето за "коня сред кална трева" са посветени какви ли не сюжети - от песни, до плюшени играчки, та дори и сложна история, в която кръвният враг на въпросния "кон" е не някой друг, а гореспоменатият речен рак.
Завръщането на езоповия език в ерата на PRISM
Както показва записът в Wikipedia за тези и други дисидентски изрази, най-прочутите китайски примери на политическа игра на думи едва ли биха могли в наши дни да минат за скрити послания.
Вместо това те служат за ранни демонстрации на начина, по който хората поемат властта над смисъла онлайн под упоритото наблюдение на властите - и как цензурата и следенето създават плодовита почва за пародии, кодов и езопов език и неписани кодове на съпротивата.
Ако цитираме отново Бойд, "криптографите са вманиачени по стеганографията, донякъде защото е най-трудно да разкодираш едно послание, когато не знаеш къде да гледаш." И въпреки че татуираните черепи са доста тайно нещо, най-трудното място от всички, където враговете биха могли да погледнат, е в главите на хората.
За добро или лошо, никакви данни, шпионаж или алгоритмично пресяване на комуникациите онлайн ще реши този проблем.
