Едва ли има активен потребител на интернет, който да не е забелязал една малко озадачаваща шега с ганайци в бели костюми, държащи ковчези, докато едновременно танцуват на техно музика.
В TikTok, YouTube и къде ли още не има цели компилации с тяхно участие - видеата обикновено съдържат смешен (или не толкова) инцидент, който рязко е прекъснат от техния танц, за да покаже какво "следва" за клетия герой от първата част.
Този мрачен мийм хумор може би нямаше да е толкова успешен, ако тъкмо в момента не беше особено подходящ момент за шеги със страха от смъртта, който бълбука в обществото във времена на пандемия.
Все пак концепцията за това да отговаряш на черното в живота с черен хумор въобще не е нова - през Средновековието, когато чумата отнема живота на огромна част от населението на Стария континент, така нареченият Danse macabre ("Танцът на чумата") също е доста известен сюжет. Той влиза в почти всички изкуства, за да покаже иронично как смъртта увлича папи, императори и крале ведно със селяни и скелети.
Днес средствата са различни, но идеята е същата - да приемем най-страшното събитие в човешкия живот с усмивка.
Известността обаче не е съвсем очаквана за Бенджамин Айдо - основателят на погребалната агенция в Гана, която преди повече от 10 години решава да добави капка колорит в погребенията, като наема хора, които освен да носят ковчега, танцуват.
"В Гана трябва да си креативен и винаги една крачка пред останалите, не можеш просто да седиш на едно място", казва Айдо в интервю за Associated Press през 2017 г.
Ето как той решава, че може би е време да наруши традицията на тъжното събитие да се носят само черни дрехи и купува собствени костюми, обувки и всичко останало, с което неговата компания да стане разпознаваема.
Преди всяко погребение той не спи, а лъска обувки, чисти костюми, подготвя медалите и всички аксесоари, които неговите танцьори носят.
Хореографията също се променя непрекъснато - често танцьорите променят движенията си спрямо вкусовете на опечалените, а зад цялата идея стои една цел: преживяването всеки път да бъде уникално.
"Това е най-голямото уважение, което можем да отдадем на покойния. Опитваме се да направим церемонията възможно най-впечатляваща, за да покажем колко значим е бил животът на този човек", обяснява Айдо.
По думите му в ганайската култура това не носи особено значение, а религията не изисква от хората да танцуват на погребения, но и не го забранява. Ето защо той се смята за пионер в индустрията и смята, че неговите танцуващи гробари са се появили, за да останат завинаги.
Тези думи се оказват съвсем пророчески - днес в Гана има няколко компании, които предлагат същите услуги, а все повече близки на починалите се възползват от тях, за да почетат живота на загубените хора.
"Знаете ли, хората не искат повече да плачат. И дори да искат, ние все пак успяваме да ги разведрим, защото това е нашата работа", казва още Айдо.
Пандемията обаче променя и функцията на неговите танцьори - във времена на социална изолация те станаха лице на движението #Stayathome (ОстаниВкъщи), отново с щедри дози черен хумор.
Забравил си да си измиеш ръцете преди ядене? Обади се на танцуващите гробари. Протестирал си навън с куп хора срещу социалната изолация? Обади се на танцуващите гробари. И така нататък...
Te дори станаха лица на билборди във Франция и Мексико със следното послание: "Остани си вкъщи или танцувай с нас".
🤣 listen to this, we must stay at home to stop the spread, or you will have a final dance, with us. pic.twitter.com/R2tuuiZ7xJ
— OFFICIAL GHANA DANCING PALLBEARERS (@DadaAwu) April 19, 2020
А ако съкровищата на интернет, черният хумор и миймовете не могат да ни въздействат достатъчно, значи положението е наистина трагично. И все пак не звънете на танцуващите гробари.
