През последните години особено актуален стана дебатът по отношение сигурността на личните данни в интернет пространството.
Все пак всички ние непрекъснато предоставяме информация за себе си докато сърфираме из мрежата - от нашата възраст, пол и интереси до деликатни детайли като номера на банкови сметки.
И затова големият въпрос е каква каква информация за нас съхраняват и използват големите компании като Facebook, Google, Apple, Twitter и Amazon.
А отговорът е прост - практически всичката, до която се доберат.
Всеки един сайт има политика за поверителност, с която потребителите трябва да се съгласят, ако искат да използват дадената платформа. Но да си признаем: едва ли много от нас наистина са прочитали какво точно пише в тези безкрайно дълги документи.
За щастие обаче екипът на Security.org е свършил тази работа. Тази специализирана компания за изследвания на киберсигурността е направила специално проучване на политиките за поверителност на най-големите компании и каква информация те съхраняват за потребителите си.
Или поне за каква информация си признават, че съхраняват.
Google е безспорният лидер що се отнася до събирането на различна информация и нейното съхранение.
Каквато и информация да имате, Google най-вероятно вече я знае.
Това все пак не би трябвало да е изненада, тъй като дейността на самата компания е свързана с оперирането с огромни обеми от информация и най-вече нейното бързо намиране.
Но Google не съдържа информация само за света около нас, но и за самите нас. От точното местоположение, до използване на различни приложения, активност в интернет, имейли - всичко.
В техните бази данни остават имена, телефонни номера, информациии за плащания, които са направени през Google, снимки, документи и даже история на гледаните клипове в YouTube. Chrome браузърът е свързан с потребителски акаунт във всички платформи на Google, което означава и, че се запазва и историята на сърфирането в интернет, освен ако потребителят не използва т.нар. "инкогнито" режим.
От своя страна, Facebook и Twitter съхраняват доста повече информация, отколкото би трябвало, въпреки че при Facebook е предимно тази, която потребителите сами споделят.
Компанията на Марк Зукърбърг събира информация за работата на потребителите, ниво на доходи, раса, религия, локация, политически възгледи и съответно я използва в таргетираното рекламиране. Facebook също така съхранява нашите снимки и клипове, както и метадата на всички, файлове, които качваме в платформата.
Оказва се и, че "личните съобщения" в Messenger реално се са особено лични.
В сравнение с Facebook, Twitter е една идея по-малко "любопитен".
Платформата за микроблогове не събира данни за име, пол, рожден ден или история (каквато е практиката на Facebook и Google), но за сметка на това се интересува от телефонният номер на потребителите или какви клипове са гледали последно.
Регистрират се също така и използваните IP адреси, типа устройство, през който потребителите влизат в платформата, операционната система, както и мобилният оператор.
Twitter има също така практиката да проследява активността на потребителите си и в други сайтове и приложения, въпреки че тази информация остава анонимна.
Като най-голямата в света компания за за продажба на стоки и услуги в интернет, Amazon си докарва приходите както с такси по извършените през платформата транзакции, така и по други начини - като събира информация за потребителите си и я продава на свои партньори.
Освен очевидни неща като история на поръчки, ревюта на продукти, адрес и др., Amazon се интересува и от IP адресите, местоположението и дори кредитна история на потребителите си.
Цялата информация, която се събира от платформата, се използва за персонализирани резултати в търсачките и промяна на цените на определени продукти.
Изненадващо се оказва, че Amazon съхранява и номера на социални осигуровки (за американските си клиенти) и шофьорски книжки.
За разлика от всички останали до тук, Apple събира изненадващо малко информация от своите потребители.
Тя е единствената компания, която не предоставя и не продава потребителски данни на трети страни и в същото време съхранява минимално количество данни, които са необходими за поддържането на личен профил.
Компанията пази информация за клиентите си като местоположение, език и история на търсенията, които обаче не се свързват с конкретния IP адрес на потребителя. Apple знае и видът на операционна система, както и моделът на устройството, което потребителите използват, но това си е съвсем логично. Все пак те са създали и двете.
В крайна сметка се оказва, че както винаги, информацията е пари. Щом използваш устройство, свързано с интернет, значи произвеждаш и информация, която прилежно се събира, съхранява и монетизира.
Все пак истории като скандалът с изтеглите лични данни от Facebook отпреди няколко години все по-често повдигат въпроса относно политиките за поверителност. Подобни скандали хвърлят светлина върху дейностите на големите технологични компании и оказват натиск върху тях.
Сега вече те са принудени да дават възможността на своите потребители да отказват да споделят информация за себе си, а самите политики за поверителност стават все по-достъпни и най-вече разбираеми.
А това все пак е повод за известен оптимизъм в бъдещето.
