В средата на XX век САЩ има огромни амбиции да изгради надеждна система за комуникации, която да работи на базата на микровълните. Затова започва строежа на мащабни кули за предаване на сигналите, които ще служат както за обаждания, така и за радио и телевизия.
Десетилетия по-късно тези кули стърчат като грозни бетонни израстъци и повечето от тях са напълно изоставени.
Но през 50-те години на миналия век американците смятат, че микровълновите сигнали ще дадат възможност за излъчване на повече телевизионни канали.
И понеже все пак става въпрос за периода на Студената война, микровълновата система, предавана през кулите, би трябвало да влезе в ролята на критична инфраструктура в случай на война.
По-голямата част от съоръженията са разположени извън населените места и се предполага, че няма да бъдат засегнати сериозно от ядрен удар. Други са издигнати именно за да пазят силозите с ядрени бойни глави, като например в щата Канзас.
Неслучайно системата от кули за микровълнови сигнали официално се води част от Северноамериканското командване за въздушна и космическа отбрана.
Същевременно се появяват и рекламни брошури, посветени на цивилните цели на микровълновата система.
Тя бива представена като революционен начин за предаване на телевизионен сигнал и възможностите ѝ са демонстрирани чрез реч на президента Хари Труман по време на мирна конференция в Сан Франциско.
Благодарение на сигнала всички от Източния до Западния бряг чуват и гледат кристално ясно речта на държавния глава.
Самите кули трудно могат да бъдат пропуснати като вид - високи между 30 и 60 метра, с големи антени, често облечени в микрофибърна материя.
Обектите са под строг контрол и наблюдение, някои от тях, като например кулите край Сан Франциско и Чикаго, са направени да издържат на силни ветрове.
Надеждите към системата за микровълнови сигнали са огромни и остават такива чак до 70-те години на миналия век. Постепенно започват да ги изместват сателитните системи и оптичните влакна за пренос на данни.
Така цяла една мащабна инфраструктура е изоставена и дълго време много американци даже и не подозират за нея.
Сателитите и оптичните кабели не изискват непрестанен персонал на място, устойчиви са на капризите на времето и са далеч по-евтини за цялостна поддръжка. Освен това са и по-сигурни в контекста на Студената война.
Част от кулите все пак намират приложение, като на тях са монтирани съвременните антени на мобилните оператори.
Ироничното е, че микровълновите кули стават отново известни... чрез интернета, който ги е направил излишни.
Постепенно във форумите започват да се появяват снимки с въпрос "Каква е тази странна кула?".
Инфраструктурата обаче едва ли ще влезе в употреба по начина, по който е замислена. Докато тя успява да предава на до 2400 канала едновременно, съвременните системи го правят през милиони канали в секунда.
А и съвременният пренос на данни не съдържа само телефонен, радио и телевизионен сигнал.
Въпреки това в трудни времена САЩ потенциално би могъл да разчита на микровълновите кули и да ги използва като спешен канал на комуникация.
