На 26 май България ще избере своите 17 нови евродепутати от националната квота, част от следващия петгодишен мандат на Европейския парламент. Макар и с малък дял на общия фон (751 мандата с тези на Великобритания, 705 - след окончателния Brexit), българските представители имат възможност да играят важна роля при обсъжданията, насрочването и гласуването на ключови документи за бъдещето на континента - от защитата на личните данни или потребителските права, през разпределянето на стотици милиарди евро за подкрепа на националните икономики, до единната външна политика и мобилизацията на ресурси при кризисни ситуации.
Това ще бъде първият синхронизиран вот в 28-те страни-членки след шока на Brexit.
Първият избор след сътресенията около тежката мигрантска вълна и серията от терористични атентати в Западна Европа.
Първият избор след катаклизмите около дълговата криза в Гърция и ускорението на националпопулистите от Италия, Франция и част от посткомунистическите страни.
Това е първият избор, който ще потопи "двата кита" в център-дясно (ЕНП) и център-ляво (ПЕС) под абсолютното им общо мнозинство, а то досега им позволяваше да управляват Комисията и Парламента по собствен образ и подобие.
Напредък този път бележат Либералите, които черпят помощ от френската президентска партия "Република, Напред" на Еманюел Макрон. Четвърта политическа сила се очертава да бъде алиансът около Матео Салвини и Марин льо Пен, които призовават за връщане на "Европа на нациите" и край на политическата линия Берлин-Париж-Брюксел.
Защо изборите са важни за България?
Във вътрешен план 26 май ще бъде вот на доверие за кабинета "Борисов 3", ще пренареди балансите в Народното събрание и ще покаже дали има извънпарламентарна опозиция с достатъчно солидна тежест, за да претендира за промяна на статуквото.
Гласуването ще бъде и генерална репетиция за предстоящите през есента местни избори.
ГЕРБ преди Избори 2019
ГЕРБ понесе незапомнен репутационен удар след скандала "Апартаментгейт", който ефективно прекъсна кариерния възход на Цветан Цветанов в политиката и повлече серия от оставки на партийни кадри от висши и по-средни управленски нива. В резултат на тази криза ГЕРБ промени цялата посока на кампанията си, дори слогана си - от претопления лозунг на НДСВ "Европа ни чува" до надписи "Аз вярвам само на този човек" с образа на Бойко Борисов върху бели тениски.
Лидерът на ГЕРБ се застрахова предварително и не повтори грешката си от президентските избори от 2016 г. - преди дни потвърди, че няма да подаде оставка независимо от резултата на листата си със СДС (партията на Румен Христов участва с двама кандидат-евродепутати). И все пак няма как да се изключи евентуален сценарий за правителствена криза, ако се стигне до неуспех в битката за първо място.
ГЕРБ на Европейските избори през 2014:
680 838 гласа (30,4%) => 6 евродепутати
БСП преди Избори 2019
Евроизборите са тежко изпитание и за Социалистическата партия на Корнелия Нинова, която успя да наложи тона на кампанията с избора на Елена Йончева за водач на листата, но и претърпя остър удар след бламирането от Пленума и връщането на Сергей Станишев на избираемо място. Недоволна от подкопаването на лидерската й власт, през април 2019 г. Нинова обяви, че се "оттегля от отговорност" за резултата от вота. Едва ли ще откаже да припознае хипотетична победа "с малко, но завинаги" като своя, разбира се.
Потенциална "изненада" в резултата може да дойде от объркване на част от червените избиратели - традиционното име "Коалиция за България", което БСП използва на десетки избори в миналото, сега е регистрирано от АБВ на Румен Петков. Листата на Нинова е вписана в бюлетината като "БСП за България".
БСП на Европейските избори през 2014:
424 037 гласа (18,9%) => 4 евродепутати
ДПС преди Избори 2019
Тези избори ще са и първото европейско изпитание пред новото ръководство на ДПС след отстраняването на Лютви Местан в края на 2015 г. и последвалото учредяване на партия ДОСТ. Мустафа Карадайъ вдигна твърде високо залога за собственото си лидерство, като прие да води листата на партията (следван от Делян Пеевски), вместо да остави тази отговорност на някой от своите действащи, но непопулярни евродепутати.
В нетипичен за обичайния си свръхсамоуверен стил, Ахмед Доган реши да подсили кампанията на ДПС със задочно извинение пред всички бивши негови гласоподаватели. 26 май може да покаже дали "разсърдените и разочарованите" ще дадат поисканата прошка от Сараите, или Движението за права и свободи окончателно ще отпише от сферата си на влияние териториите, лоялни на Местан.
ДПС на Европейските избори през 2014 г:
386 725 гласа (17.2%) => 4 евродепутати
"Обединени патриоти" преди Избори 2019
За съюза на "Патриотите" - 26 май също ще бъде повратна точка с оглед на факта, че и ВМРО, и НФСБ и "Атака" предпочетоха да се регистират с отделни, конкурентни листи и да разпилеят националистическия вот. Новите изборни резултати ще доведат до неизбежно "калибриране" на силите в малката коалиция.
За ВМРО евентуалният втори мандат на Ангел Джамбазки в ЕП ще изтрие следите от компрометираната коалиция на Красимир Каракачанов с Николай Бареков през 2014 г., приключила със скоростния фалит на КТБ (спонсор на "България без цензура).
"Патриотите" на Европейските избори през 2014:
ВМРО/ББЦ: 238 629 гласа (10,7%) => 2 евродепутати
НФСБ: 68 376 (3,1%) => 0 евродепутати
ПП Атака: 66 210 гласа (3%) => 0 евродепутати
"Демократична България" преди Избори 2019
Коалицията от ДСБ, "Да, България" и преименуваното "Зелено движение" се явява за първи път на избори в този формат, след провала на първия опит за идентичен проевропейски алианс на парламентарния вот през 2017 г. Липсата на представителство в 44 Народно събрание постави партиите на Атанас Атанасов и Христо Иванов в неизгодна писта на старта на Евроизборите.
Подобна беше и ситуацията преди 5 години, когато току-що формираният "Реформаторски блок" (ДСБ, ДБГ, СДС, БЗНС, НПСД) не разполагаше с нито един народен представител, но спечели мандат в Европарламента за Светослав Малинов - малък, но важен тласък към пробива на есенните предсрочни избори през 2014.
Дали историята ще се повтори? Избирателната активност ще бъде ключът към резултата на "Демократична България", която засега гравитира около и под бариерата за вход в ЕП - 5.88%, по-висока и от тази за представителство в НС.
Втората съществена разлика с успеха от преди 5 години е, че две от относително големите ядра на стария Реформаторски блок - "България на гражданите" (с екс-лидер Меглена Кунева) и СДС - не подкрепят новата коалиция. Николай Ненчев, бивш военен министър от кабинета "Борисов 2", също се явява в конкуренция на "Демократична България" като независим кандидат.
"Демократите" на Европейските избори през 2014 г:
"Реформаторски блок"- 144 532 гласа (6.5%) => 1 евродепутат
"Зелените" - 12 547 гласа => 0 евродепутати
"Воля" преди Избори 2019
Историята на партия "Воля" е достатъчно кратка, за да не съдържа архив от участие на Веселин Марешки на досегашни европейски избори. По ирония, точно той беше припознат от движението на Салвини-Льо Пен за подходящ съюзник от България (третият пореден контрагент на френската националистка след Волен Сидеров през 2011 и Красимир Каракачанов през 2014).
Въпреки че кампанията на Марешки се концентрира напълно около името му, все пак е добре да напомним, че той не се явява самостоятелно, а в коалиция с още четири формации и с подкрепата на отлъчения от НПСД Орхан Исмаилов.
Какво е разпределението на силите преди изборите?
На финалната права преди 26 май няколко от големите социологически агенции публикуваха данни за настроенията сред вече решилите да гласуват граждани. Прогнозите показват постепенен обрат в първоначалната преднина на БСП пред ГЕРБ на фона на очаквания за традиционно ниска избирателна активност.
Сигурно присъствие в новия Европейски парламент се очертава за ГЕРБ, БСП и ДПС - партиите, които лесно мобилизират електората си дори при избори, които привличат по-слаб интерес.
Сравнение на данните от трите социологически агенции Алфа Рисърч, Маркет Линкс и Тренд
Присъствието на ВМРО в новия ЕП остава под голяма въпросителна. Партията на Каракачанов се намира на десети от процента под/над бариерата от 5,88% в различните проучвания. Както посочват от "Алфа Рисърч", конкуренцията на ВМРО не идва от НФСБ и "Атака", а от "Воля". Изненадващ пик може да дойде от страна на Марешки заради факта, че голяма част от потенциалните симпатизанти са оставили решението си за последните дни.
"Демократична България" също е на процент-процент и половина от летвата за достъп до ЕП. Ако коалицията успее да мотивира избирателите си да отидат до урните, ще може да продължи присъствието си в ЕП.
Как да реша за кого да гласувам?
Въпросът за милион евро. Ако търсите ясни, разбираеми и еднозначни програми от претендентите, трудно ще намерите нещо по-детайлно от предизборни брошури с изобилие от добри пожелания и пестеливи ангажименти.
Ще забележите още, че кандидати от една и съща листа дават взаимоизключващи се отговори на едни и същи въпроси. В някои случаи официалните партийни програми влизат в конфликт с изявленията на водещите лица при редките им участия в предизборни дебати.
Няколко онлайн платформи дават възможност да намерите пресечни точки между собствените си предпочитания по конкретни въпроси и тезите на българските кандидати за евродепутати.
1) Гласоводител (проект на Центъра за либерални стратегии)
2) EU and I (проект на European University Institute и University of Lucerne)
3) Време за избор (проект на Preference Matcher / екип на Антоний Гълъбов)
Можете да направите самостоятелни тестове, а алгоритмите ще ви покажат къде се намирате спрямо заявките на водещите партии.
Има въпроси, по които е налице нюансирано единодушие между всички водещи политически сили:
- За членството на България в Шенген
- Против действащия Дъблински регламент, задължаващ първата страна, регистрирала мигрант, да носи отговорност за настаняването и издръжката му
- Против Истанбулската конвенция да се прилага на територията на целия ЕС (заради решението на КС за противоконституционност от 2018 г.)
- Против приемането на пакета "Мобилност" в сегашния му вид
- Против отглеждането на ГМО-култури в ЕС
Други важни казуси обаче разделят диаметрално политическите сили.
Ето как изглежда разпределението по няколко базови въпроси*:
* Отговорите са взети от базата с данни от въпросника на "Гласоводител".
**В "Гласоводител" БСП е поставена в групата на партиите "против" намаляване на санкциите срещу Русия. На 21 май обаче лидерът на БСП Корнелия Нинова се обяви срещу удължаването на политическите и икономическите санкции срещу руски фирми. ВМРО е поставена в групата на партиите "за" намаляване на санкциите срещу Русия. В интервю пред "Дарик" от 11 май обаче Ангел Джамбазки казва, че "подкрепя умерено санкциите" и защитава междинна теза - за поставяне на санкциите в зависимост от "предоговаряне на отношенията между ЕС, Русия и Украйна", различно от споразуменията в Минск.
Мога ли да гласувам в чужбина?
Да, стига да отговаряте на условието да сте пълнолетен български гражданин, който не е поставен под запрещение / не търпи наказание "лишаване от свобода", и сте живели поне в 3-те последни месеца в България или в друга страна-членка на ЕС.
Тук можете да видите карта с избирателните секции в Европа и по света, където можете да пуснете бюлетина на 26 май.
Мога ли да гласувам с преференция?
Да, бюлетината за евроизборите дава тази възможност. Предпочитанията за даден кандидат от листата са валидни, ако броят на получените от него лични преференции е не по-малък от 5% от гласовете, подадени за кандидатската листа.
За първи път на 26 май листите и техните кандидати ще имат различаващи се поредни номера, с цел да не се допуска объркване на избирателите и автоматично задраскване на еднакви числа (т.нар. феномен 15/15).
Вляво - двуцифрена поредица от 1 до 27 в квадратчета, обозначаваща предпочитаната листа на партия, коалиция или независим кандидат.
Вдясно - трицифрена поредица от 101 до 117 в кръгчета, обозначаваща поредния номер на предпочитания кандидат от избраната листа.
Всички имена на кандидати от листите можете да видите в регистъра на ЦИК.
Примерният вид на двете колони в бюлетината
Задължително ли е да се гласува на Европейските избори?
Изборният кодекс казва, че "Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг".
Единствената хипотетична санкция за негласувалия обаче беше обявена за противоконституционна от КС през 2017 г. (чл. 242а ИК "Лицата, които не са упражнили избирателното си право без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид, се заличават от избирателния списък за следващите избори...").
По-просто казано: задължението да гласувате е пожелателно.
Активното участие в избори обаче е проява на отговорност пред обществото и закона от страна на осъзнатия гражданин.
Първо, защото решението кой да представлява България в Европейския парламент не е никак маловажно за бъдещето на страната през следващите 5 години.
Новите евродепутати са сред хората, от които ще зависи дали политическите, икономическите и стратегическите интереси на българските граждани ще бъдат формулирани, чути и вплетени в европейското законодателство. От тях зависи как ще изглежда новият формат на Европейската комисия, кой ще оглави новосъздадената Европейска прокуратура, как ще се защитават външните граници на съюза и с какъв ресурс, ще има ли обща миграционна и енергийна политика, ще бъдат ли удължени санкциите срещу Русия, ще се разшири ли ЕС към Западните Балкани, и др.
Второ, защото няма действие или бездействие без последици. Ниската избирателна активност прави играта твърде лесна за големите политически сили, които нямат проблеми да изкарат партийните си членове пред урните.
Опцията да гласувате с "Не подкрепям никого" също ще окаже ефект, въпреки че на пръв поглед е равносилна на нулев вот.
Бюлетините с отбелязан хикс в последния квадрат от бюлетината "НПН" се зачитат при изчисляването на общия брой действителни гласове. От тази сума зависи и колко ще "струва" един български евродепутат, т.е. къде ще падне бариерата от 5.88%.
Как се определи бариерата?
На последните Европейски избори са гласували общо 2 361 943 граждани. От тях - сумата на действителните гласове бе 2 239 430.
2 239 430 гласа / 17 мандата = 131 732 (национална избирателна квота, или "цена на мандата")
Всяка листа, прескочила този минимум, получи мандат в ЕП. Всички под чертата остават без представителство.
По същия начин - на 26 май 2019 г. бариерата ще се изчисли, като сумата от всички действителни гласове (за партии, листи, независими кандидати и "Не подкрепям никого") се раздели на 17-те мандата.
В ситуация, в която поне три политически сили са на разстояние от статистическа грешка от влизане в Европейския парламент, избирателната активност ще е от решаващо значение.
