Белла Италия...Толкова близо и така примамлива. Храна, природа, хора, история, култура - всички обичаме тази уникална страна.
Трудното при Италия не е да идеш там, а да решиш къде точно. От алпийския Южен Тирол, през величествения Рим, магичната Тоскана и ренесансова Флоренция до безгрижния чар на Пулия, Неапол и Сицилия - Италия е разкош за всички сетива.
Малко са дестинациите от глобуса, които на такава територия предлагат толкова различни възможности. Затова днес ще се съсредоточим върху северната, алпийска част и не типично италианска част на Италия.
Защото през зимата малко неща могат да са по-приятни от ден в кристалния въздух и на ски в снежната планина, последван от релакс на топло - в уютната светлина на малките градчета и питателна и апетитна вечеря. Няколко подобни дни са идеалният подарък за тялото и душата в почивните дни в края на годината.
Но в кой от десетките ски курорти на Италия да идем? Дори този избор не е лесен - всички те изглеждат като зимен планински рай и на човек му се иска да ги обиколи до един...
Цяла една зима не може да стигне, за да се насладим на италианската зима с немскоезичен и алпийски привкус.
Нека се съсредоточим върху сърцето на Южен Тирол и на Доломитите - масива Мармолада, където се намира и най-високата точка на тази част на Алпите - Пунта Пеня, на 3342 метра.
Ще го обиколим, съпроводени от величествените върхове на планината и от безкрайните възможности за зимни приключения във всяка част на региона.
Идеален вариант за старт е областта Трентино с център град Тренто. Включва курортите Мадона ди Кампилио, Кавалезе, Каназей и още редица други, включително и северната част на езерото Гарда. Още тук сме в сърцето на италианските Алпи - Доломитите, чиито остри, отвесни, характерни върхове доминират гледката и правят усещането уникално.
Между тях са дълбоките и широки долини, в които са гушени градчетата и курортите. Районът е лесно достъпен и идеален за всякакви активности - и през зимата, и през лятото. Сред най-известните долини са Вал ди Фаса, Вал ди Фиеме и Вал ди Соле.
Тук, естествено, се карат ски, навсякъде и всякакви видове. Най-запалените и напреднали скиори могат да се спуснат по култови трасета като "Каналоне Мирамонти" в Мадона ди Кампилио, където има състезания от Световната купа по алпийски ски, "Олимпионика Паганела" в ски зоната Паганела, където са тренирали легенди като Боде Милър и Тед Лигъти, или страховитите "Олимпия" във Вал ди Фиеме или "Ла Волата" във Вал ди Фаса.
Трентино има общо 800 километра писти за алпийски ски.
Районът разполага със специализирани ски паркове за сноуборд, дълги километри писти за ски бягане, особено в района на Вал ди Фиеме. Има възможности за преходи със снегоходки през снежни гори и планиниски проходи. За най-приключенски настроените има и парапланеризъм или леден алпинизъм по замръзналите водопади на Вале ди Даоне.
За семейства с деца най-добрите варианти са Вал ди Фаса, Вал ди Фиеме, Сан Мартино ди Кастроца, Доломити Паганела.
Тъй като районът е сравнително малък, позволява обикалане и на уникалните чаровни градчета. Задължителен е Виго ди Фаса, с готическите си църкви и гледката към масива Мармолада.
Тук е и е културно средище на местното население - ладини - малка етническа група от Южен Тирол, която има собствен древен език, който още се говори на места като Виго ди Фаса. Градчето се смята за едно от най-красивите в цяла Италия.
Канале ди Тенно, със своята средновековна атмосфера, също има подобна слава, но е близо до друга голяма забележителност - езерото Гарда.
Гарда е най-прочутото и голямо езеро наблизо, но не е единственото. Тоблино, например, е известно и с едноименния замък, плуващ във водите, а близо до Гарда е и Ледро, известно с праисторическите си наколни жилища, няколко от които са възстановени и могат да се видят.
Трентино обаче е само началото. Съвсем наблизо на север е следващият район - Болцано, административният център на цялата провинция Южен Тирол.
Едноименният град е известен с шарените си постройки, величествени катедрали и крепости, тесни улички и висок стандарт на живот.
Болцано, както и Тренто, са в листата на задължителните кулинарни дестинации на Италия. Там, както и в цял Южен Тирол, е характерен миксът от италиански - най-вече от съседната Венето, и австро-унгарски вкусове.
Заради планиниския релеф, а и идеално за зимата и след ден, изпълнен със спорт и чист въздух, тук ястията са по-тежки, няма паста с доматен сос и зехин, а повече масло, телешко и свинско, както и еленско или заешко.
Характерни и задължителни са канедерли - кнедли или ньоки, типично селско ястие, направени от сухари, мляко, яйца, лук и билки, е понякога и със салам, сирене или дори зеле. Варят се в бульон и са доста засищащи.
Другата типична храна за тази част на Италия е полентата, но не винаги е царевична - понякога се добавя широко използваната в региона елда или картофи. Сервира се като гарнитура на дивеч или с гъби, полята с масло и сирене.
Типични са и различни колбаси, наричани шпек, наденички, супи и още няколко вида по-тежка паста - шпецле и равиоли.
На изток от Болцано е другото бижу на Доломитите - Вал Гардена. В долината има няколко живописни градчета, сгушени сред извисяващите се върхове - Селва Вал Гардена, Ортисей и Санта Катарина.
Тук също има легендарна писти - Саслонг, където се провеждат спускания от Световната купа по ски. Заради характера на отвесните, стръмни върхове, долината е полуряно място за алпинизъм. Специфичното за областта са традициите в дърворезбата, като в Ортисей има и специален музей.
Малко по на изток, на границата на Южен Тирол, е още една голяма звезда на зимна Италия и Доломитите- Кортина д"Ампецо. Тук ще се проведат част от стартовете от Зимните олимпийски игри през 2026г., Кортина беше домакин и на последното Световно първенство по алпийски ски, така че не е нужно да обясняваме с какви възможности за този спорт разполага. Има възможости и за фрирайд, както и за пързаляне с кънки.
Кортина е като излязла от приказките, има чара на алпийски курорт, с чаровни шалети, но и имения в унгарски стил и замъци от 19 век, както и средновековна църква.
Освен че също е в подножието на Мармолада, Кортина предлага достъп и до уникалния музей на открито на върха на масива - на Великата война. Показва окопите от Първата световна война и претендира да е най-високият музей в света - на височина от 3000 метра.
Дори и да не стиге човек чак до върха на планината, пак ще е видял, усетил и опитал като за цяла зима. От една малко па-различна, но все пак Италия.
