Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Сам вкъщи" трябва да е по телевизията всяка Коледа

Не го излъчват за нас, 20+ годишните мрънкачи Снимка: YouTube / 20th Century Studios
Не го излъчват за нас, 20+ годишните мрънкачи

23 ноември, вторник, 08:00 ч. Пиеш кафето с една ръка, докато с другата се опитваш да си обуеш чорапите, защото пак ще закъснееш за работа. Навън цари предзимна сивота, а на теб а още нито ти е до слагане на коледна украса, а пускането на Марая Кери с това, което иска за Коледа, те е отказало да ходиш във вече 3 магазина.

И по телевизора, пуснат да запълни смущаващата утринна тишина, виждаш познатата физиономия на Кевин Маккалистър. Няма шега, няма измама - Коледа е на месец разстояние, но "Сам вкъщи" отново е на екран.

Приберете яйцата, доматите и вилите и дочетете аргументацията ми след това, което имам да ви кажа: Няма нищо лошо в това всяка проклета Коледа да дават "Сам вкъщи" отново и отново.

И аз с моите 31 зими - подобно много от вас - съм минал през няколко етапа на връзка със "Сам вкъщи":

- До 10 г.: Детска радост от първата среща с Кевин, Марв и Хари, въртене на касетките с първите два филма, докато лентата не става за нищо, рисуване на планове за "защита на дома" и в краен случай връзване на празни кутии от боя в опит за реализиране на този план и осакатяване на някоя от бабите.

- Между 10-20 г.: Хормоните бушуват все повече, "Сам вкъщи" добива съвсем различно значение и предизвиква асоциации, които са далеч от семейния филм със същото име.

- Около 25 г.: Като те налегне първата криза "Аз какво постигнах за четвърт век?!" и те налегне тежка депресия, може и да те стопли малко коледна носталгия, когато веднъж засечеш "Сам вкъщи" по някоя телевизия.

- След това: "Пак ли бе? Как не ви омръзна? Толкова ли няма какво друго да пуснете?! Всяка Коледа едно и също!"

Някъде в този последният период обаче се крие едно прозрение. То може да се обобщи кратко и ясно:

Телевизиите не пускат "Сам вкъщи" всяка Коледа за нас, които сме го гледали за пръв път преди 25, 20 или дори 10 години. Пускат го за онези деца, които никога не са се докосвали до историята на малкия Кевин, забравен от родителите си и бранещ дома си с подръчни материали от двама очарователно тъпи бандити.

"Сам вкъщи" (и неговото продължение "Изгубен в Ню Йорк") никога не е бил, не е и никога няма да бъде филм за възрастни. То е наивна комедия за зрители, които в момента на гледане са на възрастта и акъла на главния му герой.

И като филм за тях е чудесен. Първо, показва Коледа от онзи приказен ъгъл, по който само децата гледат на нея, защото чакат подаръци, украса и сладки неща, а не мислят за пари, крайни срокове и дали колата ще запали.

Второ, акцентира върху това колко е важно семейството. Кевин си пожелава семейството му да го няма, за да осъзнае, че Коледа без най-близките не струва. А страничните персонажи разказват сходни истории с поука за прошката и втория шанс.

Трето, хем забавлява децата, хем може да ги накара да са креативни - да нарисуват един план за "миниране" на къщата или да сглобят свои собствени капани. И да, за час и половина им отвлича вниманието, вместо отново да ги залъгвате със смартфона си, както много добре знаем, че правите.

И накрая, но не на последно място: "Сам вкъщи" и "Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк" са два добри примера как се прави коледен семеен филм.

Не някоя любовна мъка по Розамунде Пилхер, не холмаркски филм за собственици на магазинче с коледни "приключения", не и много други комедии, на които смешното им е само че някой се е прецакал да даде пари за направата им.

Предпочитам пак да гледам Макколи Кълкин, няколко години преди да започне вредните вещества и още повече преди да ги спре, от това да се измъчвам - или да ме измъчват - с някое от гореизброените.

А и там го няма насилственото многоообразие и политкоректност, които тежат дори на добрите идеи в Холивуд днес.

Нека бъдем честни - колко от нас гледат филми по телевизията в ерата на стрийминга? Три клика ни делят от който филм или сериал пожелаем, включително истински коледни класики за възрастни като "Умирай трудно" и "Батман се завръща".

Така че да се оплакваме, че "Сам вкъщи" е отново, пак и завинаги на телевизионен екран е излишно. Трябва просто да приемем, че не го излъчват за нас, а ако имаме дете, племеник и пр., което все още не се е докоснало до тази история, да го сложим пред екрана и да се опитаме да видим филма през неговите очи.

Тогава може би ще разберем. Или ако можем да перифразираме реплика от гангстерския филм, който Кевин гледаше:

"Весела Коледа, мръсни животни... и честита Нова година!"

Най-четените