Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Екстремната жега е новата чума за цивилизованите градове

Разбира се, най-силната стъпка в борбата с твърде горещите градове остава озеленяването Снимка: iStock
Разбира се, най-силната стъпка в борбата с твърде горещите градове остава озеленяването

Въпреки капризното пролетно време е ясно, че градовете, тези бетонни джунгли с все по-малко зеленина, ще стават все по-горещи.

Учените вече наричат това "ефектът на градския топлинен остров" и обясняват, че той може да варира от квартал до квартал и дори от блок на блок в зависимост от редица фактори.

Джонатан Портър, главният метеоролог към едно от най-популярните приложения - AccuWeather - пред Wired дори нарича жегата "новия тих убиец". Портър припомня, че много високите температури са особено опасни за хора с хронични заболявания на сърдечно-съдовата и нервната система, както и за по-възрастните жители на градовете.

Понякога дори не е необходимо активно обезлесяване, за да предизвикаме ефекта на топлинния остров в градовете.

Големите асфалтирани площи като булеварди, открити паркинги и асфалтирани или павирани площади поглъщат активно слънчевата радиация и я трансформират в топлина, която се излъчва дори и след залез слънце.

Сао Пауло, Бразилия Снимка: iStock
Сао Пауло, Бразилия

Същото може да се каже и за панелните блокове и големите бетонни конструкции, които абсорбират големи количества слънчева светлина.

Остатъчна топлина се излъчва и от всеки един домакински уред, но най-вече от сплит системите на климатиците и от хладилниците. Към това прибавяме и неизбежните климатични промени, заради които летата ни стават все по-горещи и все повече градове минават през невиждана жега през топлите месеци.

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

За ефекта на градския топлинен остров обаче все още не се говори достатъчно активно, най-малкото защото мнозина смятат, че той не може да бъде избегнат по никакъв начин и че единственото решение е да се сдобием с още климатици и охлаждащи уреди, макар че те само ще влошат проблема.

Първата и ключова стъпка към справянето с топлинните острови, посочва Сара Мийроу, професор в Аризонския университет, е градското планиране.

В нейна публикация за Planning.org тя пише, че основният фокус е защитата на хората от топлинните вълни, като в това се включва и изграждането на специални зони, където жителите могат да се подслонят и охладят при екстремни жеги, както и да получат спешна медицинска помощ, ако се налага.

Ротердам, Нидерландия Снимка: iStock
Ротердам, Нидерландия

Решението за големите площи като паркинги и площади също е налице - предлага се огромно разнообразие от по-пропускливи и порести настилки, които пропускат през себе си слънчевата радиация и ѝ позволяват да стигне до почвата отдолу, вместо да се натрупва и да излъчва излишна топлина.

Обикновени тези настилки са под формата на разнообразни плочки и павета, които се редят с фуги между тях, което още повече спомага за абсорбирането на светлината. Още по-екологично решение са паветата и плочките, които позволяват между тях да расте трева.

За списание "Sustainability" група учени от Гърция и Австралия предлагат и така наречените "самоохлаждащи се павета".

Те са боядисани в светли цветове като бяло и пастелно, за да не поглъщат толкова слънчева светлина, колкото сивите и черните настилки. Освен това обаче паветата са снабдени с пръскачки, които на известен интервал от време разпръскват вода и охлаждат повърхността им, за да не излъчват излишна топлина.

Сходни хидропонни системи функционират в Краков в Полша например.

Краков, Полша Снимка: iStock
Краков, Полша

Друго решение на топлинните градски острови могат да се окажат светлоотразителни панели по покривите на по-високите блокове и обществени сгради.

Вече се правят експерименти в тази насока, при които новите покриви се боядисват в цветове в студената гама, за да не поглъщат чак толкова слънчева светлина.

В лабораторията "Лорънс Бъркли" към Калифорнийския университет правят опит като боядисват новите облицовки в кралско синьо и цвят теракота и установяват, че ефектът е осезаем.

Обикновените облицовки на покривите поглъщат десет пъти повече слънчева светлина и радиация от тези, боядисани в студени цветове или рефлекторни.

Разнообразието в тази сфера тепърва ще става все по-голямо, отбелязват от американската неправителствена организация "Cool Roof".

В тяхното портфолио вече има над 3000 продукти за облицоване на фасади и покриви, сред които бои, плочки и разнообразни настилки. В българските строителни хипермаркети също вече се предлагат "дишащи" бои и облицовки.

Снимка: iStock

Разбира се, най-силната стъпка в борбата с твърде горещите градове си остава озеленяването и залесяването на колкото се може повече свободна площ, включително тераси и покриви.

Този урок започва да се прилага активно както в САЩ, така и в Западна Европа, където дори и доскоро голи покриви, натоварени пътища и булеварди се превръщат в зелени площи.

Така например покривът на новата сграда на Google в квартал Челси, Ню Йорк, която е с площ от два акъра, е изцяло озеленен и ще е достъпен и за външни посетители.

Районът на Мадрид, наречен Madrid Rio, също се преобразява в пешеходна зона със светла настилка и много зеленина. В Париж под ръководството на кмета Ан Идалго редица булеварди и кръгови движения се преустроиха в паркове, потънали в растителност.

Новата гора на София Снимка: Новата гора на София
Новата гора на София

В България също се провеждат мащабни кампании по залесяване, като такива в последните седмици се проведоха в София, Хасково, Самоков и Кюстендил.

В покрайнините на столицата над кв. Карпузица и хижа Бонсови поляни пък трябва да изникне цяла нова гора с площ от 137 декара.

На територията на Новата гора на София ще бъдат засадени общо 86 хил. фиданки дъб. Крайната цел е да се засадят още поне две нови гори и така да се създаде зелен пояс около града, който допълнително да предпазва от екстремни горещини.

Междувременно, както посочва метеорологът Джонатан Портър, е важно максимален брой жители на градовете да осъзнаят опасността от топлинните острови в големите цивилизовани градове.

Той не крие, че заради климатичните изменения сме в много тежка ситуация, но в същото време промените в навиците ни настъпват също толкова бързо, а модерните технологии ни предоставят все повече практични решения, които да приложим в градовете си.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.

   

Най-четените