И като заваляха едни предизборни концерти, та цяла неделя!
Какво повече може да иска човек от тях? Та те съдържат в себе си цялата квинтесенция на изборите - хапка, пийка, празнична програма на аванта от до болка познати лица, едни и същи стари шлагери и краткотрайно колективно мечтание за малко по-добро утре.
По традиция и преди тези избори се наслаждаваме на щедри културно-музикални програми, в които народни любимци от сцената обикалят страната, пеят позабравените си хитове и накрая призовават присъстващите да се отблагодарят за кефа като пуснат в урните по една бюлетина с еди-кой си номер.
Музикалните вкусове на отделните партии и техните електорати са ни добре известни - набляга се на евъргрийн мелодии, независимо дали в областта на поп-фолка или на руския рокендрол, както и на текстове, пропагандиращи вечните ценности и радости на малкия човек.
По ред на номерата
ГЕРБ заложи на изпитана рецепта и откри кампанията си със стожера на модерната ангажирана песен Веселин Маринов.
Омайният гигант от Полски Тръмбеш за пореден път се раздаде до последна капка пот за дясноцентристката кауза и за близкия си приятел Цветан Цветанов, а щом започна да показва емблематичните си чупки в кръста, феновете му от последната и предпоследната възраст изпаднаха в психогенен ступор.
Също доказани имена, само че от поп-фолк вселената, разкършиха пищни снага в подкрепа на ДПС.
Гвоздеят в програмата на самоопределящите се за либерал-центристи беше знаменитият „концерт с почерпка" в Бяла Слатина, чийто постер шумно развесели социалните мрежи. Рекламният плакат обещаваше до Делян Пеевски и до „Председателя на Партията" да чуруликат Тони Стораро, Джамайката, Роксана, Емо Крокодила и оркестър „Фантазия", и то досами културния дом в града.
Е, самият Пеевски така и не се появи, а подлият дъжд премести мероприятието на закрито, но почерпката със сандвичи, кебапчета, бира и неувяхващ поп-фолк си я биваше.
Събратята от БСП за пореден път удариха в земята конкуренцията, като показаха какво означава да залагаш на утвърдени изпълнители. Те призоваха самия Йосиф Кобзон от плът и кръв и го получиха - макар фигурата, появила се на летище „София", да приличаше повече на негова реплика от музея на Мадам Тюсо.
Руският Франк Синатра и любимец на Леонид Брежнев изправи публиката на крака в няколко града с изпълнения на „Моя страна, моя България" (!?) и завърши с призива „Подкрепете моя приятел Сашо", визирайки Александър Симов, който е на почетното осмо място в листата на социалистите.
Гласове за столетницата извисиха и други звезди като Орлин Горанов и Мариана Попова под лозунга за „една лява и човечна Европа". На този фон ярко изпъкна тежкият фолклор и закоравялата традиция, избрана от техните върли конкуренти АБВ за националното им турне.
„Не пея случайни песни, не се обличам случайно, нямам случайни приятели", обяви многозначително от сцената Николина Чакърдъкова на един от спектаклите, а Георги Първанов и Ивайло Калфин гледаха гордо отстрани.
Апогеят беше снощи
В същото време супергрупата „Фондацията", включваща символи на синята носталгия като Кирил Маричков и Иван Лечев, очаквано подкрепи Франкенщайна на българското дясно Реформаторския блок.
Стори го със своята китка вечни хитове на „Щурците" и ФСБ, повечето от които превъзхождат по възраст българската демокрация.
За разлика от тях алтернативата на всичко и всички „България без цензура" не се свени да смесва различни стилове. Като начало от тях получихме спектакъла на Нешка Робева „Площадът", наречен „грандиозен" от най-далновидните медии, комбинирал идеите на класовата борба, стихове на Вапцаров, Смирнески и Гео Милев, плюс някои препратки към Френската революция.
Но това далеч не е всичко. На митингите на ББЦ химнът звучи с гласа на певицата Деси Добрева, а като допълнителен музикален допинг за кампанията беше избрана осемдесетарската хард рок формация „Конкурент" - вероятно подарък за Евромайките, получаващи шанс да съзрат на живо легендарната грива на фронтмена Емил Анчев.
Изненадващо или не, най-изтънчени музикални ценители се оказаха от „Атака", които използваха интимните си връзки с Москва, за да доведат любимата рок група на Владимир Путин.
Снощният концерт на „Любэ" в пълната зала 1 на НДК беше сюблимен момент в целия музикално-предизборен миш-маш, а свободният вход привлече и хора, които не искат да имат нищо общо с „Атака".
В един истински празник на българо-съветската дружба се изявиха още Олег Газманов с група „Ескадрон" и Илия Луков. Черешката на тортата беше изненадващата поява на вездесъщия Йосиф Кобзон, който показа политическо номадство, достойно и за еталона Малката тухла.
Волен Сидеров също участва буйно, като първо поведе хорото на сцената, развявайки българския флаг, а по-късно понечи да се включи с продран глас в "Една българска роза" заедно с Кобзон, но обърка текста при единственото си изпяване.
Забавата ще секне изведнъж
Даже някои от по-скромните кандидати показаха, че по нищо не отстъпват на едрите партии, поне на музикалния фронт.
Заслужава си да се отбележи независимият кандидат Виктор Папазов, заложил на неправдоподобната двойка Астор - Валди Тотев, както и отрочетата на пънк-рок културата от „Глас народен", които кампания може и да не правиха (защо ли?), но поне използваха най-силната си страна и зарадваха хората с изпълнения на Светльо Витков & the Legends.
Едва ли някой се съмнява, че след 25 май всички партии ще се обявят за победители, но въпреки това купоните и веселията рязко ще секнат. Затова за меломаните остава надеждата да се провеждат избори по-честичко, а с тях и задължителната забавно-развлекателна програма.
