По-рано този месец, разведената Доминик Браунинг публикува свое есе в New York Times, в което бяха описани различията между половете в изкуството да живееш сам. Тя пише, че има необвързани съседки, с които се наслаждават на свободата да се хранят в екзотични часове и да монополизират леглото, докато мъжете са безразлични към тези малки удобства.
В своя дом жените се чувстват сигурни. Обаче "мъжете са програмирани да изпитват тревога през цялото време.... самотата им се струва опасна". Тези генерализации предизвикаха коментатори и блогъри, един от които предложи следното обобщение: "Двойните стандарти при половете са живи и действат с пълна сила, само че ролите сега са обърнати (един вид)".
Според ново проучване може би наистина жените са по-добри в самотата
Като цяло жените може би реално са по-пригодени към самостоятелния живот от мъжете, поне след определена възраст. Това обаче не се дължи на факта, че мъжете не обичат да си похапват нездравословна храна сами в леглото. Не е и защото жените са си по-самодостатъчни или пък склонни да приемат самотата. Напротив: вероятността за силни социални връзки е по-голяма при жените, което им дава възможност да живеят сами без да се чувстват самотни. Мъжете са по-склонни да се изолират и това, доведено до крайност, може да бъде тъжно и дори опасно.
Контрастът между половете личи ясно и в новата книга на Ерик Клиненбърг, "Да живееш сам: необикновените предимства на самостоятелния живот". Това е важна тема, тъй като описаните хора не са пренебрежима демографска група. Въпреки че повечето не го осъзнават, те са част от голям социален преход. През 1950, пише Клиненбърг, едва 4 милиона зрели американци са живели сами, което съставяло 9% от домакинствата тогава. Днес този брой е 31 милиона, или 28 на сто от всички домакинства.
Твърде много неща при "самотниците" са се променили в последните десетилетия
Клиненбърг, социолог в университета в Ню Йорк, проследява развитието на тази разнообразна и бързо нарастваща група от хора. Преди 60 години, обичайният "вълк-единак" е емигрант от мъжки пол с нискоквалифицирана работа, преминаващ през преходна фаза. Днес има няколко основни "породи" от един и същи вид. За младите хора в големите градове се е превърнало в един вид инициация да напускат съквартирантите си, с които са живели до сега - и да се изнесат в самостоятелна квартира. Броят на разводите също е скочил от 1950 година насам, което означава че много хора на средна възраст също са сами. Има ги и възрастните хора, които са надживели своите съпрузи и настояват да запазят своята автономност.
Днес "самотниците", както Клиненбърг нарича обектите на своето изследване, по-вероятно живеят в столицата, от колкото в някое малко граче, а по-голямата част от тях са жени - 17 милиона, в сравнение с 14 милиона мъже за САЩ. (Тази разлика се дължи преди всичко на по-голямата продължителност на живота при жените: повечето от тях надживяват съпрузите си. Клиненбърг не посочва други причини).
Природата на това да живееш сам се е променила изцяло през изминалия век - и то по начини, които правят социалните връзки изключително важни. В един момент този начин на живот е бил възможност за уединение. Религиозните аскети и социално неприспособимите хора като Хенри Давид Торо избягвали компанията на други хора, за да се отдадат на връзката си с Бог или природата. Повечето хора от всяка възраст обаче живеели със семействата си. За жените в началото на 20 век е била особена рядкост да живеят сами.
Сега е напълно приемливо да си сама и да поддържаш процъфтяващи връзки от всякакъв вид
"Полово обособената природа на социалната изолация до този момент е добре документиран социален модел", пише Клиненберг, цитирайки проучвания от социолозите в Бъркли и Корнел Клод Фишър и Ерин Корнуел. Като цяло, жените са по-добри в поддържането на приятелски връзки, както и връзки с децата си и други членове на семейството. Неомъжените жени на възраст над 35 години е по-вероятно в сравнение с мъжете на подобна възраст да прекарват вечерите си със съседите и да участват в някаква социална група.
Тези различия вероятно се дължат повече на способността за възприемане на чужда култура, от колкото на вродени склонности. Клиненбърг отбелязва, че психолозите са наблюдавали начините, по които момичетата са насърчавани да предлагат грижа и подкрепа за другите, докато при момчетата е по-характерно конкурентното поведение.
Със сигурност не всички жени предпочитат да живеят сами, а има и много мъже, които обожават ергенския си живот. Действително между хората на 30-годишна възраст жените са тези, които имат по-високи нива на стрес заради това, че са необвързани и усещат остър натиск - ако не от другите, то от самите себе си - да открият партньор, с който да живеят заедно и да имат деца. Но си струва да се отбележи, че въпреки заклеймяването и упреците от техните баби, повечето изследвани от Клиненбърг жени са сравнително доволни от живота си.
Колкото по-възрастни са мъжете, толкова по-уязвими са без общност за подкрепа
Що се отнася до средната възраст, недостатъците и предизвикателствата на самотния живот са разпределени неравномерно между половете. Разведените жени са склонни да имат особено здрави приятелски кръгове, като често ги определят като "семейството, което мога да си избера сама". Разведените мъже, изследвани от Клиненбърг, обикновено имат много по-малко активен социален живот, като в някои случаи се отдават на работохолизъм и пълна изолация. От друга страна, мъжете правят повече секс, което без съмнение изглежда справедлива размяна за голяма част от тях. Много мъже, но дори още повече жени, предпочитат своя самостоятелен начин на живот, в сравнение със стандартната алтернатива: в проучване от 2004 на AARP, проведено между разведени хора на възраст от 40 до 79 години, 33 на сто от мъжете заявили, че са абсолютно против да се оженят повторно, в сравнение с 43% при жените.
Половете се различават най-много на финалната фаза от живота си
Клиненбърг се позовава на потресаваща статистика от свое собствено предишно проучване около Чикагската гореща вълна от 1995 година. Въпреки че в града живеели много повече възрастни жени, от колкото мъже, много повече от починалите заради високите температури са били представители на силния пол, вероятно защото не са имали хора, които да ги наглеждат. Близо 80% от неразпознатите тела в моргата са били на мъже.
Практически всички изолирани възрастни мъже са като извадени от калъп
Сред най-мрачните персонажи в книгата са тези на възрастните мъже, затворени в себе си. "Прекарахме години в Ню Йорк търсейки затворени в себе си и социално изолирани възрастни хора, които желаят да говорят открито за положението си," пише Клиненбърг, "и въпреки че всеки от мъжете, които открихме, има своя собствена история, всички те имат много общо помежду си: съпруга, изгубена заради развод или смърт; слаби връзки с децата си или други членове на семейството, или пък никакви деца; малка или несъществуваща мрежа от приятели; физическо или умствено заболяване и отблъскващ характер." Очевидно жени с подобно описание не са били открити.
Решението за силния пол е да не се дистанцира твърде от приятелите и близките си
Така че в крайна сметка изводът не е, че мъжете са по рождение по-малко пригодни да живеят самостоятелно, или че би трябвало да си намерят половинка колкото може по-скоро. Всички ние би било по-добре да изграждаме стабилни връзки с многобройни надеждни и верни приятели. Както твърди историкът Стефани Кунц, браковете също биха били по-добри, ако съпрузите разчитаха по-малко само един на друг за емоционална поддръжка. А политологът от Харвард Робърт Путнам е станал знаменит с демонстрацията си, че социалното ангажиране има изобилие от допълнителни предимства.
По-голямата вероятност за самостоятелен живот в нашата епоха просто осигурява още една причина да отделяте време за добри приятели и свестни съседи, или може би за да се включите в литературен клуб - без значение дали в момента живеете с любящо семейство, куп съквартиранти или само една котка.
