Докато България все още се опитва да приеме Закон за училищното и предучилищното образование, който да прати в историята Закона за народната просвета, във Финландия (първенец в тестовете на PISA) се отказват от учебните предмети, а в Шотландия вече приемат Закон за децата и младите хора, който да им гарантира добро образование в добра среда и търси верния подход към всеки ученик.
Големите разлики между различните обществени системи си проличаха и по време на провелата се в сградата на Народното събрание кръгла маса „Приобщаващо образование - образованието на 21 век", в която участие взе и д-р Джон Рейвънскрофт от Университета в Единбург. В България темата за приобщаващо образование се разглежда обикновено в контекста на деца с увреждания, които според официалната дефиниция се определят като деца със „специални образователни потребности" - термин, с който не само родители, но и някои учители не са добре запознати. В Шотландия тази терминология е отхвърлена като носеща негативен оттенък и заместена с „допълнителна подкрепа".
Приобщаващото образование е такова, в което всяко дете се чувства прието, независимо от етнос, физически или други затруднения, свързани с ученето. Но не само това - на мястото си трябва да се чувстват и родителите, и учителите на деца със специални образователни потребности (СОП) или обучителни трудности. Децата със специални потребности получават ресурсна подкрепа (чрез специално подготвен учител) след минаване през Регионалните инспекции на образованието.
Не специални образователни потребности, а „допълнителна подкрепа"
Специалните образователни потребности не са стигма, а въпрос на подкрепа, посочи д-р Рейвънскрофт. В Шотландия терминът е изключен от актуалната терминология и вместо него се използва „допълнителна подкрепа".
Процесът, който води дотам, е бавен и болезнен - за Шотландия е обхванал усилия в тази посока от началото на XX век, когато държавата не поема никаква отговорност за децата със специални нужди, през втората половина на XX век, когато те за разглеждани като деца, които имат нужда от „поправяне", до днес. През 2014 година в Шотландия има 140 542 със специални образователни потребности, като 95% от тях се обучават в общообразователни училища заедно с връстниците си.
Джон Рейвънскрофт отбелязва, че специалните училища за деца със специални потребности постепенно намаляват заради намаляващата нужда от тях, тъй като все повече деца се записват да учат в обикновено училище.
За всеки ученик полага грижа член на екипа на училището - независимо дали учител или представител на ръководството на училището. Идеята на настоящия формат на образование в Шотландия е да се намери верният подход към всеки ученик и това се случва не само чрез здравна грижа и образование, но чрез комбинацията между грижа за здравето, образованието и социалните дейности.
Целта е всяко дете да има правото да се учи успешно и ефективно, да бъде отговорно и към него да се отнасят с уважение. В основата на тази система се поставят нуждите на детето.
Ключов момент е общата учебна програма - всички деца, независимо дали имат някакви затруднения или не, се обучават по една и съща програма, която дори и адаптирана според нуждите им, остава еднаква. Така се намира специфичен подход както към детето със специални образователни потребности, така и към надарените деца.
Едно училище за всички
Всички деца имат право на образование заедно с връстниците си, освен ако няма друга причина, свързана с липса на пари или експертиза, но в Шотландия тези случаи са все по-редки. Благодарение на промените и отношението към децата, които имат нужда от допълнителна подкрепа, все повече деца със специални образователни потребности продължават образованието си и в колеж, след като завършат училище.
Значение за това има и обучението на самите учители, които трябва да стават учители, защото такива трябва да стават най-добре подготвените кадри, а не тези, които не знаят какво искат, обясни Рейвънскрофт.
Различна вселена
Всички тези идеи звучат интересно на местна почва, но страната има да извърви дълъг път, докато стигне до този дебат, в който не просто всички училища имат рампа за достъп на ученици с физически увреждания, но и децата със специални образователни потребности биват приемани и приобщавани в училищната среда заедно с всички останали деца.
България изглежда различна вселена, но с приемането на Закона за училищното и предучилищното образование ще се направи поне стъпка в посока на промяната. И ако повече хора осъзнаят, че в системата на образованието фокусът трябва да е върху успешното развитие на децата, толкова по-лесно ще се случи промяната.
Както казва дете от Кубрат, цитирано по време на пресконференцията: Ако не учим заедно, как ще живеем заедно след това?
