Рене Зелуегър, която се изстреля към славата толкова отдавна, че родените деца, когато тя беше известна, сега постъпват в университет - научи много болезнен урок тази седмица, когато бяха публикувани снимки на 45-годишното й лице, усмихващо се пред камерите при раздаването на наградите "Жените в Холивуд" на списание Elle.
Естествено, че не възрастта й бе това, което предизвика бурни реакции в блоговете и социалните медии, а видимата промяна в резултат на пластична хирургия - толкова сериозна, че е заради различната форма на лицето си, тя е станала почти неузнаваема.
Не че Зелуегър изглежда зле сега, но със сигурност са изчезнали пищните горни клепачи и издутите бузи, които я направиха почти икона на женския чар през прекрасното последно десетилетие на миналия век.
Повечето реакции в Интернет бяха безмилостни.
Gawker публикува без особени коментари многобройни снимки на Зелуегър от събитието, наравно с такива отпреди 10 години.
Публикацията нямаше нужда от специален коментар, тъй като изводът - че Зелуегър изглежда поразително различна, отколкото през 2004 - беше очевиден. (Колко от нас обаче всъщност биха издържали на подобна съпоставка на лицето ни сега с това преди десетилетие?)
В Atlantic Меган Гарбър пък зададе многобройни "въпроси" към Зелуегър, в които прозира насмешка, прикрита като фалшива загриженост, от рода на "Рене, дали това може да обясни защо новият Ви вид ме натъжава?"
Едва ли всъщност някой се съмнява, че Зелуегър е лягала под ножа
Има почти закон в Холивуд, забраняващ на всеки от женски пол над 40 години да излиза от къщи, без да е виждал острия край на скалпела.
Единствената причина, поради която лицето на Зелуегър е обект на толкова голямо внимание, е че се вижда отдалеч, че си е правила пластична операция.
"Зелуегър надали щеше да бъде похвалена, че е "остаряла достойно", ако беше дошла в понеделник на събитието без никакви корекции", пише Аманда Хес в Slate.
"В Холивуд "достойно остаряване" е евфемизъм за "добра пластична хирургия" - от типа, който успешно поставя неустановена граница между бръчките и замръзването във времето."
Зелуегър е нарушила неписаното, но общоизвестно правило на красотата сред известните жени: трябва завинаги да изглеждаш млада и съвършена, но това трябва да изглежда сякаш се случва неангажиращо, без особени усилия.
Всякакво напомняне, че не изскачаш от леглото, изглеждайки безупречно, бързо ще бъде наказано с вълна от присмех или престорена загриженост.
Хората не обичат да им се напомня, че красотата изисква много усилия.
Да мислим за пластичната хирургия, за часовете, прекарани в блъскане във фитнеса, и постоянния терзаещ глад от постоянното недохранване, и часовете, прекарани с прически и грим, изпипвани сякаш не си човек, а вещ?
Това ни кара да се чувстваме неловко, да изпитваме вина. Хайде просто да се престорим, че това никога не се случва, ок?
За жалост, не само знаменитостите са подложени на натиск да изглеждат перфектно през цялото време, но и всичко това да изглежда тотално неангажиращо.
Идеята, че тежката работа за красотата не бива никога да изглежда като тежка работа, е проникнала във всички аспекти на живота на жените. Примерно да вземем мъжа, който заявява, че "мрази" грим и харесва "естествения" вид, без да съзнава, че всъщност харесва това, че жената прилага внимателно грима така, че да не изглежда като грим, което често изисква повече време от малко драматичен черен молив за очи и карминено червило.
Ако посетите страницата за мода в Pinterest в който и да е момент, ще видите сами тази доминираща естетика тип "тъкмо ставам от леглото".
Всеки, който е работил в университет, е виждал момичета, отиващи на лекции с пижами и слаган поне час грим, за да убедят хората, че точно така изглеждат, когато стават от леглото.
Модните магазини за облекло също допринасят за това с продажбите си на "бойфренд" стил, който изглежда така, сякаш току-що сте го сложили, без да се замисляте, докато всъщност той изглежда добре само ако внимателно сте култивирали точния баланс на дрехите, така че да не изглеждате точно така, както изглеждате, ако току-що сте захвърлили завивките настрана.
И той достига потресаващи нива с възхода на т.нар. "нормкор", естетика, при която се очаква да изглеждате перфектно и модерно, въпреки че носите това, което сте грабнали от разпродажбите в аутлета.
Този външен вид реално е подходящ само за много млади и загрижени за имиджа си хора, които прекарват безброй часове в диети и упражнения и нонстоп оправят косата си, за да изглежда "неангажиращо рошава".
Живеем в свят, където има съвети как да се гримирате за фитнеса; в епидемия на полагане на огромни усилия, така че да изглежда, че не полагате никакви усилия
Както твърди Ан Фридман в The Cut, феминизмът за жалост също е изиграл някаква роля в тази объркваща ситуация.
"Жените възприеха феминисткото послание, че сме красиви точно такива, каквито сме всъщност, и приемаме, че животът на всеки е несъвършен, но просто не можем да не се критикуваме един друг - и да критикуваме самите себе си," пише тя.
"Така че правим до голяма степен същото, което нашите предшественички са правили, за да изглеждат красиви и стилни, но претендираме, че това не е усилие. Преструваме се, че изобщо не полагаме усилия".
Ето защо лицето на Зелуегър ни отблъсква, защото ни напомня, че тя е лягала под ножа, а предпочитаме да мислим, че някак си има начин да бъдеш на 45, без да изглеждаш на 45, и без да са нужни усилия.
Тя вероятно не е искала да ни причини всичко това, разбира се.
Повечето пациенти на пластичните хирурзи предпочитат никой да не забележи промените и хората да смятат за тях, че са били благословени с добри гени.
Но пък има и такива, които заради формата на лицето си просто не могат да си направят незабелязано пластична операция, без тя да е болезнено очевидна за всички, които ги погледнат.
Изглежда, че Зелуегър има кофти късмета да е сред тези хора
Вместо да я критикуваме или да й задаваме куп досадни и неудобни въпроси, може би е време да се запитаме: защо изобщо сме паднали в клопката на това да желаем нещата да изглеждат "естествено", ако същевременно мразим начина, по който изглежда естественото.
Може би пък шумът около пластичната й операция най-после ще стане повод всички да спрат да се преструват, че перфектният вид без усилия е нещо, което съществува извън приказките.
Ето защо може само да ни радва, че виждаме положителните реакции към Виола Дейвис за сцена в хитовото й шоу How to Get Away With Murder, където героинята й Анализ Кийтинг сяда и сваля перуката си, фалшивите мигли и грима си, преди да се изправи пред съпруга си.
Моментът естествено е символичен и се заиграва с това да "излезеш начисто," но за жените сред аудиторията е и нещо друго: напомняне, че всъщност е нужна много работа, за да изглеждаш толкова добре.
И няма нищо лошо в това, и трябва да признаваме открито колко много усилия са нужни, вместо да се правим, че никога изобщо не се и замисляме за външния си вид.
