Лятото, казват, е времето за плажните тела. Затова и всяка година, когато през май топлият вятър е рязвял полите на онези, помислили по-рано как да се отърват от паласките, аз грижливо оглеждам своите козуначета в огледалото. Оказва се, че любовните дръжки, натрупани с радостни упражнения с ядене на сладки по Коледа, не се смъкват със скоростта, с която това се случваше преди 10-ина години. Сега всичко изисква клизматични усилия.
Ето защо това лято реших да опитам да се справя, както трябва. След преглеждане на всички възможни мотивиращи страници на Instagram гурута в здравословното хранене, изнамиране на всякакви рецепти за готвене на подходящи храни от интернет (защото в старите тефтери на майка ми преобладават рецепти за кексове, сладкиши, бисквити, домашни бишкоти, сладоледи и...други неща, които обвиват нежната ми лебедова фигура с козуначените пластове). Обмислих дори да се сдобия с уред за готвене на пара, за да бъде всичко още по-здравословно.
И...се захванах със сложната задача да превърна огледалото в приятел, а кантара - в съюзник. Първата седмица всичко вървеше добре. Супи, салати, ограничено хранене и по нещо дребно за вечеря. В края й обаче се оказах на село, където баба беше приготвила палачинки с домашно сладко и мед, а майка ми замеси питки, а от останалото тесто - направи мекици за закуска за следващия ден. Дотук за закуските. Салатата беше просто прелюдия към кулинарнарната вакханалия, която представляваха обедите и вечерите. С други думи, първата седмица беше пълен провал.
Реших да продължа малко по-разумно. Да се храня по-добре, отказвайки се просто от хляба и шоколада, и така да минимизирам щетите. Две седмици по-късно вече бях качила още два килограма към несвалимите, в допълнение с това, че беше краят на май и шансовете ми за плажна фигура окапаха като есенни листа. Морето премина в тихи плажове и срамежливо поклащане на нежните ми месца край брега, а в края на август вече можех спокойно да се отдам на палачинките на баба, знаейки, че в противен случай просто ще си остана гладна и дебела. Това ми настроение обаче този път, за разлика от предните няколко години, не се задържа дълго. В един момент се огледах и осъзнах, че за да се получи, трябват усилия, каквито явно съм отвикнала да полагам.
Ако и вие сте минавали през подобни етапи на самосъжаление и тормоз, то предлагам ви няколко наистина дребни неща, с които промяната може да се случи. При всички положения сега е моментът, в който можем да започнем постепенна подготовка за следващия август.
Каквато и диета да спазвате, ако не спортувате, няма смисъл. Пълно е с мобилни приложения с упражнения, които ви гарантират добри тренировки всеки ден във време, което всеки може да си открадне - 15-20 минути на ден. Отделяйте дори само толкова на ден и в края на първия месец ще започнете да усещате резултатите.
Забраненият плод е най-сладък, затова не си забранявайте да ядете шоколад. Палачинките на баба са вкусни, защо да не хапнете една? Научете се обаче да ядете и плодове. Тук всеки ще каже „Ама аз понякога ям ябълки", „Обичам банани" или нещо подобно. Опитайте се обаче да се сетите кога последно ядохте ябълка и кога - шоколад. Има разлика, нали?
Спомняте ли си старата максима: „Закуската изяж сам. Обяда раздели с приятел. А вечерята - дай на врага си"? Не е нужно да я спазвате буквално. Закуската обаче е важна, а тежката вечеря може да ви лиши не само от плажно тяло, но и от спокоен сън, затова - по-добре се ограничете до нещо по-леко. На сутринта ще си благодарите за това свое решение.
Забравете за ходенето с кола до магазина. Няма значение дали магазинът е в Люлин, а вие - в Младост, опитайте по-конвенционални начини, които да включват ходене пеша. Забравете за ескалатора в метрото и ползвайте стълбите. Не се качвайте в асансьора, когато може да се качите по стълбите.
Бързите резултати не са добри резултати. Ако искате да видите как тялото ви се променя, не очаквайте това да се случи за седмица. Постоянството всеки ден рано или късно ще ви се отблагодари.
Нека се срещнем в коментарите под тази публикация следващия август и да видим дали този път се е получило.
По-добре десет дена срам на плажа, отколкото цяла година гладен