Ако американците спазваха препоръките за здравословно и балансирано хранене, вероятно щяха да са доста объркани на всеки 5 години.
А може би това е причината да не ги следват - трудно им е да вникнат в сравнително честите и объркващи промени. Затова и си карат основно на ултрапреработени храни, сол и добавена захар.
Извън шегата американската система за уж по-опростено и лесно за комуникация представяне на препоръките за хранене може да бъде озадачаваща.
В САЩ министерствата на земеделието и на здравеопазването обновяват препоръките за здравословно хранене на всеки 5 години.
През 1992 г. те започват да ползват познатата на всички ни хранителна пирамида. Тя показва ясно и практично какви храни и по колко е препоръчително да се ядат, като обичайно в основата ѝ са плодове, зеленчуци и въглехидрати от зърнени храни, по-нагоре са млечните продукти и протеините и на върха - мазнините и захарта.
През 2005 година обаче се появява объркваща пирамида, наподобяваща юрта - с всички типове храни в основата и лъчи към върха, плюс изкачваща стълби фигура до нея.
През 2011 г. пирамидата е заменена от чиния с отделения за плодове, зеленчуци, зърнени храни и протеини, а през януари 2026 г. чинията отново е изместена от пирамида.
Но обърната с върха надолу и основа горе, в която на очи се набиват пържола, пиле и сирене. Които заемат също толкова място на върха, колкото и плодовете и зеленчуците.
На доста централно място се мъдри и голяма бучка масло, а пълнозърнестите храни са в дъното.
Придружаващите я препоръки за хранене гласят точно това - че за балансиран и здравословен режим трябва да се приема повече протеин. Съветът е за дневен прием от 1,2 до 1,6 г на килограм тегло, което е сериозно увеличение спрямо предходната препоръка за 0,8 г на килограм тегло.
Самите препоръки в писмен вид всъщност съветват да се ядат от 2 до 4 пъти на ден пълнозърнести храни, 3 пъти зеленчуци и 2 пъти плодове.
Препоръчва се избягване на силно преработени храни и подсладени със захар напитки и се подчертава, че "никакво количество добавена захар не може да се смята за част от здравословната диета", и едно ястие следва да не съдържа повече от 10 г добавена захар.
Запазена е и дългогодишната горна граница от 10% от общия дневен калориен прием за наситените мазнини. Изрично се подчертава обаче, че е добре да се готви със зехтин, масло или говежда лой - последното особено любимо на здравния министър Робърт Кенеди.
Затова и голяма част от препоръките се приемат от диетолозите и специалистите по обществено здраве позитивно, но не и частта с животинските мазнини и млечните храни.
Доста специалисти - включително от Факултета по обществено здраве на Харвардския университет - смятат, че акцентът върху високия прием на млечни продукти и месо е проблем.
"Смесените послания около храни, богати на наситени мазнини - като червено месо, масло и говежда лой, могат да доведат до объркване и потенциално до по-висок прием на наситени мазнини, повишен LDL холестерол и по-висок сърдечносъдов риск", коментира Франк Ху, професор по хранене и епидемиология и ръководител на Катедрата по хранене във факултета.
Специалистите намират и известно противоречие между препоръката за 10% мазнини и увеличения прием на протеин, тъй като в пирамидата месото и сиренето заемат видно място, а съдържат наситени мазнини.
На сайта на образователната си платформа The Nutrition Source от факултета правят и калкулацията. При диета от 2000 калории дневно, 10% означават приблизително 22 грама наситени мазнини. Препоръките обаче са за 3 порции млечни продукти дневно, като се споменават пълномаслени продукти.
Ако се следва препоръката дословно, сметката не излиза.
Например в чаша от 240 мл пълномаслено мляко има 5 г наситени мазнини; в около 200 мл пълномаслено кисело мляко има 6 г; а в 30 г чедър - 6 г. Това прави 17 грама наситени мазнини. Ако към това се добави супена лъжица от препоръчаните масло или говежда лой, те съдържат съответно 7 и 6 г мазнини и границата е надвишена.
При това без препоръчания животински протеин.
Самият той, масово посочват специалистите, далеч не липсва на американците и те вероятно така или иначе приемат поне колкото са новите, увеличени препоръки.
••• Трендът дори вече се обръща:
Освен това официалният съвет е за разнообразни източници на протеин - и от животински, и от растителен произход, но няма ясно послание кои от тях трябва да се избират по-често.
"Същественото повишаване на общия прием на протеин, без да се прави разграничение между различните му източници, може да има непредвидени дългосрочни последици за здравето", казва д-р Ху. "Доказателствата продължават да показват, че растителните протеини и рибата са свързани с по-благоприятни здравни резултати в сравнение с диети, богати на червено месо", допълва той.
Една от причините е, че храните, консумирани заради протеина, вървят и с различни мазнини, фибри, натрий и др.
Преведено в нутриенти това значи, че в порция от 120 г телешки стек има около 33 г протеин, но и около 5 г наситени мазнини. В чаша сварена леща има около 18 г протеин, но и 15 г фибри и никакви наситени мазнини.
За да онагледи допълнително препоръките, "Си Ен Ен" представя и съобразено с тях меню, подготвено от диетолога Натали Мокари от Северна Каролина. Тя дава примери за закуска, обяд и вечеря според новите препоръки и пирамидата на Министерството на земеделието, предходните My Plate - представени с чиния, и Средиземноморската диета.
Закуска
Тук различията са по отношение на въглехидратите. Средиземноморската диета набляга на пълнозърнести продукти като кафяв ориз, пълнозърнест хляб или паста, и овесени ядки, затова и закуската е с основа от едро нарязан овес, обяснява диетологът.
В чинията от предходните препоръки въглехидратите заемат малко над четвърт, макар че става дума за храненията за целия ден - затова и предложението за закуска е нискомаслено кисело мляко, плод и гранола.
Тъй като новата американска пирамида набляга на повече въглехидрати от плодове и зеленчуци и по-малко от зърнени храни, предложението е този вид нутриенти да са от препечена пълнозърнеста филийка, но и от спанак и плод. Затова и вариантите са следните.
- Средиземноморска закуска: Купичка с нарязан на едро овес с пресни малини и боровинки, смляно ленено семе и бадеми
- MyPlate: Купичка нискомаслено кисело мляко, банан, малини, боровинки и гранола.
- Обърнатата пирамида: Омлет със сирене и спанак, тост от пълнозърнест хляб с намазано авокадо и малко малини и боровинки.
Обяд
Новата пирамида призовава за прием на зеленчуци три пъти дневно и два пъти - плодове. Средиземноморската съветва, че плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и полезни мазнини трябва да има във всяко хранене, а MyPlate също препоръчва много плодове и зеленчуци, мотивира Мокари избора си за обяд.
- Средиземноморски: Зеленчукова супа с боб и препечена филийка пълнозърнест хляб с хумус, сирене фета и домат.
- MyPlate: Две тако от царевична тортиля с пуешко, сирене, маруля и домат, плюс гарнитура от краставици, чушки и гуакамоле.
- Новата пирамида: Пилешко със зелена салата, авокадо, настъргано сирене, черен боб, домати, краставици и зехтин.
Вечеря
Тъй като препоръките за протеин са различни в различните "диети", това определя и вариантите за вечеря. Средиземноморската диета сочи ядките, бобените храни и рибата като основни източници на протеин, а MyPlate акцентира върху нетлъсти меса. Обърнатата пирамида идва с препоръки за ръст на приема на протеин и директно показва стек, което определя и избора за вечеря.
- Средиземноморска: Печена сьомга с лимон и зехтин, салата от маруля с краставици, домати, чушки, моркови и авокадо.
- MyPlate: Пиле или пилешки кюфтенца с пълнозърнеста паста, печени аспержи, плюс чаша мляко.
- Новата пирамида: Стек с печен картоф с масло и печени моркови и броколи.
В случай, че нищо от предложените варианти не ви звучи особено апетитно - освен вероятно пържолата с картоф и масло, вече знаете защо повечето хора - и не само в САЩ - приемат пирамидите и с върха отгоре, и тези с върха отдолу предимно за общо сведение.
••• Това също не е особено мотивиращо:
