Недим Гюрсел, непокорният

В интервю за "Пари Мач" от 2015 година турският писател Недим Гюрсел заяви: "Ердоган не харесва карикатуристи".

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на "Мехмед Завоевателя" и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. "Мехмед Завоевателя" е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор.

Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба.

Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година.

В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история.

Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава - смайващ.

На страниците оживяват важни фигури от епохата - султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историкът Георгий Сфрандзис, генуезецът Джовани Джустиниани, ученият Теодор Каристин, германецът Йоханес Грант...

"Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета.

Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта".

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение.

Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от "По следите на изгубеното време" на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен...

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза.

Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска).

След преврата през 1980-а Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната "Едно тъй дълго лято", която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията.

Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на "Дъщерите на Аллах" - обвиняват Гюрсел в обида към религията, а процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация "Балканика".

В едно свое интервю тогава той казва: "Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии.

Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения".

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена.

Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения. За съжаление религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол -изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб "Перото". Вход свободен.

Новините

Най-четените