Емоция, любов, живот – книгите, които вие предпочитате с чай

Януари показа лошата си страна. Човек тъкмо се зарадва на сравнително приятното време и го връхлитат дъжд, сняга или силен вятър. Но на едно място винаги може да бъдат открити топлина и спокойствие - сред страниците на любимите си книги.

Това са онези заглавия, които могат да бъдат редовно препрочитани. Понякога в тях всеки път може да бъде открито нещо ново - малък елемент, който предварително разкрива развитието на историята, или нюанс в характера на любопитен персонаж. В други случаи дадени книги биват ценени от читателите заради емоционалния заряд, който писателят е вложил в тях и който се прехвърля върху теб, докато четеш.

В общата игра на Webcafe.bg и Ahmad Tea of London ви попитахме кои са книгите, които вие обичате да четете по онзи класически, едновременно изтънчен и непринуден начин - с чаша топъл чай в ръка. Разнообразните читателски вкусове доведоха и до не по-малко разнообразни предложения - от популярни нови заглавия, през класики и биографии до доказани представители на фантастичния и криминалния жанр.

Ето някои от книгите, с които читателите на Webcafe.bg обичат да разпускат:

„Дж. Р. Р. Толкин. Биография" на Хъмфри Карпентър

Какво по-подходящо за чаша чай от нещо английско? В случая биографията на един от най-обичаните представители на фентъзи жанра - Дж. Р. Р. Толкин, създател на „Хобит", „Властелинът на пръстените" и целия магически свят на Средната земя.

Книгата на Карпентър обаче не е четиво само за тези, които искат да научат повече за света, измислен от любимия им автор. Тя обръща достатъчно внимание не само на писателя Толкин, но и на съпруга, приятеля, преподавателя и най-вече човека зад това име. За своите почитатели Толкин е едва ли не бог. Тази негова биография му дава един човешки, жив образ. Той е бил като всички нас - мъж, борещ се с предизвикателствата на живота, обичащ децата си и презиращ войната.

Дните му далеч не са били така интересни като тези на героите му. Въпреки това в историите от неговата младост, събрани от Хъмфри Карпентър, ще откриете много от изворите на вдъхновение на писателя. Собственият му опит, прекаран през призмата на едно нетрадиционно, магическо мислене попива в основата на онова, което ще се превърне в Средната земя.

„Смъртта е моят занаят" на Майкъл Конъли

За някои читатели истинската тръпка не е в това да четат за перипетиите на реални личности, а да блъскат главата си над загадките, които писателите изграждат в своите измислени истории. Криминалният жанр дава именно такива главоблъсканици. Авторите като Майкъл Конъли подхвърлят трохи както на героите си, така и на читателите, насочват ги ту в една, ту в друга посока в търсене на истината.

Така е и в „Смъртта е моя занаят". Криминалният репортер Джак Макавой тъкмо е загубил своя брат близнак Шон - детектив в полицията в Денвър. По всичко изглежда, че Шон се е самобуил, но Джак не иска да приеме това и започва свое собствено разследване. То потвърждава страховете му, но и го вкарва в полезрението на ФБР и в една загадка, от която смъртта на брат му е само малка част.

Конъли е един от най-предпочитаните крими автори, а екранизациите по негови произведения го правят дори още по-популярен. Но колкото и интересно, лесно и приятно да е гледането на двучасов филм, съвсем друго да се потопиш за много повече време в хартиения оригинал; да усетиш езика на автора, да му позволиш да те преведе през вътрешния свят на персонажите си и да усетиш техните радости, тревоги и страхове по пътя към справянето с поредния сякаш нерешим казус.

„Брулени хълмове" на Емили Бронте

Понякога обаче книгата може да завладее сърцата на читателите си не толкова с действие, колкото с чувствата, които описва. А няма по-силни чувства от любовта и омразата, както доказват Катрин и Хийтклиф - главните герои в класиката на Емили Бронте „Брулени хълмове".

Книга, която трябва да се чете в уюта на дома, за да може читателят й да се потопи в потока от емоции, през който преминават персонажите. Бурната им любов се оказва неподатлива на предизвикателствата на живота и на преминаващото време. По същия начин, по който „Брулени хълмове" намира нови и нови читатели повече от 170 години след появата си на бял свят. Трудно се създава шедьовър, но Бронте е успяла.

„Три ябълки паднаха от небето" на Нарин Абгарян

За да те докосне една история, не е нужно тя да е мащабна и грандиозна. Нито да е всепризната класика. „Три ябълки паднха от небето" на Нарин Абгарян е доказателство за това. Една по-нова книга, която намери своето място в рафта с любими заглавия на много читатели.

Историята за живота в едно малко арменско село, намиращо се високо в планините, носи в себе си очарованието на искрените човешки взаимоотношения. Книгата едновременно ще ви стопли и ще стисне сърцето ви с разказите за едно простичко съществуване, в което често се изисква да се бориш, за да оцелееш.

Талантът на Нарине Абгарян вече е признат от мнозина след като между кориците на „Три ябълки паднаха от небето" тя събра щастливите и скръбни мигове на едни обикновени хора. А ако и дадете шанс, вероятно с техните истории Абгарян ще докосне и вас.

„Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс

42 и чаша ароматен чай. Това е отговорът на всички януарски тревоги, особено в почивните дни. Да се настаниш удобно, да разтвориш "Пътеводител на галактическия стопаджия" и да се потопиш във фантазията на Дъглас Адамс винаги е правилен вариант за отговор на въпроса "Какво да правя?".

В крайна сметка с каквито и трудности да се сблъска човек, колкото и студено да му е, едва ли нещо може да е по-лошо от това да си на мястото на Артър Дент - англичанин, който успява да се спаси от разрушаването на цялата планета Земя. Не само у нас има стремеж към строенето на магистрали - извънземните вогони също искат да направят това, но тяхната е космическа, а малката ни зелена планета пречи.

Нищо не трябва да пречи на вас обаче да се докоснете до научно-фантастичната комедия на Дъглас Адамс. Тя е разнолика, да - започва живота си като радио-комедия по BBC Radio 4, по нея има филм, компютърна игра и сериал. Но най-познат и най-обичан остава книжният вариант, защото, както вече уточнихме, нищо не може да се сравни с този начин на възприемане на една качествена история.

„Всичко живо е трева" на Клифърд Саймък

А ето и още едно фантастично предложение, този път от автора. „Всичко живо е трева" е сред книгите, които определено вървят с чаша чай, защото водещата дума тук е „хармония".

Спокойният живот в едно забутано американско градче остава в миналото, когато около него се появява тайнствена, невидима за окото бариера. Естествено, първата реакция на човечеството е да се страхува от неизвестния произход на този феномен. Поведението им става нелогично и те всеячески се опитват да борят с това, което не разбират. Нещо, което сякаш е нормално за нашия вид. Особено когато е замесен извънземен вид, имащ намерение да ни каже как точно да живеем.

При литературата е като с вкуса на чая - всеки човек има своите предпочитания. Някои биха предпочели фантастика с  плодов чай с ройбос и канела, докато за други една драматична, истинска история в комбинация с черен чай „Ърл Грей" е по-добрият избор. Каквото и да харесвате, някое от тези заглавия, вече любими на някои от читателите ни, може да е и вашият следващ фаворит. Сега е моментът да разберете дали това е така.

Новините

Най-четените