Обичам телефоните да са бързи, с ярки цветове на дисплея и добра батерия.
С времето установих, че пикселите и гигахерците далеч да не са главния критерий за един телефон.
Често се случва да хвана поредния, току що излязъл на пазара флагман и да остана разочарован. На хартия всичко е наред, но когато стои в ръката като парче дърво, когато си личи, че е пуснат на пазара твърде бързо, че са пропуснати разни детайли (особено в софтуера), просто няма как човек да си каже "искам да го имам".
С LG G4 случаят не е такъв.
Да започнем отзад напред - коженият заден панел е отличителна черта на телефона. Кожата привлича погледа и създава усещането, че държите в ръце луксозен портфейл, което не може да се сравни с по-евтината пластмаса на други модели.
Задният панел на G4 е сменяем за разлика от пестеливите конкурентни телефони на Samsung, Apple и HTC, които се опитват да изчистят всеки милиметър от дебелината на корпуса.
Телефонът на LG стои съвсем удобно в ръката, а дизайнът му позволява microSD слотът да не е отстрани на телефона, а под капака. Съответно и батерията е сменяема - екстра, която вече трудно се намира на пазара.
За мен лично сменяемата батерия си остава по-добрият вариант за подсигуряване в определени ситуации.
Екранът е другият "голям плюс" на модела - той е 5,5 инча, колкото са iPhone 6s Plus и Samsung Galaxy S6 Plus. За разлика от тях обаче LG G4 предлага още по-висока резолюция вместо стандартните 1080 p тук имаме 1440 на 2560 p. (което прави ~538 ppi).
G4 има много леко и приятно огънат дисплей и дълбочина на цветовете, която може да си съперничи с AMOLED екраните.
LG G4 се представя впечатляващо добре за LCD-модел. Телефонът определено е чудесен мултимедиен избор и батерията му се справя изненадващо добре при гледане на full HD видео за час.
Едно от традиционните предимства на LG е функцията "Knock On", която позволява да включите дисплея само с потупване (може и с код от няколко потупвания).
Така, когато телефонът ви стои на масата, не се налага да го вдигнете, за да натиската бутоните, които се намират зад камерата. Трите хардуерни бутона отзад, отличителни за марката, са друг детайл, който много ми допада. Те са удобни за ползване, когато държите телефона, и изчистват екрана отпред от всякакви бутони.
Това, което най-много впечатлява, е камерата.
Вместо да сравняваме пиксели (16 MP, 5312 x 2988 pixels) и фреймове в секунда за 2k видеото (2160p@30fps, 1080p@60fps) - което като чисти данни поставя много добре телефона спрямо конкурентните флагмани от Samsung, Apple и HTC - ще обърнем внимание на контрола, който LG дава на потребителя.
Имате възможност да избирате между три режима - simple, auto и manual.
В simple режим нещата са опростени до един клик, а всичко останало се решава от телефона. В Auto можете да избирате дали да има светкавица, какъв да е форматът и размерът на снимката, дали да има таймер, дали да е панорама или Dual снимка (едновременно снима с двете камери, като селфито ви се вгражда в по-малък квадрат в самата снимка) и HDR mode.
Ако не знаете какво е HDR при камерите - това е режим, който прави три снимки с различна експозиция (една много светла, една средна и една твърде тъмна) и ги слива в обща композиция, за максимален ефект - режим, който дава чудесни резултати, ако се използва в подходящия момент.
Истинската тръпка обаче идва в Manual - тогава можете да управлявате камерата изцяло, използвайки функции като в DSLR фотоапарат.
Вие определяте ISO, скоростта на затвора, баланса на белия цвят, а ръчният фокус е направо впечатляващ за камера на телефон. Всичко това в комбинация с F1.8 блендата (една от най-ниските на пазара), която му позволява да прави чудесни снимки на ограничена светлина, със сигурност ще се харесат на всеки любител-фотограф.
Камерата снима и с гласови команди (Smile, Cheese, LG), които работят доста добре, разпознават се дори от другия край на стаята и "чуват" идеално българския акцент, както показа бързият ни тест в офиса.
Две неща, които просто е добре, че ги има - инфраред сензор, който позволява телефонът да се използва и като дистанционно и FM радио. Да, смятам за варварщина един хубав телефон да няма радио.
При премиерата на G3 през 2014 г. LG показва своя нов, по-зрял и като цяло по-малко "рисуван" интерфейс. В LG G4 нещата минават една стъпка по-напред - с ярки пастелни цветове и изчистени икони.
Софтуерът е модификация на Android 5.1 Lollipop - никакви изненади тук.
Все още няма яснота кога точно ще пристигне новият Android Marshmallow на устройството, но знаем, че такъв ще има.
Известията този път са по-изчистени, телефонът предлага Dual Screen - използване на две приложения едновременно на един екран, което в дадени ситуации може да бъде доста полезно - например калкулатор в горната част и мейл в долната.
Приложението Smart notice се е превърнало в наистина полезна услуга - известява ви какво се очаква да бъде времето (например - "довечера ще вали, вземете си чадър"), припомня рождените дни на приятелите ви, пита дали да добави често използвани телефонни номера в "любими" и като цяло дава предложения, които ви спестяват време.
При слайдване вляво от началния екран, където при HTC са появява техния Blinkfeed, а при Samsung - странния Flipboard, ще видите, че LG са поместили widget-и на здравното им приложение, музикалния плейър, ъпдейти на календара, които изглеждат наистина приятно, особено за хора, които не се разделят с телефона си.
Всичко това върви чудесно със Snapdragon 808 на Qualcomm и четириядрен 1.44 GHz процесор и 3GB RAM. Цената му и при трите български мобилни оператора е по-ниска от Samsung S6 и HTC One M9, което го превръща не просто в приятен, но и разумен избор.
