Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дневният ред в България - все по-ориентиран към ценности, не към цени

Lidl представи изненадваща статистика с факторите за пълноценен живот преди и по време на извънредното положение Снимка: iStock
Lidl представи изненадваща статистика с факторите за пълноценен живот преди и по време на извънредното положение

Къща, кола, здраве, късмет и любов. Не задължително да са в този ред и дори да са само тези фактори. Често включваме и децата, и кариерата, и случването на целите. Но колкото и да варират стремежите и тяхната подредба, толкова и си приличат.

Всички се стремим към хармонични отношения, финансова независимост и желаем близките ни и ние самите да сме здрави.

Въпреки че всичко това представлява част от традиционните представи за пълноценен живот, факт е, че кризата пренареди критериите ни за това кое наистина си заслужава. Оказва се, че въпреки обичайните финансови проблеми, които следват всяка здравна, социална или икономическа криза, българинът не е меркантилен.

В основата си той е ориентиран към ценности, а не към цени.

Това показва национално представително маркетингово проучване, проведено в края на януари т.г. и през април* от Прогрес Консулт по поръчка на Лидл България.*

Най-интересният резултат от изследването е, че парите, които като група фактори винаги са били на първо място в традиционното изследване, което се провежда за трети път, вече слизат на четвърто място. Разбираемо, те запазват своята важност, но в условията на криза за българина значително расте значението на образованието и отношенията.

Именно отношенията придобива най-голяма тежест по време на кризата като група фактори, от изследваните общо 7 групи - здраве, отношения, пари, професия, образование, цели и рекреация (почивка, свободно време).

Значението на факторите, свързани с почивка и свободно време, също се покачва, но интересното е, че те вълнуват хората не като самоцел и индивидуално преживяване, а отново във връзка с перспективите и отношенията - срещи и общуване с близки хора и приятели.

Кризата кара българина да бъде по-фокусиран и разумен. Той пести, чете повече и отделя време за общуване със семейството. Разбираемо здравето също продължава да бъде ценност, особено в ситуацията на епидемия.

Какъв е дневният ред на българина след извънредното положение?

Според изследването, близо две трети от анкетираните споделят, че първото, което биха искали да направят след отмяната му, е да излязат на разходка или пикник. Общуването с приятели липсва на голям процент от хората.

Повечето от половината от всички се стремят към това, като най-нетърпеливи са тези на възраст до 35 г. Третият най-популярен избор е посрещането на гости у дома, което посочват над четири десети. Любопитно е, че на четвърто място в списъка с планове за след изънредното положение се нареждат екскурзиите в страната, като този отговор посочват най-често столичани.

Една от забавните страни на извънредното положение се оказа ученето вкъщи с децата. Всички се забавлявахме с клипчета в интернет с родители в неловки ситуации по време на онлайн обучението - от преминаване на майки по пижами, до татковци по боксерки. Оказва се, че кризата накара българина да преосмисли отношението си към образованието.

Времето, прекарано с децата, докато те учат, ни накара да се вгледаме повече в целия процес. Традиционната българска мечта - това децата ни да имат добро образование - продължава да бъде сред ключовите фактори за пълноценен живот. През последните три години, непосредствено преди извънредното положение, това е единствената група, която отбеляза спад спрямо предходните години.

Само два месеца по-късно обаче се оказа, че точно образованието расте най-значително измежду всички изследвани 7 групи фактори, като значението му се увеличава с 10,5%. Това се обяснява с масовото одобрение на онлайн обучението, което се приема като смислено и положително от 82,5% от запитаните, докато едва 17,6% от хората отричат смисъла му.

Проучването изследва значението на 82 показателя, разделени в 7 категории - здраве, рекреация, отношения, пари, професия, образование и цели.

*За проучването

  1. Динамика във факторите за пълноценен живот и индекса на пълноценния живот - национално представително за населението на България маркетингово проучване, проведено сред 1000 респонденти - януари 2020 г., Прогрес консулт.
  2. Фактори за пълноценен живот на българите - в съпоставка между представителни за пълнолетното население маркетингови проучвания, направени в периодите непосредствено преди и след обявяване на извънредното положение в страната - април 2020 г., Прогрес консулт.
 

Най-четените