"Лудогорец обедини нацията" - с такива заглавия очакваха мача в четвъртък медиите. Само какво вълнение беше: с трогателното детенце, което пееше химна, с кръжащия над стадиона орел, с бяло-зелено-червеното на трибуните.
Само че в спорта се печели, но по-често се губи и значи последва депресия, разсъждения за нас, българите, обвинения към властта, която не ни е осигурила очакваната победа.
Дали нацията не се е превръща в карикатура на самата себе си?
Патриотичният подем, развяването на знамена, решителните групи от фенове, изкривените от гняв лица - всичко това изглежда като пародия на старите войни, само дето завършва с повече бира отколкото кръв.
Ако изключим 100-часовата футболна война между Салвадор и Хондурас през 1969-а, спортът оставя зрителя пасивен: след страстните изблици на любов към своите и омраза към чуждите, на другия ден той може отново да бъде добър чиновник, баща или автомобилист.
Националната идентичност се е превърнала в преживяване на фенове, не на граждани: тя е продукт, който определени фирми ми предлагат, разбира се срещу печалба. Вземете такива ТВ игри като "Евровизия". Подобно на "Макдоналдс" те са винаги франчайзи, т.е. представляват глобален продукт, адаптиран със специфично меню към многобройни локални пазари.
Обичайно 1/ "нашите" неща са опростени и пакетирани по съизмерим начин 2/ зададена е писта за състезанието, която прави постиженията съизмерими 3/ предложена ни е форма на съпричастност, която обикновено е свързана с гласуване.
Вариации има, но и при развлекателната "България търси талант" - и при образователната "Великите българи", основната тръпка е кой ще "победи" и как България се съизмерва с другите клонове на франчайза по света, сиреч дали догонваме или изоставаме.
В някои случаи гласуването отива на заден план, но затова пък нараства ролята на глобалното състезание. Така е, когато печем най-голямата баница, играем най-дългото хоро или строим (в Хасково) паметник на Дева Мария, с цел да влезем в книгата на рекордите.
Някой ден сигурно ще се пишат студии за ролята на "Гинес" в развитието на нацията! В други гласуването се превръща в повод за патриотичен фейсбук-подем, когато ни натоварват с дълга да подкрепим най-прекрасната българска природна забележителност или някакво дърво, което да бъде определено като европейско.
И патриотите се хващат да кликат върху указаната иконка, тъй както дедите им са се залавяли за ралото или пушката. В трети случаи продуктът не претендира за нищо повече от това да си го купим: предлагат тениска с лика на Ботев, герданче с предполагаемия розетен камък, стрелба с прабългарски лък при Багатур, татуировка на Крум Страшний по интимни части на тялото.
Какво се е случило с националната идентичност? От ценностен хоризонт, който е направлявал живота ни, тя е се е превърнала в набор от емблеми, които консумираме. Не нацията притежава нас, а ние притежаваме нацията.
В предишната версия да си патриот означаваше да плащаш данъци, да спазваш закони, да бъдеш солидарен със съгражданите си - все такива неприятни неща, които изискват усилие. Днес националистът няма никакво намерение да умира за родината си - той претендира, че има право на едни или други екстри в своя лайфстайл: на величави ханове, на живописни носии, на спортни успехи, на природни красоти, на признание от другите народи...
В тази нова, консуматорска версия на националното разбира се няма как да очакваме уважение пред авторитети от какъвто и да било характер: важните не са те, които могат да ни научат на нещо или да ни дадат пример, важните сме ние, феновете - техните "работодатели", както обичаме да казваме. И с пълно право се възмущаваме, когато певецът ни не получи наградата, писателят не стигне до Нобел, най-червената мартеница - до "Гинес", а футболистите - до четвърт финали. Не ви е срам. "Турци сте!"
qhasper | 15.03.201415:02 Симо, тва тука не е форум. ---------------------------------- Добре, съгласен ... не е форум! Казваш как да му викаме, на ей това местенце, дето пишем (в момента колегите пишат за Футболните Публики и аз ги допълвам, с точни данни и факти!) и приемам общото название ... Та ти си qhasper - Човекът който ме подкрепи със снимки, в момента когато коригирах и допълвах писаниците на небезизвестната Фрида! Та ти ли да не знаеш - невероятният qhasper ! Който вика, че си тъп заядлив идиот, греши неимоверно ... Само кажи - и ще наложим, аз и ти - двамина, каквото название си измислил!
"23 qhasper | 15.03.2014 15:02 Симо, тва тука не е форум. " ----------------------- Не е бе, приятелю ... ка щяло пък да е! Само се успокой ... ------------------------- П.П. а по какъв повод МИ ПИШЕШ ТОЧНО НА МЕНЕ ПО-ГОРНОТО?? Коментираш статията .. коментираш , коригираш и допълваш нещо писано от мене , решаваш, че по-горното сведение, точно в 15,02 - до болка ме интересува и любезно ми споделяш невероятно широките си познания ??? Или поводът е весел- кръщене?? И си рекъл, да напишеш нещо на Симо??
Естествено, че съм невероятен. Ами аз му викам "коментарите", но ти, ако искаш, може да му викаш "гайка" или пък "жълта катерица". А тва да продължаваш да ме обвиняваш, че сме били някакъв тандем, какъв ефект постига в твоите очи?
Много ти се пише, ей! От мерак чак не можеш да изтраеш да ти секне логореята, че тогава да пуснеш мнение. Затва по 5 едно след друго. Казвам ти сега, че не е форум това тука, защото вече сигурно 20 пъти си го нарекъл форум и участниците колеги или съфорумци. Както казваше един "съфорумец" - образовам тъпучите.
"qhasper | 15.03.2014 16:14 Ами аз му викам "коментарите", но ти, ако искаш, може да му викаш "гайка" или пък "жълта катерица"." ------------------------------ Ами хубаво ... ... Изведнъж си решил да ми даваш ценни, наспорти твоето мислене сведения ... Що е то форум и има ли почва у нас и ти на различните вещи, явления, събития, как си свикнал да викаш ? Знаейки характера ми и че обичам да се подпичквам с идиоти, си решил че ще ме забавляваш, в скучния следобед. Ще ме веселиш и занимаваш до невъзможност! Очакваш май , да се възторгна и да ти промълвя някаква похвала??! ... qhasper : "Ами аз му викам "коментарите".... Евала прическа! Така си те кара отвътре самият ти акъл - така си му викаш! Хубавото ти е, че одмах тичаш при мене, та да споделяш искрено и лично .. Така се прави, ако ти хрумне някоя мисла в главата - докладва се на Симчо! .. хубаво е и другите да свикнат ... Аз пък му викам "тукана у форумо" ... разбрахме се!? Ай сега да си спокоен! П.П. ...а що точно под тая статия, разменихме точно тези мисли?? Поводът наистина ли е кръщене? .. ако да - да сте живи и здрави а на тебе - Наздраве!
Както и да го наричаш, форум няма да стане. Аз съм свикнал да наричам нещата със съответните им имена - на форум аз викам форум - там, където можеш да започваш теми, да пишеш в теми, няма статии, самият сайт се занимава с определена тематика, има правила и модератори. И в радио може да звъннеш и да водиш разговор с водещ или гост, коментирайки преден техен разговор (аналог на статия тука) но това не прави тая телефонна дискусия форум. А по темата - съгласен съм с автора с изключение на "да си патриот означаваше да плащаш данъци, да спазваш закони, да бъдеш солидарен със съгражданите си". От това опредеение на патриот следват интересни неща: първо, патриотъзЪма е законово наложен на всеки, не може да ти иде отвътре. Второ, по тая логика българите в османската империя са били османски патриоти. Патриотъзъма е празно нещо, защото абсолютно всеки народ си се гордее със себе си и като цяло патриотъзма се неутрализира, защото при всеки народ условията са едни и същи, за да бъдеш патриот. Единствената разлика е какво е името на държавата. Тва е аналогично с високото мнение на родителите за собствените им деца.
Участието ми тукана у форумо под тази статия, беше да подкрепя с КОНКРЕТНИ данни твърденията за Публиката на "Лудогорец" при гостуванията , подкрепих и доста емоционалните думи, че истинският фен , трябва да е с отбора и в А-Група и в Б-група ,и в радост , и в мъка .. дадох ярък пример с "Ботев" Пловдив .. Толкоз!
"Любовта към Отечеството превъзходи всичките световни добрини." Георги Раковски (1821 - 1867) -------------------------- Разни хора, мислят другояче ... добре! Решили са, да ни занимават с другояческите си мисли ... и това добре! Евалла Прическа им казвам, и спирам дотук ... Че на Планетата Земя, има всякакви хора, със всякакви мисли, знаех и преди ... Дискусията досежно футболната публика , дали трябва да е фенът с клуба в здраве и болест и докато смъртта ги раздели и това кой отбор, в сезон 2013-2014 на А-Професионална Футболна Група , как е с гостуванията и с домакинските мачове - също и тези разисквания намериха, според мене, своят логичен завършек. Всички постигнахме впечатляващо единство на мненията си , а с конкретните примери за "Шалке" и "Ботев" Пловдив например, видяхме, че у нас не е по-различно отколкото в старите страни членки на ЕС!