В тържествено обръщение преди дни руският президент Владимир Путин обеща "да намери и да накаже" отговорните за използването на саморъчно направената бомба, която свали руския самолет над Египет през октомври, убивайки 224 души.
Времето на това изявление - четири дни след като терористи иползваха самоубийствени бомби и Калашници, за да убият 129 души в Париж - не беше случайно избрано.
Путин вижда възможност за отваряне към Запада и иска да се възползва от това.
Западът трябва да го чуе.
В продължение на седмици, руското правителство изглеждаше разколебано относно правилния отговор на самолетната катастрофа, сякаш беше притеснено, че загубата на животи ще бъде приписана като следствие от решението за намесване в гражданската война в Сирия.
Кръвопролитието във Франция промени сметките напълно, отваряйки възможност за стопляне на отношенията между Русия и Запада.
Удряйки Париж, Ислямска държава превърна сирийската война в глобален конфликт.
И, както появата на срещата на Г20 в Турция показа - Русия твърдо се намира в средата на битката.
Трябва да се подчертае, че обтегнатите отношения със Запада не бяха част от първоначалния план на руския президент.
"Русия е част от Европейската култура", каза Путин пред BBC през 2000 година, малко преди да бъде избран за президент. "Не мога да си представя своята страна в изолация от Европа и онова, което често наричаме цивилизован свят. За мен е трудно да визуализирам НАТО като враг".
Чак през 2002-ра, когато НАТО започна разговори за приемането на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, отношенията започнаха да се влошават. Или, както бившият британски министър-председател Тони Блеър описва повратната точка в своите спомени:
"Владимир по-късно започна да смята, че американците не му отдават дължимото място".
Войнствеността на Путин по-късно се подсили от вътрешнополитически тревоги - дълбоката рецесия, която направи наложително канализиране в нещо на гнева на гласоподавателите - и от обидното отношение, особено от страна на САЩ (президентът Барак Обама веднъж нарече Путин "отегченото дете на задния чин").
Но чак с руската интервенция в Украйна и анексирането на Крим през март 2014-та, Путин се превърна в открито конфронтационен играч, описвайки своята страна като жертва на агресия.
Западът "ни излъга много пъти, взе решения зад гърба ни, изправи ни пред свършени факти", заяви Путин в телевизионно обръщение, скоро след като съмнителният референдум в Крим циментира контрола на Русия над региона. "Това се случи с разширяването на НАТО на Изток и с разгръщането на военна инфраструктура по нашите граници".
Оттогава Путин сякаш започна единствено да реагира на определението на Обама за Русия просто като за "регионална сила", чрез опити да покаже способността на Кремъл да действа на глобално ниво - най-вече чрез военна интервенция в Сирия.
На срещата на Г20 в Турция, обаче, Путин заяви с тотално различен тон, протягайки ръка:
"Ние предложихме сътрудничество в областта на борбата с тероризма. За съжаление, нашите партньори в САЩ в началото отказаха... (За сега) ми изглежда, че всички вече разбират, че можем да водим ефективна война, само ако сме заедно... Ако нашите партньори мислят, че е време да променим нашите отношения, ние ще приветстваме това".
Логиката зад склонноста към преговори от страна на Путин е ясна.
Русия постигна своите цели в Украйна: замразен конфликт, който ще осигури на Кремъл продължителна роля в политиката на страната. Неговата цел сега е да убеди Запада да вдигне санкциите.
Анализаторите от Stratfor Global Intelligence формулират това така: "Освен ако Кремъл не иска да остави руските компании да пресрочат дълговете си или да направят още по-големи съкращения в своите производства или в бъдещите си инвестиции през следващите години, Москва трябва да убеди европейците да отменят поне най-свирепите санкции".
Атаките в Париж осигуриха на Путин възможността да представи военните операции в Сирия като услуга на Запада, като пример за желанието на Русия да свърши черната работа, атакувайки Ислямска държава на нейната собствена територия.
И Путин вече прави отстъпки в дипломатическата сфера.
На среща във Виена на 15-ти ноември, само два дни след атаките в Париж, Русия и САЩ изглеждаха като да са оставили настрана своите различия по въпроса как да приключат сирийската гражданска война, съгласявайки се относно времето, в което трябва да бъде избрано ново правителство - а именно до началото на 2017-та.
САЩ и техните европейски съюзници внезапно придобиха контрола над сериозен механизъм за оказване на влияние върху Кремъл и не бива да се стесняват да го използват.
Докато Западът не бива да бърза с премахването на санциите - спорът за Крим вероятно няма да бъде решен скоро - използването на желанието на Кремъл Русия да бъде разпозната като велика, глобална суперсила - е стабилна стратегия.
Замразеният конфликт в Източна Украйна може да бъде стоплен отново, ако Русия бъде убедена да спазва протокола в Минск, да изтегли войските си от границата и да помогне провеждането на местни избори по международните стандарти.
Ако Путин желае да подобри малко репутацията си като сътрудничи за Украйна, Западът трябва да обмисли някакви малки отстъпки в замяна. Участието на Русия в битката срещу Ислямска държава - и нейното връщане в редиците на страните, спазващи международните правила - може и да си струва цената.
*Нина Хрушчова е внучка на бившия лидер на СССР Никита Хрушчов. Тя е автор на книгите "Представяйки си Набоков: Русия между изкуството и политиката" и "Изгубеният Хрушчов: пътуване в Гулага на руския ум". Професор е по межународни отношения в "Ню скуул фор соушъл рисърч" и е старши сътрудник към Института за световна политика.
