Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От Казанлък до Батаклан

Няма яснота как оръжия, произведени в България са се озовали в ръцете на джихадистите. Води се кореспонденция между нашите и френските спецслужби. Толкова.

На снимката: Военни от САЩ събират отнети в Ирак автомати Ak-47/ Снимка: US Army/Wikipedia Снимка: wikipedia
Няма яснота как оръжия, произведени в България са се озовали в ръцете на джихадистите. Води се кореспонденция между нашите и френските спецслужби. Толкова.

На снимката: Военни от САЩ събират отнети в Ирак автомати Ak-47/ Снимка: US Army/Wikipedia

Едно оръжие е изминало пътя от цеховете на оръжейния завод в Казанлък до улиците на Париж, където в ръцете на ислямски терористи сее смърт и ужас. Поредната конспирация срещу KLETA MAJKA BALGARIQ или просто горчивите реалности на съвременния свят?

В сряда БНТ, позовавайки се на собствени анонимни източници в българските служби за сигурност, съобщи, че автоматите "Калашников", с които бяха извършени атентатите в Париж, са били произведени в България през 80-те години на миналия век.

Няма яснота как оръжията са се озовали в ръцете на джихадистите. Води се кореспонденция между нашите и френските спецслужби. Толкова.

На другия ден военният министър Николай Ненчев сдържано коментира, че дори и автоматите да са произвеждани у нас, проверката би била затруднена, заради многото години минали от производството им.

Премиерът Бойко Борисов пък поиска експертиза на оръжията в България и заяви, че в последните 15 - 20 години такива автомати не са изнасяни от нас.

Но нито един от двамата министри не отрече, че действително френските служби водят разговори с нашите за българския произход на оръжията на престъплението.

Всъщност, да се установи къде и кога е произведен автомат "Калашников" не е никак трудно. Първо това може да стане по серийния му номер и маркировките, които са нанесени по него.

Ако те са изтрити или въобще няма такива (а защо може да ги няма - четете по-долу), то всеки кадърен оръжеен експерт може да го идентифицира по конструктивните му особености.

"Калашников" се произвежда на десетки места по света и всеки производител слага в него свои подобрения, които са добре известни.

Той е правен в Казанлък

На 1 декември 1958 година от цеховете на "Завод 10" край Казанлък излиза първият автомат "Калашников" (АК) родно производство.

Две години по-рано започва модернизация на завода с цел в него да се стартира лицензно производство на новото съветско оръжие калибър 7,62 mm.

Близо 28 години вариациите на АК са единствените, които излизат от цеховете на казанлъшкия оръжеен завод. През 1986-та е усвоено производството на по-новия АК-74, който вече стреля с патрони калибър 5,45 mm. През 1989-та предприятието е прекръстено на "Арсенал".

В края на 90-те започва раздържавяване на предприятието.

През 1999-та работническо-мениджърското дружество "Арсенал 2000", начело с тогавашния директор Николай Ибушев, купува 51% от предприятието за 2,1 млн. долара (реално са платени веднага 10% от сумата, други 40% са разрочени за 10 години, а останалите 50% са компенсаторки).

Междувременно РМД-то се трансформира в АД и чрез увеличаване на капитала минимизира държавния дял в предприятието на 35.78%.

През 2012-та държавата най-накрая склонява да продаде дяла си, но единственият кандидат за това е "Арсенал 2000" АД, който брои едва 15,1 млн. лева и практически става едноличен собственик на оръжейния завод.

Още през 1999-та компанията формално спира да произвежда оръжия от фамилията "Калашников".


Според "Арсенал" в оръжието са внесени достатъчно изменения и то е вече собствена разработка. Това води до дълги лицензни спорове с оригиналния руски производител, които реално не са разрешени и до днес.

Въпреки че почти всяка година Ибушев се оплаква, че заводът му няма работа и се налага да освобождава персонал, отчетите на компанията "Аресенал" АД неизменно показват годишни печалби, измервани в десетки милиони.

Бизнесът на компанията реално е отличен и продукцията му се продава без проблеми по света.

В началото на 2014-та без излишен шум в завода в Казанлък е отбелязано производството на 3-милионния автомат "Калашников".

През годините едва около 10% от тази продукция остава на въоръжение у нас, а всичко останало е за експорт.

Как изглежда той през годините?

Традиционните пазари

Експортът на "специално имущество по второ направление" (оръжие и боеприпаси срещу западна валута) е сред най-печелившите бизнеси по време на социализма. Създаденото през 1966-та държавно предприятие "Кинтекс" ръководи процесите толкова ефективно, че през 80-те години над 90% от продукцията на военните заводи отива за експорт.

Средните годишни приходи от тази дейност достигат 900 млн. долара, а в пиковата 1985-та са продадени оръжия и боеприпаси за 1,5 млрд долара.

По това време България има вече т.нар "традиционни пазари", където "Кинтекс" е практически монополист при доставката на определено "специално имущество".

Алжир, Либия, Мозамбик, Ангола, Ирак и Сирия са сред най-верните купувачи, но се продава на още десетки страни от Близкия изток Африка и Азия. Сред тоновете въоръжение са и милиони автомати от семейството "Калашников".

Каква е съдбата на тези оръжия, особено в страни, като Либия, Ирак и Сирия, едва ли някой може да каже.

Възможностите на новото време

След краха на социализма и разпада на Варшавския договор огромната армия на Народната република става излишна.

В края на 90-те стават факт и първите мащабни съкращения там. В крайна сметка численността на въоръжените ни сили е намалена няколко пъти, а се оказва че в складовете отлежават над 350 000 единици леко стрелково оръжие - по-голямата част от което са автомати "Калашников".

Новите времена разбиват монопола на държавния "Кинтекс" и на пазара се появяват десетки частни фирми с лиценз за търговия на оръжие, а тяхната основна стока става залежалото по складовете излишно българско оръжие.

Продава се на всеки, дори и да е под оръжейно ембарго от ООН.

През 2012-та в интервю пред "Капитал" директорът на "Кинтекс" Антон Салджийски признава, че през 90-те години експортният контрол при износа на оръжие е бил, меко казано, разхлабен.

От онова време са и връзките на най-известния оръжеен търговец в света Виктор Бут с България. Братът на Бут Сергей през 90-те притежава поне три фирми у нас, включително и авиокомпанията "Ер Зори".

Публична тайна е че братята Бут пласират българско оръжие на всеки, който може да си го позволи.

Не по-малко активен е и незаконният износ за бивша Югославия, във времената на въоръжени конфликти там. Всъщност скандалите с оръжеен експорт в България са почти толкова, колкото и напълно легалните сделки.

През януари 2014-та "Ройтерс" замесва България в схеми за доставка на оръжие и боеприпаси за режима на Башар Асад. През това лято пък след инцидент на полигона в Анево стана ясно, че явно изнасяме и оръжие за "умерената" опозиция на Асад в Сирия.

Иначе, според статистиката на ООН (която се захранва с официална информация от България) само през миналата 2014-та сме изнесли 36 847 броя автомати, като най-крупни са били сделките за Ангола, Египет и Уганда.

Калашници за подземния свят

Експортът, законен или недотам, е едно на ръка, но през годините от България са излезли немалко автомати "Калашников" по други, съвсем подземни, пътища.

90-те години са не само тежки за българите, но и белязват ерозия в основни държавни институции, като армия и полиция. Престъпният свят е в подем, а именно въоръжените сили и полицията стават основен източник на тежко въоръжение за мутрите.

Само в армията всяка година през това десетилетие се завеждат десетки дела за изченало оръжие. Най-често това са автомати "Калашников". Публична тайна от онова време е, че реалните случаи на откраднато оръжие са много повече, но в болшинството от случаите те се прикриват.

Има достатъчно истина и в легендите, че във всеки дом в Казанлък има по един "Калашников" сглобен с нелегално изнесен от завода части.


Ако следим полицейските рапорти ще видим, че почти всяка година има случаи в които се откриват автомати "Калашников" без серийни номера, видимо сглобени в тайни работилници. На тази тема бе и една от операциите с култови имена (в случая "Оръжейниците") на бившия вътрешен министър Цветанов.

Попадне ли едно оръжие в подземния свят на организираната престъпност, то вече е безкрайно трудно да се проследи, а възможността откраднат от службите за сигурност автомат да се е оказал в ръцете на ислямските терористи е реалистична.

Ако се окаже, че автоматите "Калашников", използвани за атентатите в Париж са произведени в България, това няма да покаже някаква имагинерна българска вина, а по-скоро нагледно ще демонстрира, че заплахите за сигурността ни са много по-сложни.

Оплитането на тероризъм с организираната престъпност и трафика на хора, безконтролното изтичане на оръжия от разпаднали се държави, като Сирия и Либия са малка част от предизвикатъелствата пред сигурността ни днес.

Най-четените