Ако някой е разчитал, че с приемането на Закона за Националната служба за охрана (НСО) личната гвардия на властта ще се вкара в някакви разумни граници на правомощия и функции, то неговият оптимизъм е граничил с чиста наивност.
А да си твърде наивен в България е вредно.
Приетият в сряда от Народното събрание Закон за НСО не просто затвърди статуквото на службата, а направо наля стоманобетон в основите му, узаконявайки НСО като суперслужба, със суперправомощия и суперпревилегии, чиято единствена функция е да пази малцина избрани.
Дебатите и гласуванията по второто четене на Закона за НСО минаха вяло. БСП още в началото оттеглиха всички свои предложения по закона и демонстративно напуснаха залата. В полупразната зала на Народното събрание ГЕРБ, подкрепени от ДПС, имаха комфортно мнозинство и прокараха всички свои предложения без съществени проблеми.
Така спорният закон мина, без дори да се налага да се правят каквито и да е компромиси с първоначалния си план.
Служба на службите
НСО остава това което е и в момента - „специализирана военизирана служба" на пряко подчинение на президента.
Държавният глава се сдобива с батальон (с числеността си от около 1200 души НСО би бил батальон, ако е част от въоръжените сили), който има армейска структура, полицейски правомощия и е практически недосегаема за външен одит.
Останаха съмненията, че законът противоречи на конституцията, която не овластява държавния глава с функции по управление и контрол на подобна специална служба.
В пленарната зала последователно от ГЕРБ и ДПС бяха отхвърлени всички предложения за промяна в статуквото на НСО, включително службата да се подчини на премиера или пък нейният началник да се назначава пряко от Народното събрание.
Уникалността на НСО ще се запази. Тя си остава военна структура, но извън състава на въоръжените сили на България. Нейното функциониране не се покрива нито от Закона за отбраната и въоръжените сили, нито от Закона за МВР - въпреки че НСО получава и широк кръг полицейски правомощия - да задържа нарушители, да извършва проверки, да изисква и събира информация за граждани, фирми, организации и прочие.
Единствената - макар и много обща - форма за контрол върху НСО ще е възможността депутатите да привикват началника на службата за изслушване в пленарна зала или парламентарни комисии, а до 31 март всяка година той ще предоставя отчет за дейността си.
Клиентите са ни скъпи
НСО работи вече 23 години по устройствен правилник, който ѝ дава право да охранява и лица извън стандартните отговорности на службата (по решение на Министерски съвет). Най-известният „клиент" на НСО е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който от 2006 г. насам е под непрекъсната опека на държавните охранители.
Когато през март 2015 г. ГЕРБ вкараха в Народното събрание своя проектозакон за НСО, със задоволство бе отбелязано, че на службата не се оставя възможност да охранява лица извън заложените ѝ базови отговорности по пазенето на президент, вицепрезидент, премиер, председател на Народното събрание, председателите на КС, ВКС, ВАС, главния прокурор и омбудсмана.
В този си вид законът уж мина на първо четене, но не бе писано да се види сериозна промяна в тази област. Между първо и второ четене в Комисията по контрол над службите за сигурност в Парламента бе вкарана поправка, която дава възможност за охрана на „други лица", свързани с националната сигурност.
Тя мина с гласовете на всички членове на комисията без БСП и стигна до обсъждане в пленарна зала, където въпреки бурния дебат бе приета с 87 гласа "за" (основно депутати от ГЕРБ и ДПС), 16 "против" и 5 "въздържал се".
Интересно е, че в сравнение със сега действащия правилник дори ще бъде по-лесно да се стартира охрана на „други лица".
Досега това ставаше със секретно решение на Министерски съвет. Според новия закон преценката дали заплашеното лицето е от значение за стабилността на страната ще се взема от специална комисия от трима души: началникът на НСО, председателят на ДАНС и главният секретар на МВР.
Те ще решават и типа охрана, която ще се предоставя.
Правомощия на килограм
В новия закон служителите на НСО получават широк кръг правомощия при изпълняване на служебните си задължения, които до голяма степен отсъстваха в наличния правилник.
Служителите на НСО ще могат да използват помощни средства, когато е наложително, за да изпълнят дейността си по закон - въжета, белезници, електрошокови и други палки и приспособления, димки, химически вещества, халосни патрони, патрони с гумени или пластмасови накрайници или шокови куршуми, устройства за принудително спиране на превозни средства, устройства за отваряне на помещения, устройства за светлинно и звуково въздействие.
Единствената реална забрана е използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати спрямо видимо малолетни лица и бременни жени.
Това ограничение обаче няма да важи в случаите на масови безредици срещу охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства. Този текст предизвика бурни дебати в Парламента, но също бе приет без сериозни трудности.
Служителите на НСО ще са физически неприкосновени и се намират под защитата на закона. Дори и да има оплаквания срещу тях, за например приложена прекомерна сила, разследванията по тези оплаквания ще се извършват от самата служба.
Интересно е, че в случай на война на НСО се вменява задължението да охранява Върховното главно командване, което включва премиера, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие, министъра на финансите, началника на отбраната, председателя на ДАНС и други лица, определени от върховния главнокомандващ.
Това командване досега се охраняваше от Военна полиция. Как НСО ще се координира с Въоръжените сили при война, след като формално не е част от тях, а трябва да работи в сътрудничество не е изяснено в закона.
Така ли ще я караме?
Ако досега НСО бе Преторианската гвардия на властта, без да има закон за нея, сега службата е същото, даже с повече правомощия и привилегии, като всичко това е узаконено.
Миналата седмица избухна поредният скандал, свързан с НСО - семейство твърдеше, че колата им е била избутана от магистрала „Тракия", защото не е дала път на кортеж на НСО, като дори неизвестен служител е показал зареден автомат през прозореца на една от колите от ескорта.
От НСО отрекоха всичко и с това скандалът приключи, защото от правна гледна точка няма какво повече да се направи.
Може да се разсъждава доста по темата: трябва ли властта да има един батальон, чиято единствена функция е да я охранява от невидими заплахи?
Трябва ли знайни и незнайни държавни служители да се ползват от т.нар. „специализиран превоз", включително и бивши премиери до четири години след напускането на този пост? Трябва ли десетки милиони да се изсипват в суперспециална организация, която на теория трябва да охранява няколко човека в държавата?
За съжаление аргументите за съществуването на службата се изчерпват с умотворението на Цветан Цветанов от парламентарната трибуна по време на първото четене на закона за НСО:
"Всички (в парламента - бел. авт.) са участвали и са се възползвали от това, което го има днес като НСО. И тя действа и сега като такава, което означава, че е изпълнила своите функционални задължения и никой не е дал предложения в обратна насока", заяви тогава Цветанов.
С други думи: всички сме ползвали НСО и то не от вчера и от днес, значи има смисъл.
Трудно е да се намери по-очеизваден пример за ретроградно пазене на статуквото от това.
