Съвременните пътнически самолети не падат просто така от небето, a мерките за осигуряването на сигурността на полетите стават все по-съвършени и затегнати.
Тогава коя от двете, уж малко вероятни причини е довела до инцидента с полет MS804 на EgyptAir?
Египетският Airbus A320, с 66 души на борда, изчезна при полет от парижкото летище Шарл дьо Гол за Кайро около 02,30 часа местно време на 19 май 2016 г. Макар и да няма съмнение, че самолетът се е разбил той все още се води изчезнал, защото до ранните часове на 20 май (петък) нямаше открити негови останки.
Тероризъм?
Първите гласно изказани съмнения за възможен терористичен акт дойдоха от Египет, където министърът на гражданската авиация Шериф Фати директно заяви, че претегляйки възможностите за технически проблем и терористично нападение, възможността за второто е по-голяма. Вицепрезидентът на страната Ахмет Адел се опита да е по-сдържан в оценките си, но не отхвърли възможността за терористични действия.
Този тон бързо се разпространи по света. Директорът на руската служба за безопасност ФСБ Александър Бортников също заговори за терористичен акт. Бяха цитирани неназовани източници в разузнавателните агенции на САЩ и Израел, които говорят за същото.
В какафонията се включиха даже основните претенденти за поста президент на САЩ Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп, като и двамата проявиха невиждано единомислие и определиха случилото се като терористичен акт.
До момента никоя известна терористична организация не е поела отговорност за евентуалния атентат и няма изнесени твърди доказателства за такъв.
И все пак как е могъл да се изпълни едно такова нападение? Бомба.
Най-лесният начин да унищожиш пътнически самолет в полет е като детонираш бомба на борда му, докато лети на голяма височина. Разликата в налягането между околната среда и кабината на самолета е достатъчна да разкъса конструкцията, дори и при сравнително маломощен взрив.
Да сложиш бомба на борда на самолет обаче не е проста задача. Пътниците и техният багаж преминават през сериозни проверки, а сигурността на летищата - що се касае до обслужващия персонал - е висока, особено в Западния свят.
Но изчезналият самолет се е разходил из Северна Африка преди да пристигне в Париж, откъдето е поел за последния си полет. На сутринта на 18 май египетския A320 е излетял от еритрейската столица Асмара и е кацнал в Кайро, след което е направил полет до град Тунис и обратно. Едва в следобеда самолетът е отлетял за Париж.
Възможно ли е на някое от тези африкански летища да е поставена бомба, която е останала незабелязана? А трябва ли да изключваме възможността бомбата да е била качена на борда в Париж?
В късните часове на 19 май Пентагона заяви, че американските разузнавателни спътници не са забелязали следи от взрив в района на Средиземно море, където изчезна египетския самолет. Разбира се, това не изключва напълно възможността полет MS804 да е станал жертва на бомбен атентат.
Действия на някой на борда
Ако терористите не са поставили бомба на борда, то другият метод за унищожаване на самолета е преднамереното му разбиване. След атентатите от 11 септември 2001 г. пилотските кабини са сериозно укрепени и влизането в тях със сила би било доста трудна задача. Още повече, че на борда на полет MS804 са летели цели трима служители по сигурността към авиокомпанията.
Другият вариант е атентатът да е извършен от един от пилотите. Самоубийството на пилота на полет 4U9525 на Germanwings от март 2015 г. показа, че е напълно възможно единият член на екипажа да се заключи в кабината достатъчно дълго за да унищожи поверения му самолет.
Данните на гръцкото ръководство на въздушното движение може би подсказват едно такова развитие. Малко преди полет MS804 да напусне контролираното от гръцкото РВД пространство, наземните служби са се опитали да се свържат многократно с екипажа (с когото са говорили 39 минути по-рано), за да уточнят рутинни детайли по полета. Отговор не е последвал.
Две минути по-късно самолетът изчезва от цивилните радари. Гръцкият военен министър даде информация, че египетският А320 е направил серия странни маневри. Първо е направил завой на 90 градуса в ляво, след което е изпълнил 360 градусов кръг и е започнал да снижава от 11 000 m, като радарите са го изгубили на височина от около 3000 m.
Обяснение за странните маневри няма, макар и да се изказват предположения, че гръцките военни радари са проследявали падането на останките на самолета след неговото разпадане в полет.
Или пък не е атентат?
Инцидентът с полета на EgyptAir е възможно да има и далеч по-конвенционално обяснение, като например пилотска грешка или технически проблем.
В съвременната гражданска авиация се приема, че излитането и кацането са най-рисковите етапи от полета, а крайсерският етап на полета, когато машината лети на голяма височина и прави минимални корекции на курса си, е най-безопасен. Точно в този етап е бил и египетския А320.
Нещата, които могат да се объркат не са едно и две - от грешна на екипажа, която да доведе до загуба на контрол над самолета, до катастрофичен отказ на някоя от основните системи на машината.
Няма индикации за такова развитие, тъй като екипажът не е сигнализирал за аварийна ситуация. Това само по себе си не значи нищо, тъй като при едно такова развитие основната грижа на пилотите ще е да управляват самолета си, а не да си говорят със земята.
Скоро ли ще разберем какво се е случило?
Най-важното в момента е откриване на останки от самолета на морската повърхност, които да окажат приблизително мястото на сблъсък с водата. Средиземно море е дълбоко над 2000 m в района на изчезването, но това не са непостижими дълбочини и е абсолютно възможно изваждането на най-важните части от останките, както и двете черни кутии.
Това вероятно ще отнеме месец - два.
Няма да е твърде цинично ако отбележим, че е по-добре да е било авиационна катастрофа, плод на десетки грешки и неглижирани проблеми, защото алтернативата е да сме станали свидетели на третия пореден успешен атентат срещу пътнически самолет в последната година.
И ако предишните два атентата станаха след излитане от летища в Египет и Сомалия, то тук става дума за полет от Париж. Същият Париж, който преживя страховита 2015 г.
