Избори Made in UK

Политиката на реформи с по-малко популизъм може да се отплати с изборни победи. Когато и където да се случи товa, винаги е добър повод тази идея да се напомни на българските политици.

Изборите във Великобритания миналата седмица произведоха точно такъв пример, след като сегашният премиер консерваторът Дейвид Камерън буквално помете съперниците си.

Всичко започна през 2010 година, когато напускащият финансов министър от лейбъристите Лиам Бърн остави съвсем еднозначна бележка на наследника си:

"Страхувам се, че пари няма. Сърдечни пожелания, Лиам".

Това накара застъпващата коалиция между консерватори и либерали да разбере, че няма място нито за политически флиртове, нито за идеологически спорове.

По това време прогнозите показваха, че огромният бюджетен дефицит на страната ще стигне 12% и ще надмине изпадащата в сериозна криза Ирландия и дори Гърция.

Ясно беше и че не може да се намаляват сериозно данъци, ако няма работеща икономика.

Наложи се правителството да предприеме сериозни съкращения и да се заеме със съживяването на бизнеса.

Един от символите на тази програма стана т. нар "данък спалня", с който правителството затегна помощите за безработните и показа, че ще подпомага само истински нуждаещите, и то с точно толкова, колкото се нуждаят.

Премиерът Камерън изживя и доста трудни моменти, когато за първи път консерваторите бяха атакувани и отдясно - от Партията на независимостта на Найджъл Фараж.

Това му създаде проблеми, както в собствената му партия, така и в Европа. В края на 5-годишния му мандат обаче Великобритания е страната с най-добър икономически растеж в G7, една от петте най-големи икономики в света и ниво на безработицата е два пъти по-ниско от средното за ЕС.

Неточните социологически прогнози

Само часове преди изборите имаше едно сигурно нещо - в тях няма да има ясен победител.

Всички социологически компании прогнозираха приблизително равни шансове на двете основни партии - консерватори и лейбъристи. Реалността обаче направи плановете и прогнозите смешни.

Ние българите можем да разберем това, защото при нас прогнозите преди избори често не се сбъдват. При британците все пак има някакви обяснения.

Голяма част от избирателите - около 20% - не бяха решили до последния момент за кого ще гласуват.

Второто обяснение за неточната прогноза е избирателната система в Обединеното Кралство. Със своите едномандатни райони на практика едни избори се превръщат в 650 отделни състезания. Това прави прогнозирането на изхода им особено трудно.

Най-дългата и скучна кампания

Някои анализатори обявиха, че британските политици са се научили да правят кампании твърде много по учебник.

Обвинение, което за нас звучи абсурдно на фона народняшките методи, с които сме свикнали в България - кебапчета, купуване на гласове, афери "Костинброд".

Гласоподавателите във Великобритания обаче също смятат, че политиците не са успели да стигнат до хората. Това принуди лидерите на партиите да продължат кампанията си до последния възможен момент, като обикаляха най-завързаните райони. На фона на това активността на избирателите беше по-висока от 2010 г. - 66.1%.

Кампанията мина без особени скандали.

Предишните избори през 2010 година бяха запомнени с колосалния гаф на тогавашния лидер на лейбъристите и премиер Гордън Браун, който вероятно ще остане в учебниците.

Забравил, че на ревера му има закачен микрофон, прибирайки се в колата си, той нарече една 66-годишна избирателка фанатична жена.

На този фон грешката на Дейвид Камерън в тази кампания е малък гаф. В реч за мултикултурността на британското общество, той обърка любимия си футболен отбор. Последвалите му обяснения само развеселиха спортните журналисти.

Чисти избори

Едномандатните райони, които са основата на британската избирателната система, изискват голяма точност при броенето на гласовете.

Тъй като избирателните райони са по-малки, теоретично състезанието може да бъде решено само от няколко гласа.

Въпреки това през целия изборен ден във Великобритания нямаше никакви сервизни информации, с които в България сме свикнали: "ЦИК разглежда 5 сигнала за агитация в изборния ден и купуване на гласове".

Начинът, по който се извършва броенето на гласовете и обявяването на резултатите в Обединеното Кралство, може да накара всеки да повярва в британската демокрация.

Във всички 650 избирателни района бяха организирани церемонии по обявяване на гласовете веднага след приключване на броенето.

Пред медии и избиратели, в присъствието на всички кандидати и щабове им, резултатите се съобщават един по един. Повечето са посрещани с одобрителни възгласи.

Накрая говори победителят, който в тази избирателна система може да е само един.

Представете си, часът е около 5 сутринта.

Съобщават се резултатите в район Туикънам. Оказва се, че младата консерваторка Таня Матиъс печели мястото и то за сметка на едно от водещите лица на либерал-демократите и бивш министър - Винс Кейбъл.

Той е представлявал този район в последните 18 години. Първите думи на Таня Матиъс, след като в последните два месеца е водила предизборна битка, са: "Винс Кейбъл беше удивително добър представител на този район в последните 18 година.

Аз му благодаря и ще се опитам да бъде поне толкова добра, колкото него".

Дори само този епизод от британските избори може да ни накара едновременно да поискаме британската мажоритарна избирателна система, но и да разберем защо тя не може да действа в страна като България, където политическото джентълменство никога не е съществувало.

Оставки

Изборите са най-видимият елемент от демокрацията за гласоподавателите, но те често са и кръстопът за кариерата на политиците. Особено във Великобритания.

Оказва се, че за разлика от България, оставката след изборен провал в Кралството не е "бягство от отговорност", както често се случва в България, а точно обратното.

След загубата на цяла Шотландия и самите избори, лидерът на Лейбъристите, просто се извини, каза, че каузата на партията винаги ще бъде с него и замина. Но не за Брюксел, а за Лондон, където подаде оставка.

Емблемата на Партията на независимостта (UKIP), невъзмутимият Найджъл Фараж, който изгради образа си в голяма степен на гърба на българите и румънците, също подаде оставка.

Подаде я, въпреки че в последните години той успя да изведе партията от силно маргинална позиция до победител в изборите за Европарламент през 2014.

На 7 май обаче, въпреки че UKIP запази подкрепата си, те не успяха да вземат повече от 1 място в парламента, а самият Фараж не спечели своето. Лидерът на либерал-демократите, Ник Клег също подаде оставка.

Какво следва

Резултатите от изборите успокоиха една част от британците, че избирателната им система все още може да произвежда стабилни еднопaртийни кабинети.

Разгневиха други, защото диспропорцията между получените гласовете и места в парламента за малките партии е обезсърчителна.

Резултатите показаха и, че проблемът с единството на Обединеното кралство всъщност е по-силен отвсякога.

Само преди няколко месеца Шотландия гласува на референдум да остане във Великобритания. Смазващата победана националистическата Шотландска национална партия, която взе 56 от 59 мандата в Шотландия, показа, че настроенията за отделяне съвсем не са отминали.

След тези резултати е ясно, че през 2017 година Великобритания ще трябва да гласува на референдум за оставането си в ЕС.

Дали това ще се превърне в кампания на Дейвид Камерън за промяна на европейските договори или за обяснение на неговите предимства в страната, предстои да видим.

Вероятно има повече разлики от приликите между изборите "Болгар" и изборите Made in UK, остава да се надяваме, че те са като тревата.

Поливаш, косиш и така 100 години, докато стане както трябвa.

Новините

Най-четените