Петицията до президента за превръщане на Благоевград в Самуиловград ни припомня една специфична лудост, която вирее по нашите места: преименуването.
Поводът както обикновено е национал-политически, защото, както се казва в петицията, "общо е становището на всички, че сега е моментът цар Самуил да развее българското знаме над Пиринска Македония". На втори план вероятно е раздразнението, че в Скопие издигнаха паметник на въпросния цар, явно опитвайки да ни го "откраднат"; мистиката на числото 1000 придава убедителност на идеята, а вероятно има и малко антикомунизъм.
Преименуването, разбира се, доведе до крайност идеолозите на бившия режим, учейки се от болшевиките. Ако великият Нижний Новгород може в миг да стане Горький, защо Варна да не стане Сталин, Добрич - Толбухин, а Шумен - Коларовград?
Любопитното тук е, че комунистическият номинализъм съвсем естествено следва и развива националистическия. Защото още през 1913 г. Мустафа Паша, прочистен от турското население, става Свиленград; през 34-та важният духовен център Станимака се преименува на Асеновград.
Съвсем същото се случва през 51-ва, когато комунистите заличават големия областен град Неврокоп, за да създадат на негово място гарнизонното градче Гоце Делчев, което натовската граница е откъснала от естествения му регион.
Забележете, че докато някои от безумията на комунистическия поезис като Левскиград и Вазовград бързо са преосмислени, днес всеки намек за възстановяване историческото име на Неврокоп среща абсурдния аргумент за това, че не трябвало да си "даваме" Гоце Делчев на македонците.
Както и в случая на Сандански, където гражданите дори се мобилизираха срещу името на този съмнителен исторически персонаж, за да върнат историческото Свети Врач: тогавашният президент Желев неочаквано се противопостави с аргумента, че това щяло да бъде „подарък за македонистите, които ще кажат - ето те не ги искат, срамуват се дори и техни градове да носят имената им".
Върховен беше случаят на Димитровград, който местните седесари искаха да преименуват: тогава кметът намери чудодеен, може би малко шеговит, компромис - градът вече няма да е наречен на името на Георги Димитров, а на покровителя на града, св. Димитър!
Пълен консенсус (комунистически и пост-) има само около преименуването на омразните турски имена, около които периодически се надигат националистически вихрушки: искаха да преименуват Кърджали, различни плажове, Сидеров се пенеше относно връх Мусала, което идвало от "близо до Аллах". Т.е. няма да чуете инициативен комитет за връщане на турското име Горна Джумая за преименувания през 1950 г. Благоевград.
Защо тази решимост?
Защото националното овладяване на дадена територия означава преименуване. Както по-възрастните помнят, тази работа стига до преименуването на самите етнически турци през 1984, които по този начин трябваше да се превърнат в част от българската държава. Промяната на имената, предполага се, трябваше да ги заличи като етнос (случи се точно обратното, етническото им самосъзнание се радикализира, но това е друга тема).
Вероятно читателят не си дава сметка за това, че две стари български столици са преименувани: Търново става "Велико" с началото на национал-комунистическата вълна през 1965, а Преслав "Велики" в суматохата на 1993. Чували ли сте нещо подобно другаде?
Великий Рим, Великая Москва, Великий Лондон? Преименуването в случая не само издава национални комплекси: то показва с каква лекота може да се ликвидира реалността на нещото. В резултат у нас е заличен историческият Търновград, с всичките му величия и падения - имаме нещо друго, наречено в негова чест може би, но друго - градът е станал един вид музей на самия себе си.
Защото това е основният проблем в истерическото преименуване по нашите земи: то лишава местата от реалност. Всичко се превръща във функция на настоящата политическа воля - дошъл единият етнос, променил имената, дошла идеология - хайде наново, идва друга - хайде пак.
Вземете нещастната Монтана: от Монтанезиум, през Кутловица, Фердинанд и Михайловград, та до сегашното име, избрано с допитване. Ще кажете - гражданите имат право да изберат името на града си. Не съм сигурен. Както казва Едмънд Бърк, миналото има своите права, по-силни от тези на съвременните хора, които случайно се разхождат наоколо (who happen to walk around).
Представете си какво би станало, ако всеки от нас сменяше името си според нуждите на момента - дължиш някакви пари, преименуваш се и дългът изчезва, сменяш жилището - заживяваш под ново име и си измисляш идентичност.
Наистина в Европа има тази тенденция победителят да преименува победения: Пресбург да става Братислава, Данциг - Гданск. Но нали чувате, че тук става дума за пославянчване на едно и също име, както е у нас примерно с Пловдив, развитие на Филипополис. А с това се приключи след Втората световна война.
Наред с хартата за човешки права, като че ли континентът възприе една неизказана харта за неприкосновеноста на имената пред политическата воля. Време е да разберем, че идващото от миналото име на мястото обогатява националната територия. Обратно, преименуването я обеднява, водейки до абсурда: "Левски, роден в Левскиград".
Името на Плевен досега никой не си е позволил да сменя. Е, освен Гугъл веднъж, ама той не е фактор http://plevenzapleven.bg/blog/2014/01/05/%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B7-%D0%B3%D1%83%D0%B3%D1%8A%D0%BB-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD-16983/
Недейте така! На Балканите, където е етнически проветриво, нито сме първи, нито ще бъдем последни в преименуването. Вижте Сев. Гърция, било е пълно с имена на села, на местности, с типично българско наименование - всичко е сменено 70-те години с военната хунта начело в Гърция. Турците също масово са преименували, румънците, сърбите... Разбирам, че на някой ще му се стори неудобна тази истина, но след победите в териториален план над българската държава ВСИЧКИТЕ страни в региона проведоха точно такъв Възродителен процес, какъвто на нас ни бе отказано! В Сърбия задължителни училища на сръбски и побоища, ако се говори на български; в Румъния - същото, румънски училища и гавра с родителите, ако се говори български; в Гърция - предполагам, си спомняте думите на Венизелос за Тракия, напоена с българска кръв...За Турция няма да споменвам! Единствената разлика между нашият Възродителен процес и техните е в това, че са проведени около 40-години по-рано, по време, когато България е победена, унищожена икономически и разорена, т.е. не е било първа грижа! Аз, разбира се, съжалявам за това, което се е случвало, не мога да оправдавам зверствата на комунистическия режим, но нека си направим равносметка и видим, че е търсена интеграция в обществото на тези хора, скъсване с религията и влиянието на Турция, търсени са начини да се приобщят пълноценно. Как да се извърши това, след като те живеят в компактна, затворена група?! Но само за сведение - какво прави членката на ЕС Гърция - създава условия за разделяне на българското население от своята страна на границата, написва разни "помашки речници", в които се открива достатъчно ясно родопския диалект на българския език! Издание от 2004. Просто прочетете история - има достатъчно свидетелства, документи, които говорят за гавра с българското население, етноними, топоними, като накрая единствено България е в позиция да се "извинява". Някой ще се извини ли за тракийските бежанци, за мародерския режим в Западните Покрайнини, за смяната на типично българските имена на местности?! Или единствено ние сме великодушни, ядем бой и по християнски прощаваме?!
Напълно съгласн с Бегущий Волк. Редно е да сменим останалите османотурски имена.Това са например Бургас, Пазарджик (особено диминутивната наставка -джик), Хасково, Кърджали, Ямбол, Кюстендил, Казанлък (от 'мома', ориг. Къзанлък), Харманли (на бълг. 'харман' е гумно или ток).Поне на първо време да се върнат историческите доосмански имена на старите градове - Кърджали - Ахрида, Кюстендил - Велбъжд, Ямбол – Дъбилин... За новите градове, възникнали по османско време, да се измислят хубави бълг. имена Бургас - Блатен (или Балтен, като Балатон) или ако не го щат - Воден, Хасково - Клокотница (едноименното село да стане Стара Клокотница - квартал на града), Пазарджик - може Равен, или ако много държат на звученето - Паздерник, славянското име на един от месеците? И други стари имена на месеци плачат да станат градски имена - Руен например. Доосманските тюркски имена, вкл. и гагаузките, може да не се пипат. Има много известни стари имена на бълг. градове сега несъществуващи, като Морунец, Слон, Морозвизд, които могат да се рециклират. Типично бълг. градско име било Бялград, имало няколко - сегашният сръб. Београд с унг. име Нандорфехейрвар (Оногундурски бял град), укр. Белгород Днестровски и Болград, рум. Алба Юлия, алб. Берат. Може да рециклираме и имената на стари бълг. градове в съседни страни (както е направено с новия град Ески Джума - Търговище, от старата влашка столица и бълг. град) - (Нови) Кукуш, Костур, Лерин, Воден...Също да се върнат някои неподходящо сменени в миналото имена, поради неразбиране (от деветнайстомайци) на произхода на старите им имена. Примери: Китен - Урдовиза (тракийско име, не турско и не гръцко), Обзор - Козяк, Монтана (?!) - Кутловица (старо бълг. име)....................................... До момента в Турция всички български имена на месности,села,градове са премахнати.Някой чувал ли е за Малък Самоков? А за Търново, Малиград, Павлово, Лозенград? И да е чувал, днес не ще се намерят на картата, защото имената им отдавна са сменени. Това са стари български градове и паланки, останали в Турция след първата национална катастрофа на България през 1913 г. Добре известно е, че след тази година всички българи от Източна Тракия са изселени на няколко вълни. Последните остатъци от нашите сънародници са буквално изметени от турците през 1926 г., когато остават само няколко стотици семейства в градовете Одрин, Лозенград и Цариград.Тогава този геноцид над българският народ бе мълчаливо наблюдаван от Западна Европа.
Забелязал съм, че всичко свързано с Македония вълнъва много Българина. След Разпада на Югославия имаше война: Сърбия срещу Босна и Херцеговина Сърбия срещу Хърватско Сърбия срещу Словения Македония Срещу България (НО Пропагандна Война, а не с Военни действия) - Психологическа Война. Каквото прави България това прави и Македония, каквото прави Македония, това прави и България. Гърция макар и да не е Славянска държава също влезе в Психологическата война с Македония. То ест Хвърляне на КАЛ по Съседната държава. Замисляли ли сте защо няма опит на Учените да Обединят Българския и Македонски език, за да се сложи край на спора за Македонския език. От национализъм ниту България и ниту Македония не искат да отстъпят. Трябва да се намери решение на този Проблем. Иначе както каза един Сръбски Певец Миле Китич в Една Балканска Песен на Балкана е Лудница !!!!!
Много ми е интересно, как преименувате/не преименувате градове, някой пишат "петиции", други дават акъл кое кактрябва да стане, обаче никой не пита хората, които живеят в тези градове те какво мислят по въпроса - ама не с петиция от името на 10 местни "интелектуалци", а с местен референдум.
Пепе, те така почват конфликтите, демек, Брее дали се води у Графството... Добре, де, какво против Д. Благоев, човек, общо взето, идеалист, по нищо не различен от латиноамериканските си, Гръцки, Испански, Чикагски събратя?!?!? Трябва да ни е срам, че тоя человек е бил зам-председател на комунистическия интернационал и завеждащ протокола и заседанията в Копенхаген с решителен глас?!?!? що за прасета сме, тогаз? (Казва го човек болен прагматик). Жалко че т.нар. идеологически наследници на "Дядото" дадоха да се знае само удобното им от неговото житие. Инак, градове на абдали и апапи дал Господ. Тук вина носи промитата ни каста историци. Тия ако можеха и град на Пол Пот биха кръстили...
Това е най-големият и неотложен проблем за разрешаване в момента, нали? Едвам кретащата икономика, съсипаният енергиен сектор, спрените евросредства, политическият хаос, корупцията, бандите обирждии, които грабят куцо и сакато в това число и банки посред бял ден, помюсюлманчването на циганско гето след гето и прочее изобщо да не ги приемаме за нещо лошо. Аз не мога да разбера как някои хора толкова няма какво друго да правят освен да тъпеят, че на всичкото отгоре и да натрапват тъпизмите си на околните, които имат нещо ползотворно, с което да оплатнят времето си.