Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Частни армии, частни войни и пълна липса на отговорност

Частните военни компании и различните наемнически инициативи набират все повече влияние Снимка: Wikimedia Commons
Частните военни компании и различните наемнически инициативи набират все повече влияние

Според един стар войнишки майтап наемничеството е втората най-древна професия на света. И това реално не е много далеч от истината. Още от най-дълбока древност, със самата поява на войната като начин за разрешаване на конфликти, винаги са съществували и хората, готови да предлагат своя меч или пушка срещу заплащане.

В продължение на хиляди години наемничеството е било един от основните инструменти за водене на война, считано общо взето за почтена, макар и кървава дейност.

Едва през последните няколко десетилетия то придоби нова форма с предимно негативен оттенък.

Съвсем наскоро доклад на Amnesty International разкри притеснителни подробности относно дейността на една южноафриканска частна армия в Мозамбик, наета от местното правителство за борба срещу нарастващата джихадистка заплаха в региона.

Според информациите от доклада обаче членовете на южноафриканската компания Dyck Advisory Group (DAG) нееднократно са нарушавали нормите на международното право и са извършвали военни престъпления срещу цивилни.

Докладът на Amnesty International цитира свидетелски разкази, според които групата е отговорна за смъртта на множество цивилни, докато е преследвала сили на терористичната група "Ал Шабаб"

Това е поредният подобен случай от последните години, който повдига все повече морални и етични въпроси относно дейността на такъв тип частни армии. Често пъти тя остава обвита в мистерия и не подлежи на контрол от когото и да е, тъй като съществуват твърде малко инструменти и институции за регулация, което в крайна сметка води до липса на отчетност и бягство от отговорност.

Сами по себе си частните военни компании съществуват в модерния си вид някъде от 60-те години на миналия век.

За един от пионерите в това отношение се смята WatchGuard International от Великобритания, създадена от бивши членове на британските спецчасти SAS. Реално те проправят пътя за следващите след тях, които ще намерят богато поле за действие в контекста на нестабилния Близък Изток и постколониална Африка.

В следващите десетилетия южноафриканските частни армии ще се превърнат в един от основните играчи на терен, вземайки участие във всеки един голям конфликт на континента - от Ангола и Намибия до Руанда и Сиера Леоне.

В този смисъл Executive Outcomes ще се превърне в първата наемническа армия, която има достатъчен капацитет не просто да осигурява обучени, опитни бойци и ноу хау за чуждестранни армии, но и ще може ефективно да използва собствена бойна авиация, артилерия и тежка бронетехника.

Оттам насетне частните армии непрекъснато се разрастват, превръщайки се в типични корпоративни структури, които предлагат богат пакет от услуги - защитни като обучение, охрана и съвети до нападателни като извършване на военни операции и директна продажба на оръжие.

За първи път световното обществено влияние към дейността на частните военни компании е привлечено по време на войната в Ирак и последвалата окупация.

Смята се, че през 2007 г. на терен действат не по-малко от 20 000 различни контрактори (от обикновени механици и поддържащ персонал до специални части), а в най-големия пик на тяхното участие съотношението им с редовните военнослужещи реално е 1:1. В Афганистан това съотношение достига до почти 70% в полза на контракторите (15% от тях въоръжени).

Като най-голям играч в това поле без съмнение се издига Blackwater, която вече е позната като Academy. В момента тя със сигурност е една от най-големите частни армии в света, а обхвата на възможностите й далеч надминава този на много конвенционални армии по света.

Именно инцидент с нейното участие в Ирак става причина за повдигането на множество въпроси относно наемническата дейност. През 2007 г. членове на Academy избиват 17 цивилни иракчани на площад Нисур в Багдад. Случаят предизвиква няколко високопрофилни разследвания и съдебни процеса и се оказва най-ниската точка в американското присъствие в Ирак.

В момента наеменическата активност расте непрекъснато, а примерите за това могат да се намерят най-вече в Близкия Изток и Африка.

В Сирия се видя как про-кюрдските Сирийски демократични сили привличат наемници от цял свят в борбата им срещу Ислямска държава, а от друга страна, правителството на Башар Асад предостави няколко договора за разработка на мини петролни полета на руски фирми, използващи наемнически услуги за тяхното връщане от бунтовнически контрол. В този смисъл частната армия Вагнер имаше ключово участие в няколко важни офанзиви.

На юг от там в Йемен се смята, че Обединените арабски емирства използват услугите на над 1000 латиноамерикански наемници - ветерани от войните срещу (или за) наркокартелите, които допринесоха различна динамика в конфликта. Изобщо частните услуги станаха предпочитан подход за арабски държави като ОАЕ или Катар, които нямат значителни собствени армии, но разполагат с богати ресурси.

Либия също стана поле за изява на различни наемнически отряди. Военните сили на двете противостоящи правителства са слаби до такава степен, че тяхната стабилност и дори оцеляване зависи от помощта на чуждестранни бойци.

Така през 2018 г. се смята, че половината от армията на ген. Халифа Хафтар реално е съставена от наемници от Судан и Чад (финансирани от ОАЕ), а към тях се прибавят и до 2000 бойци от руската частна армия Вагнер. Те в момента управляват самостоятелно поне две летища в страната.

Турция се явява другият основен фактор в конфликта, осигурявайки почти 4000 сирийски наемници, които практически спасиха правителството в Триполи и обърнаха хода на офанзивата на ген. Хафтар.

В този контекст важна роля има частното турско предприятие SADAT. То е отговорно за наемането, обучението и екипирането на ветерани от Свободната сирийска армия, които впоследствие се използват както за мисии в самата Сирия, така и за такива зад граница в Либия или Нагорни Карабах.

Разбира се държавите не са единствените актьори, които се възползват от подобни услуги.

Търговски компании използват наемници за защита от пирати около Сомалия, Гвинейския залив или протока Малака. Други отказват да се възползват от защитата на местни корумпирани правителства и предпочитат да се доверят на частни армии. Така например Китайската национална петролна компания използва DeWe Security Group, за да опази активите си в Судан по време на гражданската война.

Дори джихадистки организации използват наемници. Malhama Tactical е основана от бивш командос с узбекски произход, който изгражда организация за предоставяне на експертиза и обучение на сунитски екстремисти в Сирия - най-вече близките до Ал Кайда Хаят Тахрир ал-Шам и Туркестанската ислямска партия.

Към настоящия момент е видимо, че частните военни компании и различните наемнически инициативи набират все повече влияние, а тенденцията е военното дело да се приватизира. След няколко столетия, през които държавата контролира монопола върху военната сила, сега свободният пазар в сектора отново се завръща.

Националните правителства все повече се доверяват на частни армии, за да ограничат собствените си разходи и политическите рискове при военни интервенции и конфронтации с врагове. От друга страна съществуват достатъчно големи частни корпорации, които имат възможностите при нужда да си осигуряват цели армии.

Така се появяват рисковете от "частната" война", при която военната сила се купува и продава свободно от всеки.

Задълбочи ли се тази тенденция свръхбогатите могат да станат свръхсили, които да водят войни без държави и да разрушат системата на международните отношения в текущия им вид.

Най-четените