Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да разкриеш американския ядрен арсенал в Европа чрез приложение за ученици

Съществен пробив в сигурността, който отново повдига много сериозен дебат Снимка: Getty Images
Съществен пробив в сигурността, който отново повдига много сериозен дебат

Още от зората на Студената война САЩ поддържат свой ядрен арсенал в Европа, който вече десетилетия наред служи като средство от стратегията на НАТО за възпиране на потенциални противници.

Официално няма потвърждение точно колко са американските ядрени бойни глави на Стария континент, нито къде точно би трябвало да бъдат. Тази информация се води секретна, наред с протоколите и процедурите за тяхното съхранение и използване.

Макар и всичко на теория да е тайна, то реално голяма част от деликатните подробности за щатския ядрен арсенал в Европа може вече да е достъпен дори за някой ученик.

Разследване на журналистическия сайт Bellingcat разкрива как американски войници несъзнателно са разкрили не само разположението на бомбите, но и подробности относно процедури, пароли, идентификации, честота на патрули и даже дали складовете са "горещи" (съхраняващи оръжия) или "студени".

"Изтичането" се е случило чрез използването на мобилни приложения за флаш карти, които по принцип служат като средства за по-лесно запомняне на информация. Използват се предимно от ученици и студенти с цел улесняване на учебния процес и подготовка за изпити.

В този смисъл явно и американските войници са искали да се възползват от тези мобилни приложения, така че да бъде по-лесен процеса на усвояване и запаметяване на информацията за сложните процедури, които са свързани със съхранението на ядрените оръжия.

Проблемът обаче е в това, че войниците не са знаели, че тези приложения на практика са открити, а външният достъп до тях - съвсем лесен.

Така журналистите от Bellingcat чрез стандартно търсене на специфични термини из търсачките са попаднали на флаш карти с деликатната информация. Някои от тях датират още от 2013 г., докато други издават актуални практики от тази година.

Досега информации и изтекли документи сочеха, че между 100 и 150 бойни глави са разпределени между базите "Волкел" (Нидерландия), "Клайне Брьогел" (Белгия), "Бюхел" (Германия), "Инджирлик" (Турция), "Авиано" и "Геди" в Италия.

Може да се каже, че това не бе чак толкова голяма тайна, като разследването на Bellingcat просто потвърди вече нещо, което се знаеше.

По-сериозен е обаче проблемът с разкриването на подробностите.

Например сет от 70 карти със заглавие "Study!" разкрива точният брой на активните и неактивните ядрени оръжия в авиобаза "Волкел" в Нидерландия. От своя страна други карти показват процедурите и начините за реакция при различните степени на тревога. Както и разположение на охранителни камери или тайните думи, които войниците трябва да ползват, ако трябва да алармират, че са взети като заложници.

Идентифицирани са дори самоличностите на някои от военнослужещите, които са използвали своите имена и снимки, съвпадащи с профилите им в други социални мрежи като LinkedIn.

Само по себе си изтичането на толкова подробни и деликатни информации представлява изключително тежък пробив в сигурността и много сериозен проблем като цяло.

Също така обаче повдига и дебата доколко изобщо целесъобразно и нужно е поддържането на американски ядрен арсенал в Европа.

Той е част от отбранителната политика на НАТО и т.нар. принцип за "споделяне на ядрената отговорност". Според него държави, които не разполагат с такова оръжие, могат да се включат в доктрината за възпиране като приемат на своя територия ядрени бомби и участват в тяхното използване при нужда.

От всички членове на НАТО единствено САЩ, Франция и Великобритания имат ядрен капацитет, но само Щатите са разположили свои оръжия в други държави. В мирно време те са обслужвани от американската армия, докато по време на война действа система за активация, която изисква изричното съгласие за използване от държавата домакин.

Първите подобни бомби вероятно са разположени някъде през 50-те, когато Съветския съюз се очертава като най-сериозната заплаха за Запада. Проблемът е, че Студената война вече приключи, а предизвикателствата пред сигурността на Запада вече имат съвсем различен характер.

Първоначалната им идея е да действат срещу страните от Варшавския договор. Със завършека на Студената война обаче много от тях станаха част от Европейския съюз и НАТО, което само по себе си прави присъствието на американски ядрени оръжия в Европа провокативно и опасно.

За разлика от ситуацията допреди 30-40 години, текущата динамика вече почти не предполага вероятността от избухването на глобален военен конфликт между национални държави. Самият характер на войната се измени, като акцентът все повече отива към локалните конфликти, в които недържавните актьори имат основна роля.

Това означава, че частни армии, въоръжени милиции, престъпни и терористични организации ще имат все по-важно място в конфликтите, докато самите държави ще използват трети страни като арени за пряк сблъсък на интересите си. Тенденция, която вече е видима в Близкия Изток и Северна Африка.

В този смисъл една от преките опасности за сигурността на НАТО и Европа вече не идва от възможността за мащабна война с Русия, а по-скоро от хибридните тактики на Кремъл, които целят политическа, икономическа и социална дестабилизация.

Другият риск, разбира се, е тероризмът. Съществуват опасения, че самия тип американски ядрени оръжия в Европа е особено уязвим. Става въпрос за тактически бомби B61, които са по-компактни и с по-широко приложение от стратегическите си алтернативи. Те обаче са и по-уязвими към попадане в неподходящите ръце заради малкия си размер и широкото си разпространение.

За активистите за ядрено разоръжаване случаят с пробива в сигурността само потвърждава опасностите от присъствие на американско ядрено оръжие в Европа, наред с липсата на политически смисъл в това.

"Има толкова много доказателства за наличието на ядрени оръжия тук, че просто няма смисъл от потайност", твърди пред Bellingcat Ханс Кристенсен, директор във Федерацията на американските учени. "Безопасността се постига чрез сигурност, а не потайност", допълва той.

"Потайността в случая не служи за защита от терористите, а за защита на политиците и военните, които иначе ще трябва да отговарят на трудни въпроси."

Най-четените