Водената от Израел военна операция срещу Хамас, която започна в края на октомври, превърна Ивицата Газа в руини, провокира тежка хуманитарна криза и почти доведе цивилното население до масов глад.
В рамките на миналия уикенд екип на Световната здравна организация (СЗО) успя да посети няколко от малкото останали болници в северната част на Газа за първи път от пет месеца.
Той установи "изключително високи нива на недохранване, деца, умиращи от глад, сериозен недостиг на гориво и медикаменти, унищожени сгради на болници".
Дни преди това 112 души загинаха при безредици заради опит голяма тълпа от палестинци да достигне до хуманитарен конвой с храна. Съобщава се, че израелски военни са открили предупредителен огън в опит да разпръснат прииждащите хора, но се оттеглили, когато те станали хиляди и започнали да се изпотъпкват.
Според доклад на УНИЦЕФ от средата на февруари около 90% от децата на възраст между 6 и 23 месеца гладуват и също толкова голям процент деца под 5-годишна възраст вече страдат от някаква инфекциозна болест.
От своя страна данни на палестинското министерство на здравеопазването, което е под управление на Хамас, съобщава за 15 смъртни случая на деца заради обезводняване и недохранване.
Тази информация няма как да бъде потвърдена, но при всички положения за всички е ясно колко тежка е хуманитарната ситуация за огромен брой хора в обсадения анклав.
В международното право има ясна дефиниция какво представлява "глад". Според Международната продоволствена програма към ООН трябва да има изпълнени три условия за дадена територия:
- Най-малко 20% от домакинствата да са изправени пред недостиг на храна с ограничена способност да се справят с проблема;
- На 30% случаи на остро недохранване при деца;
- Дневна смъртност от над двама души на 10 000.
За последните 15 години ситуация на глад е обявявана в Сомалия през 2011 г. и в Южен Судан през 2017 г.
Към момента ООН поставя положението в Ивицата Газа в така наречената Категория 3, която е два етапа преди достигане на състояние на глад. Оценките показват, че ако сегашните условия се запазят, Категория 5 ще бъде достигната през май.
Чисто технически обявяването на глад не носи обвързващи задължения за ООН или страните членки, а по-скоро служи за фокусиране на глобалното внимание върху проблема.
В случая с Газа редица правозащитни и хуманитарни организации обвиняват израелската армия, че умишлено затруднява достъпа на цивилни до хуманитарна помощ и използва храната като оръжие в действие, което категорично се осъжда от Женевската конвенция и Резолюция 2417 на Съвета за сигурност на ООН от 2018 г.
От няколко години насам Международният наказателен съд може да завежда дела за военни престъпления в случаи на предполагаемо умишлено подлагане на глад на цивилно население по време на въоръжен конфликт.
От своя страна Израел отхвърля обвиненията в извършването на военно престъпление и представя доказателства, че прави всичко възможно за доставяне на достатъчно количество хуманитарна помощ.
Според полковник Елад Горен, който е начело на правителствената агенция с отговорност за хуманитарната подкрепа, страната доставя по 28 милиона литра вода дневно в Газа и до миналата седмица е пуснала 126 000 тона помощ.
Също така е увеличен броя на камионите, превозващи храна от около 70 на ден преди войната до 109 на ден към момента.
"Призоваваме хуманитарните агенции да събират камиони на границата и след това да ги разпределят", обяснява Горен. "Израел няма да пречи на предоставянето на хуманитарна помощ на хората в Газа, които нямат общо с тероризма. Те не са наши врагове."
Overnight, 11 food trucks made their way to northern Gaza. In the last 24 hours, 26 trucks traveled north, all private sector.@UN orgs, you too should send aid trucks to the north, we will coordinate as usual. There is no limit to the amount and movement of aid to northern Gaza. pic.twitter.com/PAgRvz9BCP
— COGAT (@cogatonline) March 7, 2024
По думите му армията има готовност да пропуска повече помощ, стига службите на ООН да могат да я поемат и разпределят. А за това е нужен по-голям капацитет, включително повече хуманитарни работници и камиони, както и по-ефективна система за доставяне.
Проблемът обаче не е толкова в чисто техническите детайли, колкото до факта, че всичко трябва да се случва в гъсто населена зона на активни военни действия, което не дава възможност за ефективна работа.
Това води до редица случаи, при които цивилни нападат конвои, както и за такива на обстрели срещу камиони.
По-добра възможност би се открила при налагането на хуманитарно примирие, за каквото се водят активни преговори с посредничеството най-вече на САЩ, Катар и Египет. Подобен ход би включил размяна на 40 заложници с няколкостотин палестински затворници, шест седмици спиране на огъня и увеличаване на хуманитарната помощ.
Всички опити за налагане на примирие обаче се провалят досега.
Причината за това упорство и на двете враждуващи страни в конфликта. Израел отказва да спре офанзивата, тъй като от Хамас не отговарят на две условия:
- списък на заложниците, взети в плен при терористичната атака на 7 октомври, в който се посочва кои са живи и кои мъртви
- договаряне на съотношението между броя заложници и палестински затворници, които трябва да бъдат разменени.
Основно искане на Хамас пък е пълно спиране на боевете, а не само временно хуманитарно примирие, наред с изтегляне на израелската армия от Ивицата Газа - максималистични искания, които видимо няма как да бъдат изпълнени от Израел и които се поставят именно с тази цел.
Най-лошото за гладуващите хора, че времето все повече намалява, тъй като в неделя започва свещеният за мюсюлманите месец Рамазан.
Продължаването на военните действия в посока гъсто населения район Рафа с над милион бежанци по време на най-свещеното време от годината със сигурност ще създаде условия за достигане на неконтролируема ескалация от насилие, отиваща далеч извън рамките на Ивицата Газа.
А подобно нещо напълно влиза в мъченическата парадигма на Хамас и желанието им да се приложи възможно най-много международен натиск върху Израел.