Тази седмица се оказа особено натоварена в графика на френския държавен глава Еманюел Макрон.
Първо беше среща в Москва с руския му колега Владимир Путин, ден по-късно - посещение в Киев и разговор с Володимир Зеленски, а накрая - полет до Берлин и среща с полския президент Анджей Дуда и канцлера Олаф Шолц, който пък тъкмо се завръща от визита във Вашингтон.
Причината за цялата тази засилена дипломатическа активност, разбира се, е ситуацията в Украйна и търсенето на изход от кризата с Русия.
Конкретни резултати няма, а от Кремъл още преди Макрон да пристигне в Москва дадоха сигнали, че не се очаква съществен пробив в отношенията.
Въпреки това френската активност в Киев и Москва показва преди всичко един европейски опит за мениджмънт на ситуацията, тъй като до този момент Европейският съюз изглежда по-скоро като пасивен наблюдател, докато в Германия доминира икономическият елемент в отношенията с Русия.
Затова и логично досега Украйна получава подкрепа най-вече от САЩ, Великобритания и Турция. Само преди седмица президентът Ердоган бе в Киев, където затвърди двустранното сътрудничество в областта на икономиката и отбраната, най-вече по линия на производството на турски бойни дронове в Украйна.
В подобен контекст намесата на Макрон не бива да бъде изненада. От една страна, стоят предстоящите президентски избори в страната, докато от друга - това е пореден начин за демонстрация на конкретни резултати във външнополитическо отношение след фиаското AUKUS.
То накърни не само френската гордост, но и френския военнопромишлен комплекс и стратегически интереси.
Въпросното споразумение задълбочи сътрудничеството на САЩ, Великобритания и Австралия в областта на сигурността в Азия, като трите държави практически изолираха Париж от региона, смятайки, че там не могат да приемат достатъчно твърда позиция срещу Китай.
Неслучайно Макрон през последните месеци говори непрекъснато за европейска стратегическа автономност и необходимостта от увеличаване на общите отбранителни способности извън рамките на НАТО.
В сравнително сходен дух бе и двудневна визита в Персийския залив от края на декември, когато френският президент посети последователно Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Там Макрон договори няколко големи оръжейни сделки (някои за сметка на САЩ) и обсъди повишаване на френската роля в делата на Близкия изток и Афганистан.
Не на последно място стои и регионът на Сахел в Африка, където интересите на Москва и Париж все по-видимо започват да се сблъскват. Само в рамките на една година в традиционните сфери на влияние в Мали, Буркина Фасо и Гвинея бяха извършени военни преврати, а скоро след това там се появи и руската частна армия "Вагнер", която се възползва от (и вероятно провокира) антифренските настроения на новите правителства.
Последното се изразява особено видимо в Мали, където съвсем наскоро местното управление изгони от страната френският посланик.
На подобен фон действията на Макрон не би трябвало да са изненада. Въпросът обаче е доколко те могат да бъдат в интерес на Украйна и Европа.
Ясно е, че Макрон е предложил на Путин алтернативни отстъпки и гаранции за сигурност, различни от тези, които изпратиха НАТО и САЩ в Кремъл. Подробностите за тях обаче остават известни единствено и само за тези, които са ги обсъждали.
При всички положения обаче е обсъждано имплементирането на Минските споразумения. Нещо, подчертано от френският посланик Филип Етиен ден след визитите на Макрон в Москва и Киев.
"Решението, както президентът Зеленски, така и президентът Путин ясно потвърдиха отново ангажимента си към него - е прилагането на Минските споразумения", казва той в интервю за телевизия PBS.
Те включват налагането на конституционни промени в Украйна, които да гарантират "специален статут" на окупирания Донбас, което де факто означава широка автономия за региона. В Киев това се приема като дезинтегриране на Украйна и начин сегашното статукво в Донецк и Луганск да се подпечата официално. А оттам стъпката за признаване на кримската анексия е съвсем малка.
Неслучайно Путин няма нищо против изпълнението на тази клауза и очевидно има френската подкрепа за това.
Изглежда, че в момента Европа, начело с лидерите си Франция и Германия (тук ще е решаващо немското решение за Северен поток 2), по-скоро има намерението да застане по-близо до Русия, отколкото до Украйна, а това поставя Киев в трудната позиция да разчита единствено на партньорството на НАТО в лицето на САЩ, Великобритания и Турция.
Същото важи и за Полша, Литва, Латвия и Естония, също изправени пред руското предизвикателство на границите си.
Затова и Макрон трудно ще може да промотира идеята за стратегическа автономия на ЕС по отношение на сигурността.
Не и като отдалечава Киев все повече от Европа и оставя пространство на Русия да задълбочава разрива между европейските съюзници.
