Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво ще струва на Мохамед бин Салман да остане приятел на САЩ

Саудитският престолонаследник е изправен на кръстопът между модернизацията и човешките права Снимка: Getty Images
Саудитският престолонаследник е изправен на кръстопът между модернизацията и човешките права

Досега саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман се радваше на ползотворни и безпроблемни отношения с администрацията на Доналд Тръмп, но с влизането в Белия дом на новия американски президент Джо Байдън се очертава, че всичко това ще се промени.

От Вашингтон вече се заканиха, че няма да си затварят очите за потъпкването на човешките права в Саудитска Арабия и репресиите на държавата към местните активисти, а едно от първите действия на Байдън като президент бе да прекъсне временно някои от оръжейните сделки с кралството.

В момента новият американски държавен глава стои пред трудното предизвикателство как да продължи ключовото партньорство с бин Салман като балансира между широко прокламираните намерения за защита на човешките права в кралството и съхраняването на американските интереси там.

През последните няколко години, откакто де факто властта в Саудитска Арабия бе поета от младия престолонаследник, саудитската монархия преживява безпрецедентни за своята история социално-културни промени, които граничат дори с революция.

Откакто беше посочен за наследник на трона, Мохамед бин Салман поведе страната си по път на модернизация с амбициите да я превърне във водещ регионален икономически и политически фактор. Основата на всичко това трябва да бъде едно обновено общество, съчетаващо в себе си както традиционните за страната религиозни ценности, така и някои лични свободи, характерни за либералните общества.

Така бяха открити първите кина след 35-годишна забрана, а на жените бе позволено да шофират автомобили. Дори бяха премахнати някои от религиозните ограничения за общуване между мъже и жени на публични места - нещо, което допреди няколко години бе напълно немислимо.

Това бяха наглед малки крачки по пътя на модернизацията с цел не просто да се спечелят младите хора - над половината от населението на Саудитска Арабия е на възраст под 30 г. - но също така и да служат за изграждане на имидж пред чуждестранните инвеститори и политически партньори с оглед въвеждането на т.нар. "Визия 2030" за пълна икономическа диверсификация на кралството.

Всички тези позитивни промени обаче са съчетани със силово утвърждаване на авторитарната власт на принц Мохамед и репресии срещу всякакви опити за опозиция.

Така както расте броят на кината в държавата, със същия темп растат и арестите и екзекуциите, създавайки атмосфера на страх и несигурност. Огромен брой хора, смятани по някакъв начин за заплаха на управлението или идеите на принца, влизат в затвора или изчезват.

Още с едно от първите си действия като престолонаследник, бин Салман отстрани от длъжност министъра на вътрешните работи (негов братовчед и предишен престолонаследник) Мохамед бин Найеф, който вече над 3 г. е под арест. Впоследствие бин Салман пое директно контрола над трите разклонения на системата за сигурност и проведе мащабна и крайно селективна антикорупционна кампания срещу членове на кралското семейство и бизнесмени.

Под потенциален прицел е всеки един съперник, критик или активист за човешките права, а опитите за различно тълкуване на идеите на принца се приемат като пречка пред плановете за напредък.

Според данни на Amnesty International през 2019 г. са извършени 184 екзекуции, a само през април същата година в затвора влизат 13 писатели и активисти.

Най-широк международен отзвук обаче получават бруталното убийство на писателя-дисидент Джамал Хашоги, който е отвлечен и ликвидиран в Истанбул от саудитските тайни служби, и арестът и изтезанията на феминистката Луджаийн ал Хатлул.

В този контекст действията на Мохамед бин Салман бяха подложени на критика и натиск от международната общност, без обаче да бъдат прилагани каквито и да е мерки и санкции срещу Саудитска Арабия.

Това особено важеше за САЩ и президента Доналд Тръмп, който обърна малко внимание на проблема с човешките права в Саудитска Арабия.

Тръмп вместо това се концентрира върху сделките с бин Салман, считайки кралството за основен стълб при осъществяването на американските политики в Близкия Изток.

За Тръмп един от основните приоритети бе изграждането на ос срещу Иран, а в този смисъл състоянието на човешките права в Саудитска Арабия се оказа един крайно неудобен въпрос, чието адресиране бе по-скоро заметено под килима.

С новата администрация на Джо Байдън обаче е много вероятно това да се промени. Американският президент вече вече обяви намерението си не само да поднови ядрената сделка с Иран, но и да окаже натиск върху Рияд по отношение спазването на човешките права.

Като резултат от това Вашингтон спря продажбата на въоръжение за Саудитска Арабия, което тя използва във военната си кампания в Йемен. Тази операция бе инициирана лично от бин Салман през 2015 г., и се счита за една от основните причини Йемен в момента да бъде на прага на безпрецедентна хуманитарна катастрофа.

Едва ли Байдън ще преформулира радикално дълготрайните съюзнически отношения, които САЩ и Саудитска Арабия имат от десетилетия, но все пак при всички положения ще има известни корекции.

Затова през последните няколко месеца бин Салман прави някои отстъпки с идеята да реабилитира имиджа си пред Вашингтон като същевременно с това да си отвори преговорни опции и възможности за компромис по отношение на войната в Йемен.

Първо бе намалена наполовина присъдата на Луджаийн ал Хатлул, която по всяка вероятност ще излезе от затвора в близките месеци. Все пак на нея ще ѝ останат 3 години пробация и възможност да бъде арестувана отново при най-малкото провинение.

Впоследствие бе намалена присъдата и на американеца със саудитски произход Уалид ал Фитаихи. През 2017 г. той бе задържан в рамките на мащабната антикорупционна кампания, а след това получи 6-годишна присъда по обвинения в сътрудничество с Мюсюлманското братство, което саудитската монархия счита за терористична организация.

Другият голям знак към Вашингтон се оказа нормализирането на отношенията с Катар, с което приключи 3-годишната криза в отношенията с Доха. Тя започна през лятото на 2017 г., когато Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет наложиха пълна икономическа, търговска и дипломатическа блокада на емирството, обвинявайки тамошното управление във финансиране на тероризъм и сътрудничество с Иран.

Рияд вече направи някои отстъпки, но това няма да бъде достатъчно. Има още твърде много, което е необходимо да се свърши най-вече по отношение на съдебната система, която твърде често използва избирателни и непрозрачни подходи.

Да, саудитският престолонаследник наистина опитва да промени местното общество и да създаде една нова идентичност - комбинация между модерен и традиционен начин на живот. Подходът за това обаче често пъти изглежда авторитарен и не отчита фундаменталните човешки права на хората.

В този смисъл Вашингтон има нужните лостове да окаже влияние, стига да реши да ги използва. 

Най-четените