На фона на всички новини покрай изборите в САЩ всичко останало случващо се по света сякаш мина на заден план.
Така почти тихомълком израелският премиер Бенямин Нетаняху освободи своя военен министър Йоав Галант и го замени с външния министър Израел Кац, чието място пък ще бъде заето от доскорошния политически противник и настоящ коалиционен партньор на Нетаняху - Гидеон Саар.
На пръв поглед стандартна ротация в редиците на правителство, която не би трябвало да има съществено значение.
Освен, ако не ставаше въпрос именно за Израел, която в момента води война на два фронта в Ивицата Газа и Ливан и в същото време е на прага на открит конфликт с Иран с потенциално разрушителен характер за целия Близък изток.
"В началото на войната [в Ивицата Газа] имаше доверие между мен и министъра на отбраната. Работехме ползотворно, но през последните месеци това доверие се пропука", каза Нетаняху във видео изявление, с което обяснява освобождаването на Галант.
Премиерът допълни, че двамата имат остри противоречия относно управлението на конфликта и че Галант е направил изявления, които противоречат на решенията на кабинета и индиректно са помогнали на враговете на Израел.
От своя страна министърът даде свое обяснение и посочи три конкретни причини за разрива в отношенията им:
- Необходимостта за интегриране в армията на ултраортодоксалните евреи;
- Постигане на сделка за освобождаване на оставащите около 100 заложници, държани от Хамас в Ивицата Газа;
- Установяване на специална комисия, която да разследва пропуските в армията, довели до терористичната атака от 7 октомври.
За никого не бе тайна, че Галант и Нетаняху имат проблеми помежду си. Всъщност премиерът вече веднъж освободи военния министър през март 2023 г. заради позицията му към съдебна реформа на правителството, която бе остро критикувана от опозицията като опит за подкопаване на демократичните институции и концентрация на повече власт в управляващите.
Нетаняху се отказа от решението си, след като десетки хиляди израелци протестираха както срещу предложената реформа, така и срещу освобождаването на Галант. Неслучайно и във вечерта на уволнението му тази седмица пак имаше демонстрации по улиците на Тел Авив в негова подкрепа.
Той се явява единствената фигура в текущото правителство, която се приема от голяма част от опозицията и обществото.
Има позитивен имидж на твърд военен с дългогодишен опит в армията, включително като генерал начело на Южното командване по време на две военни кампании срещу Хамас в Ивицата Газа от 2005 и 2010 г.
Галант се явяваше възможно най-умерената фигура на фона на най-дясното и най-радикално правителство в историята на Израел, където коалиционни партньори на партията на Нетаняху са ултрарелигиозни и националистически формации като "Еврейска сила" на Итамар Бен Гвир, "Националната религиозна партия" на Бецалел Смотрич и още няколко други.
В първите месеци след началото на войната Галант подкрепя всяко действие на израелската армия в Ивицата Газа в качеството си на един от най-важните членове на правителството. В Израел традиционно военният министър често е втори след премиера, което става още по-ясно видимо по време на война.
Затова и Международният наказателен съд издаде заповеди за арест по обвинение в извършване на военни престъпления в Газа както на Нетаняху, така и на Галант.
Само че през последните месеци двамата започнаха все по-видимо да си противоречат. Галант настоява за акцент върху постигане на сделка с Хамас за освобождаване на заложниците, докато Нетаняху и останалите в правителството около него държат за продължаване на максималния натиск върху терористичната групировка.
На няколко пъти военният е отправял критики за липса на адекватна стратегия какво ще се случва след края на войната.
Друго основно желание на Галант е да се създаде специална комисия, която да разследва всички пропуски на разузнаването, военните и политиците, които довеждат до трагедията от 7 октомври. Подобна комисия определено не би била в интерес на Нетаняху. Той и без това е обект на редица разследвания, включително едно ново от миналата седмица.
Не на последно място остава и една изключително деликатна тема за израелското общество - статутът на ултраортодоксалните евреи.
Те представляват общността "харедим", чиито членове държат да тълкуват буквално свещените книги и определят всеки аспект от ежедневието си от написаното в свещените текстове. Учат в собствени училища, освободени са от задължителна служба в армията, а социалните им привилегии често стават повод за конфликти със светски настроената част от израелското общество. Тези конфликти се изостриха още повече от началото на войната.
През лятото обаче Върховният съд единодушно постанови, че ултраортодоксалните евреи също подлежат на военна служба. А тези, които отказват, вече няма да бъдат подпомагани с държавни средства.
Решението бе прието "на нож" от общността на ортодоксалните и от техните политически представители в правителството и парламентарното мнозинство.
Галант обаче го подкрепи и издаде заповеди за изпращане на повиквателни на общо 4800 души до края на годината и на още 7000 за следващата.
"Войната и предизвикателствата, пред които сме изправени, илюстрират нуждата на армията от повече войници. Това е реална оперативна необходимост, която изисква широка национална мобилизация от всички части на обществото", казва Галант на 5 ноември.
Два часа по-късно е освободен от Нетаняху. Очаква се скоро коалицията да гласува закон за отмяна на постановлението на Конституционния съд и религиозните партии в правителството заплашват да го напуснат, ако предложението не се приеме.
Сега, без Галант, има далеч по-голяма вероятност Нетаняху да прокара предложението и да задоволи претенциите на своите коалиционни партньори, така че да се задържи на власт.
Има и друго. Галант бе уволнен в нощта на изборите в САЩ за президент, които бяха спечелени от Доналд Тръмп. Досега генералът беше един от много малкото хора около Нетаняху, които имаха относително доверие в отиващата си администрация на Джо Байдън.
Текущата война действително много влоши традиционно добрите отношения с Вашингтон, а Галант служеше като мост, който поддържаше важното за Израел военно сътрудничество със САЩ. За Нетаняху влизането в Белия дом на твърдолинейния Тръмп, с когото са лични приятели, е идеална възможност да премахне Галант и да го замени с вярното си протеже Израел Кац.
Само че Кац не е военен, а страната е във война.
Смяната на опитен министър на отбраната по средата на военна кампания обикновено не е добра идея. Особено, когато мотивацията е изцяло политическа.
Кац е доказал, че е верен на партията си и Нетаняху, но няма същите отношения с армията, както Галант. Загубата на връзка между политическото и военното ръководство може да струва твърде скъпо в момент, когато Иран дебне за всяка грешна стъпка на Израел.
