Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Крал Биби" се завърна и готви най-консервативното правителство в историята на Израел

Негови партньори ще бъдат ултраортодоксални религиозни партии Снимка: БГНЕС
Негови партньори ще бъдат ултраортодоксални религиозни партии

През юни месец 2021 г. мнозина предричаха края на политическата кариера за Бенямин Нетаняху след 12-годишно управление на Израел и рекордни пет мандата като министър-председател.

Макар и неговата партия Ликуд да бе спечелила парламентарните избори, шанс за формиране на правителство нямаше, страната бе в политическа криза след четири парламентарни вота в рамките на три години, той самият бе попаднал в политическа изолация, притиснат от противниците си, а на всичкото отгоре над него висяха поредица от дела за корупция, които го заплашваха със затвор.

Почти година и половина по-късно ситуацията е коренно различна. Известният сред привържениците си като "Крал Биби"се завръща по-жизнен отвсякога.

Миналата седмица той съумя да вземе убедителна победа на поредните избори за Кнесета, само че този път достатъчно убедително, така че да успее да формира правителство след четири години на политическа нестабилност и поредица от сменящи се премиери.

Все пак Ликуд и Нетаняху няма да управляват сами. В Израел действа пропорционална избирателна система с избирателен праг от 3.25 %, което дава възможност на голям брой партии да получат представителство в 120-местния Кнесет.

Ниският праг, съчетан с ниският брой депутати, не позволяват на една сила да получи мнозинство. По този начин израелската политическа система принуждава партиите да работят в коалиции и сътрудничество с цел постигане на максимална представителност.

В случая Нетяняху ще трябва да състави коалиционно правителство с три религиозни и ултра-консервативни партии.

Досега политическите фракции в религиозния и крайно-десния израелски политически спектър винаги са били най-сигурният коалиционен партньор за Нетаняху, а силните резултати на Шас, Яхадут ХаТора и най-вече на "Религиозен ционизъм" (трета политическа сила) дават отлична възможност за набиране на достатъчно стабилна парламентарна подкрепа.

Лидерът на Ликуд успя да задържи и дори да подобри резултата на своята партия и съумя да се справи с "анти-бибизма" в политическото пространство на Израел. Кулминацията на всичко бе последното правителство, съставено от цели осем напълно различни партии и коалиции, които бяха обединени единствено и само от идеята Нетаняху да бъде държан далеч от властта.

Логично първото по-голямо премеждие доведе до разпад на хлабавата коалиция и нови избори.

На този фон за голяма част от обществото фигурата на Нетаняху остава единствената с възможност да осигури политическа стабилност.

Подкрепата му идва от хора, които го отчитат като ефективен лидер на държава, заобиколена от врагове в един турбулентен регион. При управлението на Нетаняху страната устоява на глобалната икономическа криза, Арабската пролет, войната в Сирия и няколко конфликта с Хамас в Ивицата Газа. През всичко това Израел успява да остане икономически просперираща и стабилна по отношение на сигурността си.

Изборите обаче показаха и нещо друго - все по-голямото разделение между секуларния и религиозния национализъм в израелската политика.

Годините на противоречия, конфликти и скандали направиха така че не само левите и либералните партии да не искат и да чуят за Нетаняху, но и всички десни и консервативни.

Правителство след правителство и скандал след скандал доведоха до положение, при което единствен партньор остават политици като Бецалел Смотрич и Итамар Бен Гвир.

Двамата водят третата политическа сила в страната към момента "Религиозен ционизъм". Това ги превръща в хората, с чиито искания Нетаняху ще трябва да се съобразява най-много. А те съвсем не са леки и включват крайни предложения като пълна анексия на Западния бряг, без предоставяне на равни права за палестинците, експулсиране от Израел на "нелоялни араби", както и пълно ограничаване на LGBT общността.

Бецалел Смотрич Снимка: Getty Images
Бецалел Смотрич

В една от своите позиции отпреди няколко години Смотрич застъпва идеята за сегрегация между араби и евреи в израелските болници.

"Съвсем естествено е жена ми да не иска да лежи до някоя, която току-що е родила бебе, което може да убие нейното след 20 години", пише той в статус в социалните мрежи през 2016 г., когато е депутат.

От своя страна цялата кариера на Бен Гвир е изградена върху анти-палестинска и анти-арабска реторика.

Няколко пъти е бил съден за използване на език на омразата, а само преди седмици извади оръжие по време на сблъсъци с палестинци в Източен Йерусалим с викове "Ние сме стопаните на земята тук, запомнете това, аз съм вашият стопанин."

Същото публикува и в социалните мрежи на следващия ден след изборите: "Дойде времето за истинско дясно правителство. Време е да станем стопани на земята си!"

Итамар Бен Гвир Снимка: БГНЕС
Итамар Бен Гвир

Именно на Нетаняху ще се падне да овладее най-радикалните точки от дневния ред на Смотрич и Бен Гвир, а като се вземе предвид факта, че без тях правителство не би могло да има, подобна задача никак няма да е лека.

Не че преди не е имало коалиции между Лукуд и ултра-консервативни партии. Това се е случвало при всички управления на Нетаняху, само че винаги досега е имало някой буфер в лицето на по-умерени и секуларни политици като Бени Ганц, Яир Лапид, Авигдор Либерман, Гидеон Саар, Ципи Ливни или Ехуд Барак.

Днес всички те са негови политически опоненти, които изпуснаха възможността да изградят съгласие помежду си и окончателно да го изхвърлят от политиката, а страната върви от своето най-разнородно и пъстро правителство в историята си към това, което със сигурност би представлявало най-консервативното досега.

Място, където дори Нетаняху ще изглежда умерен.

През годините той се доказа като изключително гъвкав и комбинативен политик, способен да се измъква от практически всяка една ситуация, скандал и обвинение. Без съмнение крайно противоречив по отношение на много въпроси и използващ спорни методи в своята работа.

Сега единствено "Крал Биби" остава единствената преграда между ултра-консервативните и техните крайни възгледи за бъдещето на една от ключовите държави за стабилността на Близкия Изток. 

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените