Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Някога беше "Швейцария на Близкия изток", но днес Ливан е символ на корупцията

Едно съдебно разследване обаче може да промени това Снимка: Getty Images
Едно съдебно разследване обаче може да промени това

Колко зле може да бъде една държава? В България сме свикнали да се оплакваме от тукашната реалност, и макар да имаме сериозни основания за това, все пак немного далеч от нас, има и места, където хората живеят в една наистина перманентна криза.

Едно от тях е Ливан - държава, която някога е наричана "Швейцария на Близкия изток", но днес ООН определя ситуацията там като "една от най-катастрофалните финансови кризи в историята на света".

В края на миналата седмица положението достигна най-високата точка на ескалация за последните повече от 10 години, след като протест на шиитските военно-политически организации Хизбула и Амал се превърна в кървава баня, когато снайперисти от друга групировка откриха огън по протестиращата тълпа.

Това предизвика въоръжен отговор и в рамките на цял един ден столицата Бейрут заприлича на военна зона заради сблъсъци и престрелки между въоръжени банди.

Все пак властите разполагат войници и бронирани машини, за да овладеят кризата, но крайната сметка е шестима загинали и десетки ранени.

Причината за протеста е недоволството на Хизбула и Амал срещу съдебния следовател Тарик Битар, отговорен за разследването на гигантската експлозия на пристанището в Бейрут от лятото на миналата година.

Тогава загинаха 218 души, а близо 6500 са ранени, след като няколко хиляди тона амониева селитра, съхранявана неправилно в склад в продължение на години, се запали. Последвалата експлозия нанесе огромни щети на Бейрут, оставяйки без дом над 300 000 души и задълбочавайки изключително тежката криза, в която се намира страната.

Към настоящия момент ситуацията е такава, че седмичните хранителни продукти на едно домакинство могат да струват колкото месечна заплата, банките не позволяват на хората да теглят пари, има остър дефицит на чужда валута, местната такава е загубила 90% от стойността си, по бензиностанциите се редят огромни опашки от автомобили, а от миналата седмица насам е наложен и режим на тока за по-голямата част от страната, защото двете най-големи електроцентрали спряха да работят.

В тази връзка разследването на Битар се явява с фундаментална важност за ливанското общество.

Традиционно то е изключително разделено и дълбоко фрагментирано на религиозен и политически принцип. Продължилата 15 години гражданска война, чуждестранните окупации и директни намеси на външни сили, наред с войната в Сирия и наплива от около милион бежанци, само задълбочават съществуващите разделения и превръщат страната в една бомба със закъснител.

Като добавка към всичко е и специфичната политическа система, основана изцяло на религиозен принцип, при която властта се разпределя между партиите въз основа на религиозната им принадлежност. В тази система една голяма част от политическите лидери, командири от времето на гражданската война, религиозни водачи или наследници на стари политически кланове, капитализират от разделенията и създават един порочен кръг от корупция, непотизъм и олигархизъм.

А в олицетворение на цялата система се превръща именно експлозията на пристанището в Бейрут.

Затова и тук някъде се явява разследването на Битар и неговите колеги, което представлява най-същественото чисто правно предизвикателство срещу текущото политическо статукво.

Цялата история на страната от последните десетилетия е маркирана от конфликти, поръчкови убийства и въоръжени сблъсъци. Никога досега обаче не е имало високопоставени личности, които да бъдат изправени пред съд. Без съмнение това се дължи на цялостната корупционна среда, където наказателната система е пряко зависима от външни фактори.

Така разследването на Битар представлява нещо като прецедент в историята на Ливан, тъй като за първи път има налице подобно действие срещу представители на политическия елит.

Самият той пое работата в началото на тази година, като продължи дейността на своя предшественик съдия Фади Сауам, който по безпрецедентен начин повдигна обвинения в престъпна небрежност срещу бившия служебен премиер Хасан Диаб и няколко бивши министри.

Битар, от своя страна, разшири обхвата на разследването като включи в него още няколко високопоставени политици и генерали, всички от различни религиозни групи - сунити, шиити и маронити.

Семейства на жертви, активисти и правозащитни организации подкрепят действията на Битар. Срещу него обаче е изправена една съпротива, водена от Хизбула, но включваща представители и на други религиозни групи в страната, които го обвиняват в пристрастност и политизация и използват всички възможни средства, за да го отстранят от длъжност.

Реално нито маскираните бойци на Хизбула и Амал, които се появяват миналата седмица, за да подкрепят протеста срещу Битар, нито снайперистите, които вероятно си мислят, че защитават разследването, имат интерес то да успее.

Всъщност обвинените за иницииране на престрелките са от християнската маронитска партия "Ливански сили", която е бивша въоръжена милиция и един от представителите на традиционния елит.

За тях е важно разследването да претърпи провал, тъй като то вече провокира дебат в общественото пространство за налагането на истински реформи.

Преди две години цялата страна бе залята от масови протести, които надскочиха традиционното религиозно разделение и обединиха хора с различен произход в исканията им за промяна на съществуващия модел и най-вече независими разследвания срещу корумпирани политици и бизнесмени. След това се случи трагедията с експлозията, която даде нов устрем на общественото недоволството.

Оттук насетне следват важно месеци за Ливан.

Бъдещето на самото разследване, ако запази своя независим характер, би могло да има регионални последици. В Близкия изток има много места, където властва селективното правосъдие, а корупцията по високите етажи на властта се смята за нещо почти нормално.

Така че един успех в Ливан може в един момент да се окаже регионален прецедент, който да послужи за пример. Или пък предупреждение.

Най-четените