Едва ли в цялата си кариера германският канцлер Ангела Меркел има друга фраза, която е донесла по-голям ефект от онова "Wir schaffen das" през 2015 г. - "Ние можем да го направим!".
Думите ѝ тогава имаха за цел да уверят германците, че страната им има силите да поеме една сериозна и наистина тежка отговорност - да приеме бягащите от Близкия изток към Европа бежанци.
За няколко седмици в Германия бяха дошли през т.нар. "Балкански маршрут" над 10 000 души - предимно от Сирия, но също така и от Северна Африка, Ирак или Афганистан. По пътя си те бяха се сблъскали с тонове враждебност, особено от страна на Унгария (и честно казано - още на българската граница), а медийното отразяване на въпроса варираше от почти панически викове за насилствена подмяна на етническия състав на Европа до не по-малко тревожни материали за отношението на местните власти към изстрадалите бежанци.
В този момент се намеси Меркел с нейното "Ние можем..." Решението на германския канцлер беше взето без предварителни разговори и обсъждания с другите държави членки на ЕС, пренебрегваше до голяма степен Дъблинските регламенти (които обаче се оказваха крайно неработещи в ситуацията), като вместо това даде зелена светлина за всички онези мигранти, търсещи по-добър живот в уютната и подредена Германия.
Само за 2015 г. близо половин милион души подадоха молби за убежище в страната. През следващата година броят им се увеличи до 750 хил. души. Томас де Мейзиер, който по онова време беше вътрешен министър на страната, призна в едно свое скорошно интервю, че е имало "моменти, когато бяхме изпуснали контрола". Неговият наследник Хорст Зеехофер, тогава премиер на Бавария, веднъж нарече ситуацията през 2015 г. "върховенство на несправедливостта".
И до днес, когато говорим за решението на Меркел да отвори границите на Германия и да покани бежанците в страната, се отнасяме като към може би най-спорното действие на цялото десетилетие.
Ако едни критикуват канцлера заради липсата на диалогичност при вземането на това решение, както и за хаоса, който последва, според други алтернативата на действията ѝ би била дори още по-лоша и изпълнена с хаос и анархия.
Общото мнение, което изплува на преден план обаче, е, че във всеки случай Меркел не трябваше да действа толкова самосиндикално. Решението ѝ тогава настрои мнозина в Европа срещу Германия, а до днес много хора я обвиняват както за престъпленията, извършени от мигранти по целия континент, така и за силното одесняване на Европа.
Бежанската вълна доведе със себе си огромен пик на консервативните и крайнодесни партии и идеологии, която на места в Европа, включително и в самата Германия, дори достигна до форми на екстремизъм и тероризъм. Никой не оспорва факта, че именно прииждането на мигрантите беше факторът, който задейства това "одесняване".
Някои пък стигнаха дотам да хвърлят върху Меркел вината за това, че толкова много хора са се издавили в Средиземно море.
"Реалистичното и отговорно нещо би трябвало да бъде спазването на закона... Ако хората бяха отклонени от самото начало, по-малко от тях щяха да тръгнат на това пътешествие и по-малко биха се удавили в Средиземно море", коментира Готфрид Курио от крайнодясната партия "Алтернатива за Германия".
Истината обаче е, че Меркел си спечели и немалко привърженици с този си ход.
На 5 септември 2015 г. "Ню Йорк Таймс" писа, че Германия е "протегнала отворена ръка" към бежанците, а телевизия "Ал Джазира" обяви, че "Германия отвори врати и граници за всички, които търсят убежище и сигурност".
И днес много държави в Близкия изток признават Меркел за човека, който не пренебрегна хората в нужда и напук на всичко им подаде ръка.
Скептици, разбира се, не липсват. Според много германци страната им е поела доста повече чужденци, отколкото би могла да се справи. Според други причина за всичко това може да се търси в изначалната вина, която страната изпитва заради нацизма и Втората световна война. За трети пък обаче Германия все още има за какво да плаща на света, именно по този параграф.
Резултатът безспорно е един - решението на Меркел раздели нацията.
Впоследствие дори самата тя определи действията и думите си като прибързани. На партийна конференция през декември 2016 г. тя обяви, че ситуация като тази в края на лято 2015 г. "не може и не трябва да се повтаря". След това германското правителство въведе по-рестриктивна политика в областта на предоставянето на убежище.
Ефектът обаче беше вече постигнат - ударът, който понесе нейният Християн-демократически съюз (ХДС) по отношение на доверие и рейтинг, доведе до рекордно ниски представяния на избори, загуба на депутатски места - както в отделните провинции, така и в Бундестага. Едва кризата с коронавируса възвърна доверието на германците в християндеморкатите.
Не по-малък беше ударът и върху коалиционния им партньор в управлението на страната - социалдемократите от СДП. От твърда втора политическа сила, в момента те са изпаднали до четвърта, а тяхното пространство в лявото все по-силно се заема от Зелените. Разбира се СДП не могат да винят само решението на Меркел да покани бежанците - годините на коалиция с християндемократите на Меркел обезличиха сериозно партията. И все пак факторът на отворената политика спрямо мигрантите също изигра своята роля.
В самата партия все още приемат с горчилка решението на канцлера да не сподели предварително с тях един по-подробен план за действие в тази ситуация. И мнозина са на мнение, че е било нужно страната да проведе един далеч по-сериозен дебат по темата, преди Меркел да отвори вратите за мигрантите.
Подобен ход безспорно би дал на самото общество повече време да свикне с идеята за подобно приемане на мигрантите. От друга страна обаче, такова забавяне можеше наистина да насити още повече напрежение в Европа. Или пък просто да доведе до безсрочно отлагане на идеята на канцлера за привличане на чужденците в страната.
Защото за едно нещо можем да сме съгласни всички - в това отношение Меркел имаше план. Този план може и да не се случи на практика, но е безспорно, че действията на канцлера бяха мотивирани от своята си логика.
Застаряващата Германия има нужда от млада работна ръка, а много от бегълците от Близкия изток са лекари, инженери, техници и ред други специалисти, от които германската икономика би могла да се облагодетелства. Паралелно с това бизнесите в страната могат да се възползват и от появилата се сравнително евтина работна ръка за всички онези дейности, за които обикновеният германец дори избягва да мисли - събиране на боклук, работа по полето, работа в заводи, кланици и т.н.
Въпросът е доколко плановете на канцлера се реализираха и до каква степен бежанците от Близкия изток и Северна Африка успяха да се интегрират?
Дори днес, пет години след "Wir schaffen das", все още мигрантите много по-трудно си намират работя сравнено с обикновените германци. Само около половината от хората, които са дошли в Германия от 2013 г., са били наети на работа и са си плащали осигуровките, показва проучване от 2020 г. на Института за изследване на заетостта (IAB).
Оттам обаче отчитат и пандемията от коронавирус, която също оказва влияние в този случай - много от онези, които са избягали в Германия от родните си страни, са били уволнени покрай заразата.
Трудностите на пазара на труда оказват влияние и върху престъпността. Според годишния доклад за престъпността в контекста на имиграцията, издаден от Федералната служба за криминална полиция, имигрантите са несъразмерно замесени в насилствени престъпления, включително убийства, нападения и изнасилвания. Но отчасти това е така, защото голяма част от имигрантите са млади мъже без работа - група, която по-често е виновна за подобен род престъпления.
И все пак някои хора в управлението на страната започват да намекват, че тази ситуация е само временна и че в един момент предоставеното убежище може да бъде оттеглено.
Говорителят по въпросите на вътрешната политика на ХДС - Патрик Зенсбург - заяви, че трябва да се прави разлика между търсещите убежище и икономическите мигранти, дошли в Германия в търсене на работа.
"За мен защитата на бежанците е преди всичко временна защита. Всеки, който иска да дойде тук, за да живее и работи постоянно, разполага други средства за това, стига да има необходимата квалификация и да приема нашите ценности", коментира той.
Политологът Херфрид Мюнклер казва, че 2015 г. е "изложила на бял свят един разрив в немското общество" и е радикализирала политиката - както в страната, така и в Европа.
"Тенденцията към политическия център, която видяхме преди, приключи", смята той.
Пет години след известното изявление на Меркел наистина ли германското общество показа, че може да се справи с предизвикателството?
Бившият министър на вътрешните работи Де Мейзиер заяви, че страната поне е постигнала значителен напредък по отношение на мигрантите. Колегата му в ХДС Зенбург коментира, че Германия "е овладяла добре кризата с бежанците през 2015 г., като цяло."
Ирен Михалич от Зелената партия е на мнение, че задачата с мигрантите все още не е довършена, тъй като "интеграцията не се случва за една нощ". Според нея страната трябва да продължи да работи върху въпроса на всички нива.
Немското общество остава разделено по отношение на имиграционната политика и това дали правителството се е справило с кризата.
Около 60% от германците смятат, че страната им е могла и по-добре да реагира по отношение на проблема с бежанците, докато 40% са на мнение, че това е било най-доброто решение към момента. Оконачателната присъда обаче остава в ръцете на историята и това какво ще се твърди десетилетия след това за прословутото "Ние можем да го направим".
