Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Напук на своите генерали Тръмп изтегля още войски от Ирак и Афганистан

А според "Ню Йорк Таймс" военните му съветници с усилия са го спрели да започне атака срещу Иран Снимка: Getty Images
А според "Ню Йорк Таймс" военните му съветници с усилия са го спрели да започне атака срещу Иран

Един последен капан за началото на мандата на Джо Байдън - така може да се определи решението на Доналд Тръмп и неговата администрация да задействат ново редуциране на американските военни сили по горещите точки зад граница.

Пентагонът е разпоредил ново намаляване на броя на американските войски в Афганистан и Ирак, като до 15 януари войниците там трябва да бъдат редуцирани с около 2500-2000 души в Афганистан (почти наполовина) и 500 души в Ирак. Това става ясно от съобщение от Белия дом.

Действията на Тръмп идват на фона на протести на висши военни и дипломати, които оценяват щетите за мира и стабилността, които подобен ход може да нанесе. Въпреки това обаче след чистката в самия край на мандата на настоящия американски президент по върха в Пентагона, неговите планове ще бъдат задействани без реална съпротива.

Миналата седмица Тръмп разпореди мащабни рокади в ръководството на Пентагона, отстранявайки военния си министър Марк Еспър, както и някои други висши военни от ръководството на американската армия.

На тяхно място той разположи свои лоялисти, споделящи неговото собствено разочарование от продължаването присъствие на американски войските във военните зони.

Според "Ню Йорк Таймс" висшите военни с усилия са спрели желанието на Тръмп да предприеме военен удар срещу Иран, за да спре набираща сили ядрена програма на страната. Те са го предупредили, че една такава атака може да доведе до сериозна ескалация и да вкара Америка в един по-широк международен конфликт, който няма да може да се разреши с години. Въпреки това обаче те не са успели да го разубедят за действията в Афганистан и Ирак.

Самото решение за изтеглянето на войските е дошло през уикенда, макар официална заповед за това все още не е връчена на генералите, споделят пред CNN и Euronews източници в Пентагона, пожелали да запазят анонимност. Приготовленията за изпълнение на новите заповеди обаче са започнали вече.

В момента в Афганистан има между 4500-5000 военнослужещи и над 3000 в Ирак. Съгласно планираната заповед съкращенията на войските ще бъдат завършени само пет дни преди новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън да встъпи в длъжност, поставяйки го в сложна ситуация.

По този начин той ще бъде оставен с далеч по-малко сили зад граница и то в региони, които са все още твърде нестабилни. По този начин външната политика на Байдън ще трябва или да заложи на връщане на войски, което ще бъде прието изключително зле на родна земя, или ще трябва да се оправя със значително по-малко сили на терен в тези проблемни точки.

Новият шеф на Пентагона Кристофър Милър намекна за изтеглянето на войските през уикенда.

Във внимателно формулирано послание към партньорските сили той коментира, че САЩ остават ангажирани със завършването на войната срещу "Ал-Кайда", но въпреки това предупреди, че страната ще промени стратегията си, за да избегне минали грешки, които не са довели тази битка до край.

Ключов момент в посланието му е изказването, че "всички войни трябва да приключат". Или поне тези, в които САЩ имат активно участие.

"Тази борба беше дълга, жертвите ни бяха огромни и мнозина са вече уморени от войната. Аз съм един от тях. Прекратяването на войните изисква компромис и партньорство. Срещнахме предизвикателството и дадохме всичко от себе си. Сега е време да се приберем", се казва в посланието на Милър.

Ускореното оттегляне на военни сили обаче противоречи на всички съвети на военното ръководство на Пентагона към Тръмп до момента. Особено остър противник на тази идея е ген. Франк Маккензи, върховен командващ на американските сили за Близкия изток.

Според официални представители на Белия дом американските военни командири на терен ще могат да пригодят стратегиите си дори и с частично изтегляне на персонала. Плановете на Пентагона са такива, че да позволят задържането на борбата срещу тероризма в Афганистан, като същевременно с това ще им се даде повече време за премахване на критично оборудване.

Въпреки това обаче критиките на ген. Маккензи и други военни от висшето командване посочват, че едно прибързаното изтегляне може да подкопае продължаващите мирни преговори между талибаните и представители на афганистанското правителство.

Паралелно с това американските сили в Афганистан също така са от решаващо значение в борбата с "Ислямска държава". Групировката държи ключови територии в страната и действа агресивно в опитите си да разшири контрола си.

В кампанията си за Белия дом Джо Байдън също говореше за връщането на американските войници у дома, но неговата позиция по въпроса е далеч по-мека. Според него някои войски могат да останат в Афганистан, за да се съсредоточат върху мисията за борба с тероризма.

"Американците с право са уморени от тази най-дълга война в историята ни, аз също съм. Но ние трябва да прекратим войната отговорно, по начин, който гарантира, че ще предпазим родината си от следващи заплахи и също така, че няма никога да ни се наложи да се върнем обратно", коментира Байдън в едно от интервютата си по време на президентската кампания.

В досегашните планове на Пентагона се предвиждаше намаляване на американските сили в Афганистан до около 4500 души към средата на ноември. Според военното командване на терен слизането под този брой трябва да се основава на условията на място, включително измеримо намаляване на атаките на талибаните срещу афганистанските войски - нещо, което все още не се случва на практика.

Излизането на Америка от Афганистан след 19 години на военни действия беше заложено в споразумението, което Вашингтон постигна с талибаните през февруари.

В това споразумение се предвижда американските войски да се изтеглят от страната в рамките на 18 месеца, при условие че талибаните спазват ангажимент за борба с терористичните групи, особено "Ислямска държава".

Този сравнително дълъг период беше поставен, за да може американските сили да изтеглят от Афганистан и голямо количество специално оборудване - фактор, който отнема значително време.

През последните месеци от Белия дом идва разнопосочна информация относно американските сили в Афганистан.

На 7 октомври президентът Тръмп публикува туит, в който твърди, че до Коледа "храбрите мъже и жени, които служат в Афганистан", трябва да са си по домовете. 

Това наложи съветникът по националната сигурност Робърт О'Брайън впоследствие да излезе с коментар, че думите на президента просто изразявали надежда, а не конкретно намерение.

Той също така пусна мухата за свеждане на персонала в Афганистан до 2500 души към началото на 2021 г. - нещо, което след това представители на министерството на отбраната заявиха, че не са получавали като конкретни заповеди.

САЩ нахлуха в Афганистан в края на 2001 г. след терористичните атаки от 11 септември. Войната се проточи през три президентски администрации, въпреки многократните усилия за постигане на окончателна победа над действащите в Близкия изток терористични групи.

Американските сили така и не успяха и с другата си задача - да изградят стабилна администрация в страната, която да може сама да издържи на атаките на талибаните и на други местни групировки, така че силите на НАТО спокойно да могат да напуснат страната.

Най-четените