В един и същ ден на 25 октомври Русия направи голяма крачка към изтегляне от важното международно споразумение за забрана на ядрени тестове и проведе мащабно учение за извършване на масиран ответен ядрен удар.
Симулацията не представлява пряко нарушение на ангажиментите по договора, доколкото той регулира преди всичко атомните експлозии.
Само че без съмнение двете действия са напълно синхронизирани и провокират съмнения за подновяване на отдавна забравената ядрена надпревара.
В сряда горната камара на парламента гласува за отмяна на ратификацията и сега остава само да бъде положен подписът на президента Владимир Путин, който още от началото на годината намеква за подобно нещо.
Мотивите на Кремъл са, че позицията на Русия в областта на ядреното въоръжаване трябва да се приравни с американската. Вашингтон е подписал, но все още не е ратифицирал договора и съответно не е официално ангажиран по него.
Все пак САЩ не са правили ядрени тестове от десетилетия и в голяма степен се придържат към неговите рамки.
Какво все пак представлява Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT)?
- Налага пълна забрана на ядрени експлозии, включително тестове на суша, под земята или във вода;
- Установява редица споразумения, които позволяват създаването на глобална мрежа от наблюдателни станции и е част от международната правна архитектура за регулиране на ядрените оръжия;
- Приет е от ООН през 1996 г. с идеята да бъде един от тласъците за пълно премахване на ядрените оръжия;
- Подписан е от 187 държави, но така и не влиза официално в сила, тъй като не е ратифициран от всички 44 страни, които разполагат с ядрени реактори към онзи момент;
- Китай, Египет, Иран, Израел и САЩ са подписали, но не са ратифицирали Договора; Индия, Северна Корея и Пакистан изобщо не участват;
- Великобритания, Франция и Русия са го подписали и ратифицирали;
- Макар и да не е в сила, CTBT превръща ядрените тестове в пълно табу;
- Единствено Северна Корея е правила активни ядрени тестове в този период.
Конкретно Русия става част от Договора през 2000 година след споразумение между Путин и Бил Клинтън. Москва го ратифицира, а Вашингтон - не.
Това е основен довод за Русия, която твърди, че следва поведението на САЩ, но не отчита поведението на страни с ядрени амбиции като Китай, Северна Корея, Иран, Израел, Индия и Пакистан.
Путин изцяло е насочил обвиненията си към САЩ и действа последователно още от началото на годината, когато обяви, че страната му замразява преговорите с Вашингтон за подновяване на споразумението New START за намаляване на стратегическите настъпателни оръжия.
За момента приоритет за руския президент е преди всичко сблъсъкът със Запада, а не неразпространението на ядрените оръжия и работата за тяхното премахване.
Неслучайно използва CTBT и New START като лостове за оказване на натиск и най-вече сплашване на либералната международна общност, където спомените и страховете от времената на Студената война все още са живи.
В Европа и САЩ едва ли има по-притеснителни гледки по телевизията от кадри на руско учение за нанасяне на стратегически ядрени удари.
Извън посяването на страхове и съмнения, Путин няма какво друго да спечели, ако окончателно подпечата изтеглянето от CTBT. Нито ще допринесе за сигурността на страната си, нито ще принуди Вашингтон да намали подкрепата за Украйна.
Още повече, че в технологично отношение САЩ и Русия са достатъчно напреднали, че да нямат нужда да провеждат тестове чрез експлозии. За последно подобни са правени от тях съответно през 1992 и 1990 година.
Тоест Русия може да извърши такъв тест не от необходимост, а само и единствено като крайно средство за сплашване.
От друга страна обаче ще подрони доверието в себе си като страна с водеща роля в процеса на ядрено разоръжаване.
Не само това - ще поощри опитите на Иран и Северна Корея, които никога не са демонстрирали кой знае какви морални скрупули по отношение на ядрените оръжия.
