Изборите за президент в САЩ са на по-малко от месец разстояние, а битката между двамата кандидати - излъченият от републиканците Доналд Тръмп и фаворита на демократите Камала Харис, става все по-ожесточена.
Те ще се борят за вота на близо 240 млн. избиратели, които имат право на глас за вота на 5 ноември.
Любопитното в случая обаче е, че гласовете на много по-малък брой хора на практика ще имат решаваща роля за резултата от вота и това кой ще стане следващият американски президент.
Заради специфичната си избирателна система, която разчита на електори, назначени от всеки щат, които формално избират президента и вицепрезидента, вотът от ключовите щати на практика решава цялата битка.
Тези електори са общо 538 и се разпределят на база населението във всеки щат и като общо съотношение. По-ключовото обаче как се избират тези електори в отделните щати - практиката е победителят във вота в конкретния щат да взима всички негови представители, вместо те да се разпределят пропорционално.
Така дори и един кандидат да има 49%, основният му опонент да има 48%, а за други кандидати да са гласували останалите 3%, победителят взима всички електори от дадения щат.
Това означава, че в голямата си част американските щати традиционно са "червени" - републикански, или сили - крепкост на демократите.
Останалите, т.нар. swing states (или "люлеещи се" щати) се оказват в ключовата роля на балансьори, които дават предимство за едната или за другата партия.
На този вот сега по всичко личи, че седем щата - Аризона, Джорджия, Мичиган, Невада, Пенсилвания, Северна Каролина и Уисконсин, ще държат ключовете за Белия дом.
Там, поне до момента, социологическите данни не са успели да забележат ясна преднина за нито един от двамата основни кандидати за президент.
Каква е ситуацията на терен в тези седем щата?
Аризона - 11 гласа в Електоралната колегия
От 1976 г. насам щатът само два пъти е дал победа на демократите, като вторият път беше на предните избори през 2020 г., а преди това - през 1996 г. при преизбирането на Бил Клинтън.
През 2020 г. Джо Байдън взе победата там с преднина от едва 0,3 процентни пункта, като в Аризона тогава беше една от най-оспорваните битки между него и Тръмп. През 2016 г. обаче Тръмп победи с преднина от 91 хил. гласа пред Хилари Клинтън.
На тези избори ключов се очертава въпросът за правото на аборт, след като Върховният съд на щата взе решение през април тази година да потвърди закон от 1864 г., забраняващ всички аборти "с изключение на тези, необходими за спасяването на живота на жената".
В крайна сметка щатският сенат отмени въпросния 160-годишен закон, а на 5 ноември Аризона ще гласува и поправка в щатската си конституция, която да гарантира на жените правото на аборт до 24 седмици след зачеването на плода.
Другият ключов въпрос, който ще има решаващо значение за вота, е имиграцията. Аризона има 600-километрова граница с Мексико, през която често влизат нелегални имигранти.
В началото на тази година отдалеченото селце Сасабе се превърна в гореща точка за влизане в САЩ. Оттогава насам обаче броят на мигрантите, влизащи в Аризона, е спаднал до най-ниската си точка от три години. Междувременно Доналд Тръмп продължава с посланията си, че ще организира най-голямото депортиране на нелегални имигранти в историята на САЩ.
Около една четвърт от гласоподавателите в щата са латиноамериканци. На последните президентски избори тази група гласува в отношение на 3:1 в полза на Джо Байдън спрямо Доналд Тръмп.
Въпреки това обаче последните социологически проучвания показват, че подкрепата от латино избирателите за Камала Харис остава по-ниска от нивата, на които се радваше Байдън преди 4 години.
Джорджия - 16 гласа в Електоралната колегия
През 2020 г. Джо Байдън стана първия демократ от Бил Клинтън (1992 г.) насам спечелил вота в южния щат. Неговата победа обаче дойде при само 0,2 процентни пункта разлика спрямо Доналд Тръмп - най-ниската в цялата страна.
Кандидатът на републиканците прие тежко загубата в Джорджия и щатът се превърна в центъра на усилията му да отмени резултата от вота. Така срещу него миналата година бяха повдигнати обвинения за намеса в изборите в щата.
Тръмп все още е изправен пред осем обвинения, но до декември поне делото е в пауза заради изборите.
Според проучваният до момента той води пред Харис, която обаче се радва на много силна подкрепа сред чернокожите избиратели в щата - 3/4 от тях се очаква да гласуват за кандидатката на демократите.
Тръмп набира подкрепа сред чернокожите гласоподаватели от юли, но демократите се надяват да обърнат тази тенденция, включително с автобусна обиколка на Камала Харис и Тим Уолц в щата.
Мичиган - 15 гласа в Електоралната колегия
Между 1992 г. и 2012 г. щатът е сериозна синя крепост на демократите, но през 2016 г. Доналд Тръмп успява да грабне победата там с малка преднина пред Хилари Клинтън - 47,5% срещу 47,3%.
През 2020 г. Мичиган се върна на страната на демократите, подкрепяйки Байдън с близо 3% разлика пред Тръмп. Сега нещата отново са на кантар.
Може би най-ключовата демографска група в случая са хората от работническата класа. Щатът е известен със своята автомобилна индустрия и със силните си профсъюзи. И макар демократите традиционно да са "лявата" партия в САЩ, реториката на Тръмп за акцент върху работните места на американците може да спечели гласуващите тук.
Трябва да се отбележи, че Мичиган има най-големия дял жители от арабски произход в цялата страна. Доскоро тази група стоеше твърдо зад Джо Байдън и демократите, но на фона на американската подкрепа за Израел във войната в Газа, тя охладня значително.
Ключов фактор в случая може да се окаже по-твърдия тон на Харис към Израел с надеждата, че тя ще е по-съпричастна към палестинската кауза от Доналд Тръмп, който е категоричен поддръжник на Израел.
Невада - 6 гласа в Електоралната колегия
В пет от последните 8 вота за президент на САЩ победата в Невада е била спечелена на косъм, което прави щата един от традиционно най-оспорваните. Въпреки това от 2008 г. насам победата там неизменно отива за демократите.
Преди оттеглянето на Джо Байдън от надпреварата социологическите проучвания показваха значителна преднина за Доналд Тръмп. Оттогава насам обаче Харис сви значително разликата и сега дори има леко предимство пред опонента си от републиканците.
Ключовият въпрос в кампанията в Невада е икономиката, тъй като там безработицата е една от най-високите в цялата страна - 5,4%, а в щатската столица Лас Вегас делът на безработните достига 6,7%.
Много важна и за двете партии ще е демографската група на латиноамериканците, като републиканците се надяват да има силна тенденция за откъсването на голяма част от нея от орбитата на демократите.
От своя страна, демократите ще разчитат на факта, че Камала Харис не е бял мъж в пенсионна възраст, за да привлекат по-младите избиратели към себе си.
Друг фактор, който потенциално може да заработи в полза на синия лагер, е фактът, че Невада е един от щатите с най-разнообразно по етнос население, което традиционно играе положителна роля за тях.
Около 40 процента от електората са латиноамериканци, чернокожи или от азиатски произход - все групи, които подкрепят Харис в по-висок процент, отколкото Тръмп.
Пенсилвания - 19 гласа в Електоралната колегия
Със сигурност победата в щата ще има сериозно значение за определяне и на крайния победител в изборите. Традиционно Пенсилвания е синя крепост, но през 2016 г. щатът беше спечелен от Тръмп с крехка преднина. През 2020 г. пък Байдън взе победа с преднина от 1,2%.
Причината за това разколебаване на гласовете за демократите е фактът, че в последните години промишлеността в щата запада сериозно, което коства много работни места. А именно работническата класа се смята за ядрото на вота в Пенсилвания.
Сега икономиката отново ще бъде водещата тема в кампанията. От една страна, Тръмп се надява на факта, че по време на управлението на Джо Байдън инфлацията в Пенсилвания се повиши значително - повече от всеки друг щат, а скокът в цените за живот притиснаха много от гражданите. Смята се, че 1 от всеки 8 живеещи в щата страда от несигурност по отношение на храна.
Надеждата на демократите идва от започнатите от администрацията на Джо Байдън големи инфраструктурни проекти в Пенсилвания, които създават работни места. За Камала Харис от значение ще е и подкрепата на профсъюзите.
Големите градове като Филаделфия и Питсбърг клонят към Харис, докато в подкрепа на Тръмп се очаква да гласуват избирателите от малките населени места, показват социологическите проучвания.
Северна Каролина - 16 гласа в Електоралната колегия
По традиция Северна Каролина е крепост на републиканците, като от 1980 г. насам само веднъж щатът е гласувал за демократите - през 2008 г. за първия мандат на Барак Обама. От 2012 г. насам обаче разликата, с която червените взимат Северна Каролина е минимална.
Въпреки това обаче в момента кандидатите изглеждат с изключително изравнени позиции, макар и с лека преднина за Доналд Тръмп.
Също както в Джорджия, Камала Харис разчита на афроамериканците и младежите. Демократите ще положат усилия да увеличат вписванията на хора в избирателните списъци и да насърчат избирателната активност.
От полза може да се окаже и фактът, че сегашният губернатор на щата Рой Купър също е демократ.
Въпреки това обаче Тръмп има силна база в Северна Каролина и пет посещения там по време на кампанията, за да затвърди позициите си.
Уисконсин - 10 гласа в Електоралната колегия
От 1988 г. насам само веднъж щатът е подкрепил кандидат на републиканците и това е Доналд Тръмп през 2016 г. Въпреки това на вота през 2020 г. победата на Джо Байдън дойде с под 1% разлика.
Оттогава насам републиканците превърнаха Уисконсин в един от приоритетите си. Националният конгрес на Републиканската партия се проведе в Милуоки и самият Тръмп каза: "Ако спечелим Уисконсин, ще спечелим всичко".
В негова подкрепа играе и фактът, че това е щатът, в който независимият кандидат Робърт Кенеди имаше най-сериозна подкрепа. Преди месец той обяви оттеглянето си от надпреварата и подкрепи Тръмп.
Харис също оценява Уисконсин като много важна цел в президентската си кампания. Тя разчита на работническата класа и на по-прогресивната част от населението да ѝ донесат победа.
Последните проучвания показват лека преднина за нея пред кандидата на републиканците.
Други важни щати, които да следим
Още два щата трябва да бъдат следени отблизо за възможността да обърнат тенденцията и да "сменят цвета си" на изборите, макар шансовете за това да са далеч по-малки. Това са Флорида и Тексас. И двата към момента по-скоро подкрепят Доналд Тръмп.
Въпреки това победата във Флорида на последните пет президентски вота е с изключително малка преднина, а управата на губернатора Рон Десантис предизвика доста гневни реакции сред по-прогресивните избиратели, което може допълнително да ги мотивира.
Междувременно в Тексас все по-сериозно се наблюдава вълна от миграция от Калифорния заради по-добрите данъчни условия. Макар идващите да се наслаждават на по-ниските си данъци върху парите и имотите, те често имат по-прогресивни политически възгледи. Освен това си струва да се отбележи, че и при двата мандата на Барак Обама Тексас гласува за него.
Все пак анализаторите са на мнение, че обрат в двата щата трудно ще се види сега.
Какво е разпределението на силите към момента?
Към момента според платформата "270 to win", която следи електоралните изследвания и разпределението на подкрепата за кандидатпрезидентите, ако проучванията на социолозите се окажат верни, то на страната на Камала Харис би трябвало да има 226 електори, докато на тази на Доналд Тръмп - 219, при необходими 270 за победа в изборите.
Останалите електори идват от "люлеещите се щати". Затова и все още не може да се каже нищо за това кой ще победи на вота.
