Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Средиземно море - "Бермудският триъгълник" за бежанците

Европа трябва да търси начини за справяне с причините, а не с последствията Снимка: Getty Images
Европа трябва да търси начини за справяне с причините, а не с последствията

Потъването край бреговете на Гърция на препълнено с мигранти рибарско корабче вероятно е "най-ужасяващата трагедия", която се е случвала в Средиземно море, според европейския комисар по вътрешните работи Илва Йохансон.

Дотук намерените тела са 78, но броят на загиналите вероятно е много по-голям, тъй като още около 500 мъже, жени и деца се водят изчезнали. Спасените са 104, като се смята се, че общият брой пътници е бил между 600 и 750, натъпкани в малък рибарски кораб.

"Все още нямаме цялата информация какво се е случило, но изглежда, че налице имаме най-ужасяващата трагедия, която някога сме виждали в Средиземно море", каза в петък Йохансон на пресконференция в Брюксел.

Към момента се знае, че плавателният съд е тръгнал празен от Египет и е продължил към либийското пристанище Тобрук, за да натовари стотиците мигранти, чиято крайна цел била Италия.

Според гръцките власти местната брегова охрана е следяла отблизо корабчето в продължение на часове, като на няколко пъти са отклонени предложения за помощ. В някакъв момент двигателят на претъпкания плавателен съд отказва и тук някъде се появяват различните версии за това какво се е случило.

Гръцката брегова охрана твърди, че е настъпила масова паника на борда, която довела до преобръщане и почти мигновено потъване. Допреди това корабчето не е имало нужда от спасяване и се е движело без проблеми. Според друга версия изобщо не е имало развален двигател, като гръцки кораб опитал да изтегли мигрантите към брега, но неправилно поставени въжета довели до преобръщане.

От друга страна BBC използват данни от платформата за анализ и проследяване на морския трафик MarineTraffic, според които в продължение на часове е имало висока активност на плавателни съдове точно на мястото на трагедията.

Тоест корабчето почти не се е движело във време, в което гръцките власти твърдят, че е било на стабилен курс, без видими проблеми и спешна необходимост от спасяване.

Затова гръцката брегова охрана в момента понася сериозни критики, че не е направила повече и не е действала достатъчно бързо, за да помогне на бедстващия кораб. Вероятно официалната версия на Атина ще се промени поне още 1-2 пъти, преди да разберем какво се е случило в действителност.

Остават твърде много въпроси в какво състояние е било корабчето, дали е било в движение и съответно по какъв начин е трябвало да реагира гръцката брегова охрана.

Трагедията обаче хвърля и светлина върху бежанската криза в ЕС, при която всяка година десетки хиляди мигранти, бягащи от война, политическа, икономическа нестабилност и бедност, рискуват да поемат по изключително опасни пътища към Европа.

Неслучайно именно в региона на Централното Средиземноморие се намират може би най-смъртоносните мигрантски маршрути в света.

Данните на ООН показват, че за периода 2014 - 2022 г. над 26 000 души са загинали или са изчезнали в опит да прекосят Средиземно море по подобен начин.

Ситуацията се повтаря почти по идентичен начин всяка година щом настъпи пролетта и продължава до есента, когато вече условията за прекосяване на морето стават значително по-тежки.

Тази пролет още в рамките на първата седмица на април властите в Италия спасяват над 2000 души, останали в открито море. При един от тях почти се стига до трагедия, когато корабче с 440 души на борда остава на дрейв между Малта и Италия в продължение на дни, преди мигрантите да бъдат спасени при 11-часова операция.

Няколко дни по-късно друг плавателен съд с 400 души на борда също се налага да бъде спасен.

Само в периода между януари и април, и то преди началото на активния сезон, италианските власти регистрират 31 000 бежанци, което представлява увеличение с близо 8000 спрямо същия период през 2022 г. Основната част пристигат от Кот д'Ивоар, Гвинея, Бангладеш, Тунис и Пакистан.

В случая с потъналия миналата седмица плавателен съд става въпрос за пакистанци, египтяни, сирийци, афганистанци и палестинци. Арестувани са 8 контрабандисти с египетски произход, които са управлявали корабчето. Със сигурност ще бъдат изправени пред съда и ще понесат последствията от действията си, но реалността е, че на тяхно място ще се появяват нови и нови.

Злополучният кораб, който потъна край бреговете на Гърция миналата седмица Снимка: БГНЕС
Злополучният кораб, който потъна край бреговете на Гърция миналата седмица

Европейските държави просто не могат да намерят адекватен отговор на предизвикателството вече близо десетилетие. Първо бившият немски канцлер Ангела Меркел въведе своята политика на "отворени врати", която само и единствено стимулира увеличението на мигрантския поток, а след това договори сделка с Турция, за да се прекъснат маршрутите от там.

Направи се опит и за сделка с Либия във време, в което страната се управляваше от две различни правителства и не се знаеше всъщност кой какво управлява. Междувременно трафикантите не спираха да измислят различни начини, по които да заобикалят действията на всички морски операции на Европейския съюз.

Най-използваният беше да достигнат международни води и след това да зарежат мигрантите, разчитайки, че корабите и самолетите на европейските държави бързо ще открият и спасят изоставените в открито море хора.

В момента се прави опит да се постигне сделка с Тунис, а в началото на месеца пък се сключи трудно съгласие за ново споразумение за миграцията на общоевропейско ниво в рамките Съвета на министрите. То обаче тепърва трябва да минава през дебати в Европейския парламент и едва ли ще влезе в сила преди края на настоящата година.

Реформата предвижда система за солидарност между страните-членки. Те ще бъдат задължени да приемат определен брой бежанци, пристигащи в страна от Европейския съюз, която е подложена на миграционен натиск, или ако не го направят, трябва да предоставят финансова помощ.

Предвидени са и по-меки правила за връщането на тези, които нямат право на закрила или убежище в ЕС.

Споразумението само по себе си представлява крачка напред в координираните усилия на Европа, след като години наред страните не можеха да се разберат как да споделят отговорността, докато дебатът бе доминиран от политическа идеология и популизъм на национално и европейско равнище.

Последното така или иначе ще продължава да бъде фактор, имайки предвид характера на правителствата в държави като Унгария или Полша чиито предизборни кампании обикновено се градят на антимигрантска реторика.

За съжаление всичко това отново прескача по-важната тема за източника на проблемите.

Каквито и сделки за преразпределение на бежанци да договарят помежду си страните в Европейския съюз, хората няма да спрат да правят опити да пресичат Средиземно море в допотопни плавателни съдове. Цели общности в бедни държави от Северна Африка, Сахел или Близкия изток се изхранват от трафик, просто защото нямат други алтернативи за препитание.

Европа трябва да търси начини за справяне с причините за проблема, а не с неговите последствия. 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените