Дълги километри безкрайна джунгла и блата, болести, змии, глад, травми, трафиканти. Това са само част от предизвикателствата за стотици хиляди хора, които всяка година по един или друг начин опитват да пресекат най-опасния мигрантски маршрут в света.
Географите познават тази зона просто като Пролуката Дариен, но за много други така изглежда Адът на Земята.
Официални данни на Международната организация за миграция към ООН показват, че през 2022 г. близо 250 000 души са пресекли Дариен, провокирани от икономически и хуманитарни бедствия в родните си държави. Цифрата е двойно по-голяма в сравнение с 2021 г. и 20 пъти по-висока от средната годишна стойност за периода между 2010 г. и 2020 г.
Данните от първите три месеца за тази година показват още по-голям ръст. Според тях общо 87 390 души са навлезли по нелегален път там в сравнение с 13 791 за същия период за миналата година.
От своя страна УНИЦЕФ съобщава за рекорд от 25 431 деца и тийнейджъри от януари до април - осем пъти повече в сравнение с първите четири месеца на 2022 г.
Това са официални цифри. Неофициалните вероятно са далеч по-обезпокоителни, а общото между всички, които преминават е, че искат да стигнат до САЩ.
Пролуката Дариен e 100-километрова зона по границата между Колумбия и Панама, където се свързват континентите на Северна и Южна Америка в рамките на Централна Америка.
Представлява силно пресечена планинско-гориста местност, която е много слабо населена. Почти няма пътища, но за сметка на това компенсира с безброй реки и блата.
Теренът е тежък и труден за охрана, което превръща целия регион в идеално място за работа на картели и трафиканти. Именно те контролират и организират основните потоци на наркотици, оръжие, нелегални стоки и мигранти на север в посока Съединените щати.
Проблемът се задълбочава и от факта, че местните индиански общности са бедни и изолирани, като считат трафика за една от малкото възможности за собственото си оцеляване.
CNN цитира свои източници в правителството, според които престъпните организации са развили бизнес за стотици милиони долари годишно.
"Говорим за наистина огромни мащаби. Само че това е бизнес, който не се грижи за безопасността, страданието или благосъстоянието на хората. Просто събира парите и мести хората", казва източникът на CNN.
В лагерите на картелите в началото на Пролуката се събират мигранти не само от Южна, Централна Америка и Карибите. Мнозинството е най-вече от Венецуела, Куба, Хаити и Еквадор, но там могат да бъдат намерени хора от Южна Азия и дори Африка, които достигат до Колумбия по различни пътища и маршрути.
Само през януари и февруари тази година са минали около 2200 китайци по данни на панамското правителство.
От там пътят на север през Дариен може да продължи от 5 до 10 дни в зависимост от маршрута. Самите мигранти рядко са добре подготвени за opasnoto пътуване през трудна местност, като всякаква допълнителна екипировка може да бъде осигурена от водачите, но срещу огромна сума.
Дори помощ за пренасяне на тежка чанта за няколкостотин метра може да струва 100 долара. Картелите капитализират от всяка възможност да вземат пари от своите клиенти.
Няма грижи за болни, пострадали или изостанали. Всеки, който не може да държи темпото на групата, или трябва да си плати за помощ, или рискува да бъде изоставен в пустошта.
Известен като един от най-опасните мигрантски маршрути в света, Пролуката Дариен излага всички, които го пресичат, не само на опасности от околната среда, но и на рискове от насилие. Чести са случаите на грабежи, изнасилвания и дори убийства, които се извършват не само членовете на банди, но понякога и от самите мигранти.
Всичко това провокира властите на САЩ, Колумбия и Панама да реагират срещу изключителното повишение на броя хора, които опитват да преминат през опасностите на Дариен по нелегален път.
В началото на април те обявиха 60-дневна кампания с цел да се сложи "край на незаконното движение на хора и стоки през Дариен както по сухопътни, така и по морски коридори", и също така да се отворят "нови законни и гъвкави пътища за десетки хиляди мигранти и бежанци".
Третият основен елемент на плана е свързан с инвестиции за намаляване на бедността и създаване на работни места в колумбийските и панамските гранични общности, така че по-малко хора да зависят от трафикантство като начин за преживяване.
Въпросът е дали 60 дни могат да стигнат за справяне с толкова тежък проблем и ще са достатъчни за постигане на поставените цели?
Догодина предстоят президентски избори в САЩ, а администрацията на президента Джо Байдън започва да усеща все по-голям натиск за справяне с проблема с нелегалната миграция, който отново ще бъде водеща тема в предстоящата кампания.
Байдън със сигурност ще трябва да постигне резултати и това няма как да не премине без намиране на решение за кризата в Дариен.
