Ако предишния път, когато Доналд Тръмп триумфално спечели битката за Белия дом, това беше върхът на вълната на популисткия консерватизъм, обзела света, днес нещата не стоят съвсем по този начин.
Да, Тръмп не се е променил кой знае колко. Той е същият магнит за скандали, който продължава да напада малцинствата и да експлоатира полемичните теми в и без това дълбоко разделеното американско общество.
И все пак трудно е да се каже, че тази скандалност му е спечелила изборите.
От общо 7 ключови "колебаещи се" щати, които трябваше да решат изхода на президентската надпревара, Тръмп взима победа (или води до момента) във всички седем. Това включва и доскоро твърдите крепости на демократите от т.нар. "синя стена" - Уисконсин и Мичиган.
Друг ключов северен щат - Пенсилвания - на практика донесе победата на републиканците със своите 19 електорални гласа.
Това са региони, които бяха засегнати сериозно от последните няколко икономически кризи. Налице е загуба на работни места и много от хората се оплакват от намаляване на стандарта на живот.
Затова решаващата тема беше икономиката, а не някоя от обичайните разделителни линии - оръжия, аборти, права на малцинствата, нелегална миграция и т.н.
Последните няколко години покрай глобалната пандемия и руската инвазия в Украйна се задейства сериозна финансова криза, която доведе до значителна инфлация и икономическа несигурност. И именно тя е решаващ фактор на изборите на много места по света.
По никакъв начин не мога да твърдя, че само икономиката е повлияла на вота на американците. Напротив - културно-политическото разделение там е наистина голям проблем.
Всъщност редица фактори изиграха роля за това Доналд Тръмп да изнася реч като победител, а Камала Харис да преглъща горчивия хап на загубата.
И все пак един от тях излиза на преден план - страхът на хората за собствения им джоб; дали ще могат да издържат семействата си и да си осигурят достоен начин на живот.
Въпрос, който се оказа много важен за достатъчно на брой американски граждани, които да пренебрегнат скептицизма си към Тръмп и да изберат предлаганите от него решения.
Още кампанията на Бил Клинтън извежда това като свой основен фокус, докато той се брои за президентството срещу Джордж Буш-старши - "Икономиката, глупако!". И спечели.
Икономиката сега беше една от темите, по която Камала Харис отнесе най-много критики от своя опонент.
Тръмп я наричаше комунист и най-тежкия социалист сред демократите, като предвещаваше, че нейно управление ще закопае още повече богатството на Америка.
Критиките му по отношение на американската помощ за войната в Украйна не бяха продиктувани от идеологическа или геополитическа гледна точка, а отново от икономическата тежест, която идва покрай подкрепата за Киев.
Според Тръмп Америка харчи твърде много пари за чужда държава, вместо да стимулира собствената си икономика и да се грижи за интересите на собствените си граждани. Именно затова и той определи Зеленски като "най-великия търговец в историята" - при всяко свое посещение във Вашингтон си тръгвал с десетки милиарди долари помощи за войната срещу Русия.
Тръмп също така обвиняваше Байдън, че не прави достатъчно за икономиката, докато сам предлагаше просто звучащ макар и спорен откъм ефективност план за справяне с проблема.
Във времена като сегашните - на несигурност, хаос и напрежение, онези, които обещават именно спокойствие и сигурност, успяват да трупат точки.
И не става въпрос само за Америка.
Същият подход печели избирателите в редица държави - от Великобритания, където Лейбъристите обещаваха да се справят с бедността и спадналия жизнен стандарт, до България, където ГЕРБ акцентираха върху формирането на правителство и излизането от кризата.
Ясно е, че партии като Демократическата в САЩ не могат да се откажат от говоренето на социални теми и защитаването на малцинствата - солидна част от избирателите им очакват това от тях.
Когато става въпрос за важни избори обаче, може би трябва да се фокусират най-вече върху онези въпроси, които засягат не само малцинствата, но и мнозинството. А икономиката е на първо място сред тях.
