Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Война в Украйна - никой не може да си позволи подобно нещо

Руска инвазия и ескалиране на конфликта ще доведат до кардинална промяна от глобален характер Снимка: БГНЕС
Руска инвазия и ескалиране на конфликта ще доведат до кардинална промяна от глобален характер
Война в Украйна - никой не може да си позволи подобно нещо Снимка: БГНЕС

Истината е, че никой е може да си позволи една такава война, от която всички изпитват страх в момента.

Факт е, че напрежението около ситуацията с Украйна е в най-високото си ниво от десетилетия насам и опасността е реална. В Донбас има една истински активна фронтова линия, където размяната на огън от двете страни е нещо обичайно.

Големият въпрос е дали Русия ще вземе решение да нахлуе и да подкрепи сепаратистите, което е и големият страх на Киев и на Запада.

От своя страна, Кремъл има други опасения - че НАТО и оръжията му се доближават твърде близо до руската граница. Позицията на Москва е, че няма да допусне подобно нещо и за тях е в непростимо нарушение на руските интереси да се позволи Украйна да стане част от Алианса.

Затова и двете страни вдигат мизата максимално, ескалирайки ситуацията до почти краен предел.

Русия демонстрира готовност да нахлуе в съседната си държава, докато Западът говори вече за нови, осакатяващи санкции, включително и срещу самия руски президент Владимир Путин, като същевременно с това изпраща оръжия и подкрепа за Киев.

Властите в Украйна пък подготвят армията си за несиметрична война, което би превърнало евентуални военни действия в страната в твърде кървава баня.

И никой в момента не може да си позволи да прави отстъпки, за да не излезе слаб и да не загуби в игра, в която всички изглеждат с гърбове, опрени в стената. Затова и всички възможни дипломатически мръсни трикове влизат в играта.

Но това, за което огромното мнозинство от експертите по сигурност се обединяват в мненията си, е, че до реална война едва ли ще се стигне. И причината е, че наистина никой не може да си позволи подобно нещо.

Снимка: Getty Images

Евентуално избухване на конфликта и превръщането му в активна инвазия на руските сили в Източна Украйна ще означава кардинална промяна от глобален характер, в пъти по-сериозна и от американската интервенция в Афганистан и Ирак.

Самата война е нещо изключително изтощително - както в социален, но особено в икономически план.

Една подобна инвазия неминуемо ще погълне огромни ресурси по чисто логистична линия - доставки на гориво за армията, храна, допълнителни разходи около установяването на контрол върху потенциално завладените територии, допълнителни оръжия... Всяка война изсмуква икономиките ресурси на страните, които я водят.

А в случая на Русия икономиката действително е слабата страна в управлението на Владимир Путин. Държавата все още понася ударите на глобалната пандемия, която поне до момента е взела над 322 хил. жертви.

Страната отбеляза най-високата си инфлация от 2014 г. насам, а темповете на възстановяване на икономиката след коронавируса са доста слаби и не предвиждат някакъв значителен растеж.

Положителният за Москва момент е, че външният дълг на страната е изключително нисък - около 18% от БВП, и е предимно в рубли - мярка, която Кремъл е предприел, за да се предпази от лавинообразен ефект при налагането на нови икономически санкции.

Именно санкциите обаче могат да нанесат жестоки щети върху руската икономика, защото този път САЩ и страните от Западна Европа се прицелват най-вече в основния износ на Русия - горивата. А това може да се окаже наистина голям проблем за Москва, но и за страните от Европа.

В момента САЩ се опитват да убедят съюзниците си да наложат нови санкции над Русия, ако тя избере пътя на войната и нахлуе в Украйна. Ако това се случи, те ще бъдат насочени към износа на оръжие и енергия, което ще струва на Москва около 50 милиарда долара, съобщава германското издание BILD, позовавайки се на свои източници.

Вашингтон иска от колегите си в Берлин и другите големи европейски столици да забранят вноса на руски суровини и да блокират пускането на газопровода "Северен поток 2", ако се стигне до военен конфликт - нещо, което новото правителство на Германия изглежда е готово да направи, макар все още да има скептицизъм относно окончателно изоставяне на проекта за новия газопровод.

През последните няколко седмици Вашингтон и част от европейските държави заплашват Кремъл с нов кръг от "огромни" санкции, в случай на руска военна атака в Украйна.

За Русия търговията с горива е основен източник на средства, като представлява близо половината от общите ѝ приходи от износ за Европа. 

Самото лишаване на руската икономика от едни 50 млрд. евро е достатъчно жесток удар, но когато то се комбинира с неминуемото поскъпване на цените на основните храни, това ще доведе до допълнително падане на стандарта на живот в страната, фалити на някои бизнеси и влизане в спирала на бедност.

Факт, да се плаши Русия с бедност не е нещо, което което да стресне Кремъл, но историята показва, че упорството в тази насока неминуемо води до успех. При едни такива санкции икономиката на страната ще бъде буквално парализирана. 

Страната евентуално би могла да разчита на засилване на партньорството с Китай, но това би я поставило в една по-подчинена позиция в отношенията между двете държави, между които в момента се пази крехък баланс.

Но дори и при този сценарий ще минат години, преди Русия да може дори да се доближи до приходите, които има в момента от Европа.

Снимка: Getty Images

Друга линия, по която може да бъде ударен Кремъл, е изваждането на Русия от системата SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication / "Общност за глобална междубанкова финансова телекомуникация"). 

Тази система осигурява телекомуникационна мрежа, която позволява на финансовите институции по целия свят да изпращат и получават информация за финансови операции в надеждна, стандартизирана и сигурна среда.

Изваждането на Русия би направило почти невъзможно финансовите институции да изпращат пари в или извън страната, което ще предизвика внезапен шок за руските компании и техните чуждестранни клиенти - особено купувачите на износ на петрол и газ, деноминиран в щатски долари.

SWIFT изключи иранските банки през 2012 г., след като те бяха санкционирани от Европейския съюз заради ядрената програма на страната. Това доведе до ситуация, в която Иран загуби почти половината от приходите си от износ на петрол и 30% спад във външната търговия на страната. 

Разбира се, спорно е доколко е вероятно САЩ да прибегнат до натиск върху SWIFT за изключване на Русия, тъй като техните собствени банки биха пострадали сериозно при такъв ход. Въпреки това той не трябва да се изключва напълно като възможност. 

Въпросът е, че налагането на подобни санкции ще се превърне в сериозен удар и за самите европейски държави. Само за последните няколко месеца на континента му беше напомнено по един твърде неприятен начин колко висока всъщност е зависимостта от доставките на руски газ.

Комбинация от множество фактори доведе до огромно повишение в търсенето на газ през миналата година, като това остави през октомври много държави без запълнени запаси от синьото гориво за зимата, а оттам цените тръгнаха препускащо нагоре, засилвайки допълнително развиващата се инфлация.

Русия изпраща около 230 милиона кубически метра газ в Европа всеки ден, от които около една трета пътува на запад през Украйна. Намаление само от една четвърт на доставките в края на миналата година изправи европейските правителства на нокти. И мнозина се замислят какво ще се случи при евентуална инвазия и европейски санкции именно по линия на горивата.

Всяко поскъпване на газа и петрола - също друга ключова суровина, която Русия изнася за Европа, ще доведе до неминуемо вдигане на цените и засилване на инфлационните процеси на континента, а и извън него.

Вашингтон вече мисли начини, чрез които да подпомага партньорите си на Стария континент, но на практика ще е изключително трудно да се постигне подобно преориентиране на доставките за кратко време.

И ако при петрола могат да се намерят алтернативи, то при доставките на природен газ няма една сила, която да може да подсигури категорично цялото търсене от Европа.

Снимка: БГНЕС

Или казано с други думи - евентуален конфликт в Украйна може да има жестоки щети върху европейските икономики поне в краткосрочен план. А България, която в момента има установена ярка зависимост от руски газ (70% от доставките идват от "Газпром", а руската компания "Лукойл" е почти монополист, когато става въпрос за внос на нефт), ще е сред най-тежко засегнатите.

Грубата истина е, че към момента Русия контролира една солидна част от природните богатства, които са необходими на Европа да функционира, а без тях редица държави, включително нашата, ще претърпят сериозни последствия, ако нещо се случи с доставките.

Дори в момента виждаме колко силно отражение дават върху всичко високите цени на газа и как това вдига цените на тока и на храните.

САЩ, разбира се, ще се опитат да помогнат, доколкото това влиза в интереса и възможностите им, но това ще означава и за самите тях изхабяване на много ресурси, докато се опитват да поддържат Украйна боеспособна, а съюзниците си - в някаква що годе кондиция.

Ако може да се обобщи цялата ситуация - една евентуална инвазия на Русия в Източна Украйна ще доведе след себе си до опустошаване на региона и до жестока икономическа криза, която ще засегне както Русия, така и Европа, а оттам и целия свят, като тя ще има ефекти още за поне десетилетие.

И всички играчи осъзнават това. Въпросът е да се открие формулата, при която ще се случи деескалацията на региона.

Затова продължава и тази двустранна игра на нерви между Русия и Запада (най-вече САЩ) - кой ще направи решителната стъпка назад, каква ще е тя и на практика коя от страните ще остане прецакана. 

Оптимистичното е, че все в един момент някой ще поддаде. Цената за обратното е твърде висока за всички. 

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените