Изненада! Над 700 000 души се преброиха електронно до четвъртък на обяд. Това е станало за по-малко от две денонощия и половина - и въпреки първоначалния фалстарт на системата! Когато пишем това, вече сигурно са над 800 000, а когато го четете - може да са и над милион.
Около 40 процента от българите искат да се преброят в интернет, заяви доц. Марияна Коцева, председател на Националния статистически институт (НСИ) преди старта на електронното броене.
Проучването на института сочело, че в останалите европейски държави хората, които искат да използват интернет за преброяването си, са едва 20-25 на сто. Ако наистина толкова голям процент от българите се преброят от 1 до 10 февруари в интернет, ще оглавим класацията в ЕС, като нация, която се е преброила по електронен път, съобщи тогава доц. Коцева.
Специалистите обаче едва ли са очаквали и половината, че дори и четвъртината от тези потенциални е-граждани да се преброят наистина онлайн. Причината е ясна.
Нагледали сме се на фейсбук събития и протести с понякога десетки хиляди гласували онлайн „ще присъствам" и след това - 20-30 реално излезли граждани, сред които основната част са организатори и журналисти. На скорошен протест срещу мобилните оператори във втория по големина град в България - Пловдив, пък бе поставен своеобразен рекорд - не се яви... никой, дори и организаторите, съобщи ни неотдавна читател на Webcafe, който съвестно ни беше изпратил и снимки от пустия площад.
Социолозите пък отдавна знаят, че доста хора заявяват - по най-различни причини - че ще гласуват за еди коя си партия при предварително допитване, но реално на самите избори гласуват за друга или дори изобщо не гласуват. Затова и предварителните прогнози за изборите винаги са толкова неточни.
Масовото участие на българите в е-преброяването е много радващ факт. Не защото ще поставим евентуален рекорд в Европа - това е просто новина-любопитка за едни и самочувствие тип „Булгар, булгар...!" за други. А защото от него следват куп изводи - повечето доста важни.
На първо място - колко е важно държавата да не се бърка с излишни закони и регулации в един бизнес. Благодарение на това („това" - е свободният пазар, конкуренцията и частната инициатива) средният българин днес ползва интернет достъп с бързина и на цена, немислими за средния европеец и особено американец. И това - въпреки че по пенетрация (процент на населението, ползващ интернет) сме последни в ЕС, сочи безжалостната статистика.
Второ - колко е важно държавата да си върши съвестно работата и да отговаря на очакванията на гражданите си. Електронното преброяване ще спести този път доста усилия на преброителите (при толкова много онлайн преброили се), но следващия път ще спести вече и сериозен процент от разходите за преброяване като цяло (по-малко преброители), след като е ясно, че значителна част от хората го правят онлайн. На гражданите пък вече спести много нерви.
Но по-важното е, че след този иначе предварителен резултат на е-преброяването - но вече недвусмислен факт като изразена воля от гражданите - въпросът за е-правителството, който вече трето не-е-правителство дъвче без особен резултат, стои поставен със страшна сила на масата. Кога, господа управляващи? Докога ще ви чакаме?
Трето - нуждата от е-услуги в държавната администрация очевидно е крещяща, щом като консервативен и недоверчив човек като българина е предпочел да си троши сам главата в интернет, но не и да разчита на временно наети държавни служители да го преброят. Това е не толкова белег за напредъка на същия този българин в общуването му с новите технологии, колкото драстично лоша оценка за ефективността на държавната администрация по принцип и качеството на предлаганите от нея услуги.
А е-услугите и е-правителството вървят не само с хардуер и софтуер, но и с либерализиране на разрешителни и лицензионни режими, законови и подзаконови актове. Банално е да го повтаряме непрекъснато, но това ще съкрати бюрокрацията, ще намали държавните разходи, значително ще облекчи живота на гражданите и ще повиши качеството на предлаганите услуги от държавата.
Предишните две правителства увеличиха администрацията и броя на чиновниците. Но поне го направиха във време на икономически ръст. Правителството на ГЕРБ обаче работи в условията на (финансова и всякаква друга) криза. И до момента няма никаква ясна политика, камо ли дългосрочна по тези въпроси - е-правителство, облекчаване на законовите ограничения за бизнеса и гражданите, съкращения на държавната администрация.
Четвърто - онлайн демокрацията и онлайн обществото все пак съществуват и не само не са маргинални фактори, а обратно: вече са мощен фактор, който при това тепърва ще набира сила. Това на пръв поглед изглежда маловажно, но всъщност е политически фундаментално.
Повече нито един роден министър, управник или държавник не може да си позволи да пренебрегва интернет и да твърди, че го критикували шепа кресльовци - блогъри, компютърни маниаци и подрастващи. Говорим за стотици хиляди и милиони българи онлайн. Всички родни политически партии, взети заедно, нямат и една десета членска маса, сравнени с онлайн обществото.
Както е-преборояването показа и на най-големия скептик, зад всеки клик в интернет стои един съвсем конкретен и реален, неанонимен гражданин. Той може и да не излезе на площада да протестира срещу някое конкретно действие, политика или партия, но охотно и недвусмислено споделя мнението си онлайн - и на това мнение трябва да се гледа изключително сериозно. Просто защото при определени условия той може и да излезе на улицата.
Игнорирайте го постоянно и го ядосайте с някое ненужно, незаконно и крайно глупаво действие - като например да спрете торентите - и той като нищо ще бутне правителството за по-малко от седмица. Това ви звучи пресилено? Може би. А може би не - вижте какво става в арабския свят: хората търпят понякога дори десетилетия, но в един момент и една искра е в състояние да ги накара да избухнат. И ролята на интернет е ключова в този процес.
Пето - всичките други изброени дотук изводи водят вече логично и до големия въпрос: електронно гласуване - кога? Преброяването е веднъж на 10 години, докато за същите 10 години гласуваме два пъти за президент и (усреднено) 5 пъти за парламент и общински власти общо. Или общо 7 пъти избори за 10 години. Това са вече много пари.
С въпроса за гласуването по интернет не трябва да се прибързва - има много сериозни експертни мнения против, въпреки всеобщото разбиране, че това е бъдещето и то е неизбежно.
Не трябва обаче и да се изостава, а към момента изоставаме и то не поради някакви принципни трудности, а единствено заради липсата на политическа воля. Тройната коалиция каквото можа, направи - само и само да бъде отложен този въпрос, който видимо не беше в неин интерес. Какво ще направи ГЕРБ - ще видим, но пред сегашното правителство въпросът вече стои остро.
Накрая, ако обобщим всичко това, остава един императивен, ултимативен (извинете за чуждиците - б.а.) генерален извод - е-народът вече си иска е-правителството.
Е?...
