Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Куче влачи рейс, диря няма

Ще сложиш ли намордник на най-добрия си приятел?...
Ще сложиш ли намордник на най-добрия си приятел?...

Вчера следобед в рамките на няколко часа Народното събрание набързо прие промени в Наказателния кодекс, някои от които са доста бурно дискутирани и противоречиво приети от обществото.

Депутатите най-после криминализираха жестокостта срещу животни. България беше останала последната страна в ЕС, в която това не беше престъпление.

Напредъкът е голям, но не защото „ще се изравним с чужденците", а защото отдавна е доказана връзката между насилието срещу животни и насилието срещу хора.

С това решение хармонизираме законодателството си с европейското, показваме реална грижа за правата на животните и правим опит да ограничим както насилието срещу животни, така и срещу хора. Срамни и жестоки „обичаи" като тричането и кървави зрелища като боевете с кучета вече се наказват със затвор. Също и безсмислената жестокост срещу кучета, котки и други бездомни градски животни, особено когато тя се извършва пред очите на деца, които са особено психически чувствителни.

Баланс на интереси - без още нещо

Законодателите се постараха да намерят и някакъв баланс на обществените интереси. Защото защитата на правата на животните е безсмислена, ако не са защитени и правата на хората. Така вече собствениците на кучета носят наказателна отговорност, ако животното им ухапе и нарани друг човек, включително до 5 години затвор и 10 000 лв. глоба, ако причини смърт на човек.

Така и трябва да бъде. Правата винаги вървят със съответните задължения. Щом искаш да имаш куче - добре, но ако не полагаш достатъчно грижи за обучението му или нарочно го обучаваш да бъде агресивно и то напада околните - това е недопустимо. Всички сме чели ужасяващи истории за оставени без надзор агресивни домашни кучета, нападнали и дори разкъсали хора и деца. Дано сега са вече по-малко.

Това добре, но някак остана съмнението, че депутатите гласуват малко под натиск, а не толкова защото искрено искат да решат проблема. Иначе защо не приеха и другото предложение на соцдепутатката Мая Манолова, която искаше да се въведат санкции и за собствениците на кучета, които изоставят животните си на улицата?

Хора и улици... и кучета

„България е на първо място в ЕС по изоставяне на деца, на 4 място е в света. Явно сме специалисти по изоставянето. Така е и с животните", каза Манолова. Според нея 50 процента от кучетата по улиците са първо поколение бездомни кучета. „Ако искаме да се реши проблемът, трябва да се санкционират и тези, които се отнасят по този начин с животните, които отглеждат", призова тя.

Колегите й обаче останаха глухи. Вероятно защото другите законодателни поправки по темата имат подкрепата не само на ГЕРБ, а на самия Бойко Борисов, който публично ги обеща още миналата година, докато тази - не.

Жалко. Защото докато депутатите си стискаха гордо ръцете колко прогресивни решения са приели, в кабинета на омбудсмана не толкова парадно и без много шум се проведе дискусия с представители на редица институции и неправителствени организации по проблема с бездомните кучета.

Проблем, който хапе

А това е онзи проблем, който тревожи гражданите повече от правата на животните и дори може би повече от насилието срещу тях. Просто защото те се сблъскват с него ежедневно, плащат ежегодно с данъците си той да бъде решен и въпреки това „проблемът" рискува буквално да ги захапе, а решение до момента няма и няма.

Представените на форума при омбудсмана институции и правозащитни организации за пореден път се обединиха около тезата, че повече полза ще има не от промените в закона, а от по-строг контрол за изпълнението му. Защото бездомните кучета у нас са първо избивани, а след това кастрирани в такива размери, че те отдавна щяха да са изчезнали от улиците, ако там не прииждаха постоянно нови и нови изоставени от безотговорнте им собственици животни.

Затова беше важно да се приеме поправката, предложена от Мая Манолова.

Могат, но не искат

От друга страна, държавните институции и правозащитните организации на срещата при омбудсмана за пореден път казаха в прав текст, че общините могат, но не искат да решат проблема с бездомните кучета. Причината е, че ще спрат да се дават пари за такива програми, каза Мария Великова от "Германо-българска помощ за животните".

Типичен пример за безсмислени, но популистки решения по въпроса в момента е Столичната община. С последните си наредби и решения тя направи следното:

Първо забрани разходките на кучета на и около детски площадки и в парковете. В това има логика и макар да дискримира собствениците на кучета и да има някои минуси, като цяло подобно решение защитава един преобладаващ обществен интерес.

После изгони кучетата и собствениците им в безобразни, често не просто неудобни, а практически невъзможни места за разходка.

След това задължи собствениците да водят кучетата си само на повод. Защо, след като тези места са изрично посочени за разходки на кучета? Както кучетата нямат място на детска пощадка, така деца и възрастни, страхуващи се от кучета, нямат работа на места, определени специално за животни.

Освен това метаболизмът на кучетата е в пъти пъти по-бърз от този на хората - имате ли представа от колко движение и тичане имат нужда повечето породи дневно не за да са в отлична кондиция, а просто за да не се разболеят от обездвижване?

Дължината на повода (метър и половина) е малка и неудобна дори за дребни породи като пудели и болонки, за средни породи е абсурдна, а при големите породи с такъв повод вие просто настъпвате кучето или то вас. Нали всички искаме животните ни да се разтоварят, а не да станат агресивни от налаганите им безсмислени ограничения?

Нататък общината въведе безсмислена, но за сметка на това задължителна система за регистрация: чипираш си кучето, но никой не го записва никъде...

Сега се подготвя и въвеждане на задължителен намордник за кучета над 10 килограма. Отново - защо? Нали това куче се разхожда само където е разрешено и там не би трябвало да има никой, който може да пострада? Нали вече собственикът носи и наказателна отговорност, ако животното му все пак ухапе някого?

Ама много хора въпреки това се страхували - ами това си е проблем на конкретните хора. Фобията от кучета е психологически проблем, лекува се. Все пак в обществото за нормално се приема, че кучето е най-добрият приятел на човека. Всеки който вижда във всяко обикновено четириного опасен крокодил или Годзила, просто не е добре и наистина трябва да се лекува, а не да иска кучетата да са с намордник.

Може, но не го прави

Да, кучето може да те ухапе, но обикновено не го прави. Макар и без намордник и въпреки нетърпимото, чудовищно количество бездомни кучета в добавка към домашните, дневно в София има повече пострадали от пътно-транспортни произшествия, отколкото ухапани от кучета. Няма да се откажем от автомобилите заради това, нали, нито пък от домашните си животни.

Иначе не само кучето може да ви ухапе - всеки човек срещу вас в парка също може и то не само да ви ухапе, но и да ви пребие, ограби, изнасили, дори убие (тоест - много по-опасен е от всякакво куче), но обикновено не го прави. Всеки параноичен истерик, който не прави разлика между може и обикновено, вероятно сам е толкова повреден психически, че на него трябва да му сложат намордник, а не на кучетата.

Накрая, намордникът е толкова голяма, макар и търпима мъка за животното, че повечето собственици просто няма да го сложат, колкото и наредби да бъдат приети.

Това пък предизвиква още по-основателни други

Още въпроси:

Какъв е смисълът от наредба, която няма да се спазва?

Но ако все пак я има, какви санкции ще има за неспазващите, кой и как ще ги налага? Защото сега това на практика не се прави.

Не трябваше ли да се въведе зоополиция, както предлагат природозащитните организации, която да следи за прилагането на всички тези закони и наредби и да санкционира?

И първата крачка не трябваше ли да бъде все пак не да бъдат тормозени, дискриминирани и ограничавани с безсмислени популистки правила честните собственици на кучета, а да бъдат санкционирани онези от тях, които изхвърлят домашни животни на улицата и създават този остър проблем, за който харчим стотици хиляди всяка година?

Power To The People

В България има законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Има и разделение на властите, по конституция те са независими. Има също местна власт - това е всичко онова, което вършат общините.

С приетите вчера поправки в НК законодателната вече се отчете, макар че можеше и по-добре. Съдебната тепърва ще я видим, но спекулациите, че можели да ви осъдят, задето коляте прасе на Коледа или защото куче ви хапе, пък вие го биете... толкова е несериозно, че няма дори да го коментираме.

Местната власт също е донякъде независима. Но всичките тези власти са много зависими от негово величество избирателя. И по една случайност наесен идват точно местни избори. На собствениците на кучета им писна от тормоза и в момента те организират протест срещу Столична община във Facebook. (виж вдясно)

При това положение гражданите, ухапани от бездомни кучета, или просто гражданите, които смятат, че този проблем най-после трябва да се реши, вероятно трябва също да вземат нещата в свои ръце и да напомнят на общината, че те също гласуват.

С известно количество натиск Столична община още пред години се отказа от популистката и реализирана безрезултатно години наред идея с избиването на бездомните кучета. Може би с още малко натиск от гражданите ще благоволи да направи още една-две стъпки напред към реалното решение на проблема, вместо да издава неприложими наредби.

Обикновени граждани или кучкари, всички ние имаме права. Само че за правата си всеки трябва да се бори. И докато не започнем да се борим за тях, всички ние - и кучетата, и хората - ще продължим да водим досегашния кучешки живот.

Най-четените