Напоследък все по-често срещам хора, които правят много неща. Не мога да кажа, че ги правят добре, не зная и дали се питат как ги правят. Обаче ги правят.
Примерно, решават, че искат да снимат филм. Естествено, той трябва да има сценарий. Сядат те и си написват сценария. Ами да, идеята им е хрумнала, какво друг ще пише, със сигурност няма да го направи толкова добре.
После - трябват актьори. Тук е малко по-сложно, особено ако искаш и сам да си заснемеш филма, така че някои пропускат актьорстването и минават направо на професия „оператор" и професия „режисьор". После произвеждат нещо, което вероятно си харесват. А може би и няколко други човека го харесват. Въпросът не е в това.
Все повече и повече срещаме мултифункционални хора. И това не винаги е хубаво. Както за самите тях, така и за онези, които получават техния „продукт". На тях им дава фалшивата увереност, че могат всичко. На нас няма как да ни е приятно нещо, което не е направено с професионализъм и дълбоко познаване, с умение.
Давам си сметка за един от основните аргументи в защита на „мултифункционалните" хора. Днешното време някак изисква да си такъв. Да можеш повече неща. Да ги правиш бързо. То наистина ни „размножава", вкарва ни в повече от една житейска и професионална „роля", изисква подобен мултифункционализъм.
Кара ни да мислим, че това качество ни дава особено предимство - да се сдобием по-лесно с желаната работа, да станем по-бързо известни /ако се занимаваме с изкуство, да кажем/ или да употребим по-мащабно известността си /ако вече сме я получили/.
Изглежда маловажно, но дали е, че множество обяви за работа, или пък презентации на компании, много настояват на мултифункционализма. Мултифункционални екипи, мултифункционални сфери на действие и какво ли още не „мулти"...
Тази особеност на съвременния живот обаче лесно „възпитава" фалшивата увереност, че да правиш много неща е лесна работа. Можем да го видим във всичко. Само погледнете колко хора пишат. И се наричат писатели. Независимо, че някои от тях имат речник с не повече от 2-3 хиляди думи. И че са базисно неграмотни. И тук не става дума за фейсбуктворчество, за блоговете и т.н. За правото на хората да си пишат в мрежата където и каквото искат. Става дума за сайтове, които претендират за специализация и най-вече за книги. Класическите книги - такива, каквито ги има от времето на Гутенберг.
Инженери, продавачи, счетоводители, ученици и какви ли не още хора пишат книги. И смятат, че го могат. Също достатъчно количество такива правят музика. Актьори пеят, музиканти играят. Режисират. Снимат. Затова и масово виждаме повърхностни, калпаво направени „културни" продукти.
Давам си сметка, че вероятна „вина" за това има и отварянето ни към света. Свободното ни пребиваване в него. Защото по света, да, там, такива неща се случват. Музиканти са и страхотни поети. Да кажем Ник Кейв. Певци и певици пускат модни линии. Да кажем Виктория Бекъм. Не че беше кой знае какъв музикант. Но напоследък някои от дрехите й доста се харесват. Примери много.
Но нека да припомня, че това там е свят с развита съответна индустрия. И това дава възможност на някои да разчитат на ползите, които известността им в нея им дава. Тук обаче индустрии няма. То сцена няма, та индустрия.
И може би е хубаво да се върнем към добрата стара специализация.
Да се концентрираме върху едно или две неща, които да изучаваме добре, да придобиваме умения да ги правим добре и... да ги правим.
Предполагам на мнозина им се иска да могат повече. Да са някакви ренесансови хора, като Леонардо, да кажем, и да имат таланта, да могат и да рисуват, и да пишат, и да инженерстват...
Обаче ренесансови хора ний не сме, както би казал Йода, и няма как да бъдем. Поне почти всички от нас. И защото „всичко мога, всичко знам"... завършва с „аз вълшебник съм голям"... Съжалявам, но това е положението.
Шинмен Мусаши-но-Ками Фудживара-но-Геншин основоположник на школата Ни Тен Ичи Рю( бой с два меча) и автор на трактата Го Рин Но Шо (Ръкопис на петте пръстена) е казал,че "човек постигнал съвършенство в една област е постигнал съвършенство във всички области". Мусаши е бил велик войн, изкусен калиграф, художник, архитект, писател и какво ли още не. Според него съвършенството не е цел , а път и когато развиваш мисленето и духа си всяка област на науката и изкуството може да бъде овладяна. Никога не е побеждаван в битка, освен един път, ама той не се брой ,щото го е била жена-нинджа с едно.....ветрило. Та мисълта ми е ,че даже съвършен човек може да бъде победен.....от жена.
Всеки има правото да прави каквото си иска,ако не пречи или вреди на другите.Никой никого не задължава да ги чете или гледа тези,както ги наричаш "специалисти". Авторке,да не са те вързали насила за дивана и да са ти пуснали някой любителски филм,че си така възмутена?
6+ за статията! Поразително е как при контактите с чужди фирми виждаме, че там има конкретен специалист по конкретно нещо, докато тук в повечето случай всеки е пенкелер-разбирач по всичко....и даже се гордеем с това
Все по-малко са енциклопедичните личности в нашето съвремие. Но те ВИНАГИ са били малко. Като цяло хората не могат да осъзнаят, че в по-голямата си част притежават ограничен брой таланти, заложби. Не искат да го приемат, защото постоянно някакви псевдопсихолози им обясняват, че ако следваш мечтите си- ще ги постигнеш. Да, ама не. Ако не можеш да рисуваш или да пееш, колкото и да се стараеш, колкото и да работиш върху желанието си да рисуваш или пееш, никога няма да станеш толкова добър, колкото друг човек, който има таланта да пее и рисува. Просто втория ако към таланта си прибави и труд, вече се приближава към съвършенството. Казвам приближава се, защото съвършенство при човека не може да има. Като цяло един от големите проблеми на българина е, че той няма изградена критичност към самия себе си. За това е виновен и конкретно заблуждаващия се човек и обществото като цяло, защото масово ни се натрапват хора, които не блестят с нищо, но се обявяват за "звезди". При нас, в България, елит е ПОДМЕНЕН.
Имам един много любим израз - ''Не съм локва да се разпилявам!'' Надявам се, няма нужда от пояснения...
Елица..... Не ти го дочетох цялото, но обикновено тия дето са завършили ПР, маркетинг и публична администрация, обикновено на тях морето им е до колене. Лично наблюдение Може би ако беше завършила Химия (с някоя по тясна специализация), нямаше после с лека ръка да кажеш, че имаш също познания по Физика, Информатика, Биология.....па ако щеш и по Шведска филология Статията е насочена към тези с твоето мислене и претенции струва ми се....
"Статията е насочена към тези с твоето мислене и претенции струва ми се...."
Елица, сега се върни и почни от абзаца : "Примерно решават, че искат да снимат филм.." - прочети го внимателно и пак помисли малко :-))
Именно, за това не мисли ограничено - трябва да имаш нужните познания, за да снимаш филм - не става просто да ти се иска :-) - за това си говорим :-)
Елица, подкрепям те напълно. Любопитството към света е нещо, което го има у много хора. И тези хора имат право да търсят. Ако останеш в една професия, ще се развиеш в нея и ще си наистина безценен като специалист и ще си полезен на обществото с това, че си майстор в онова, което правиш. Източните религии пък твърдят, че най-важното е човек да се самоусъвършенства. Ако човек това търси е разбираемо да се интересува от много неща. Отделен въпрос е дали не е в някаква степен егоистично, защото не може да „огрее навсякъде” и е много вероятно да започне да става за много неща по-малко, но да не е наистина добър в нито едно от тях. Но ако се мъчи да подреди една обща картина, все някога ще събере парченца от една мозайка, която никой друг няма да може да види. И в крайна сметка може да се окаже полезен на обществото, именно с това, че вижда живота по по-необичаен начин. Защото все пак в един свят, където има препитание за всички по-важно е да има цветове в "света на идеите".
"Поне почти всички от нас. И защото „всичко мога, всичко знам"... завършва с „аз вълшебник съм голям"... " Това е много добро. Мултифункциалността наистина не е за всеки и определено, ако човек има способността да се себеоценява би се предпазил от залитане в тази посока. Някъде имаше коментар, че западняците специализирали в една област и да се учим от тях. Истината е, че те ценят нашите широки специалисти много повече от техните коне с капаци. В последните години опитвайки се да стигнем до тяхното ниво всъщност много западаме и като образование и като специалисти. Имахме нещо уникално и го затрихме. Мечо Пух го е казал: "едни го могат, а други не".
Да Elitsa Stoimenova: Хахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахах То бива прости хора, ама чак път толкова 1. Научи се да пишеш правилно името на Ван Гог 2. Вземи прочети и ще разбереш, че точно той не е бил самоук или необразован.
Разликата между лаиците и професионалистите е 10 000 часа. Ако си чела, ще знаеш какво е това Еличке! Никой в този форум не отрича, че човек може да има хобита и странични занимания, интереси. Въпросът е дали се прави разлика между самодейност от една страна и професионализъм и талант от друга страна.
Дали пишеш Гог или Гок не ме интересува. важното е, че твърдиш, че Гок бил необразован в областта на изобразителното изкуство, което може да го каже само човек, който сам не познава живота на художника, но и подценява всички други, които са си дали труда да разберат нещичко за Ван Гог.
"Anything becomes interesting if you look at it long enough" Gustave Flaubert/1821-1880/